Преди година Европейската комисия предложи като част от финансовия план за Европейски зелен пакт създаването на Фонд за справедлив преход - финансов механизъм за постигне на общоевропейската цел за намаляване на въглеродните емисии с 55% през 2030-та спрямо 1990 г. По него ще се финансират само проекти, залегнали в териториалните планове на въглищните региони. В България това са Стара Загора, Перник и Кюстендил. През месец декември 2020 г. се оповести кой е консултантът, който ще изработи териториалните им планове, обясни Румяна Грозева, изпълнителен директор на АРИР в Стара Загора, и това е световната компания Прайс Уотър Хаус Купърс.

До края на септември трябва да бъдат завършени териториалните планове на всички 18 региона, одобрени за финансиране по Европейския фонд за справедлив преход. В предварителните проучвания се включва и неправителствената организация WWF България. В момента експертите подготвят доклад за създаване на нови икономически дейности и нови работни места във въглищните региони на Югозападна и Югоизточна България. За целта, а и за повишаването на капацитета на местните общини, организацията получава 107 хиляди евро за 2 години и половина от министерството на околната среда и водите на Германия по специална програма за Централна и Източна Европа, обясни Георги Стефанов. Той подчерта, че водеща роля във финансирането на проектите от Фонда за справедлив преход имат местните власти - кметовете и общинските администрации. 

Затова в европейските въглищни региони местните власти и НПО-тата създават мрежи и връзки между кметовете на засегнатите от прехода населени места. Карел Тихи ръководи Икономическия и социален съвет на регион Усти - един от трите въглищни региона в Чехия, който преминава през прехода към нисковъглеродна икономика. Организацията влиза в Постоянния регионален съвет на Усти:

Постоянните регионални съвети са специални независими органи, които съществуват във всички региони на Чехия, не само във въглищните. В Усти съветът се състои от наистина разнородни организации на заинтересуваните страни, включително агенцията за социално включване, държавната администрация на Усти, неправителствени организации, търговската камара, университети и т.н., които дават своята гледна точка за нуждите за развитие на  региона и по този начин влияят на плановете, заложени в РеСтарт стратегията. В крайна сметка изпълнението на плановете за преход трябва да бъде одобрено от тях.

Независимо от планове, документи и срокове, основният проблем на въглищните региони в преход остава комуникацията с местните общности. И той е един и същ навсякъде, казва Лефтерис Топалоглу, ръководител на Регионалната асоциация за местно управление на гръцкия регион Северна Македония:

Но опитът ми сочи, че най-важният проблем не е в парите, а в консенсуса на местно и национално ниво - каква е визията ни за след 20 години. Второто важно нещо е да въведем ефективни местни механизми, които да ни преведат през този преход – не базирани на национално ниво в Атина или в София – а истинска децентрализация на регионите.

Георги Стефанов от WWF България допълва:

Много е важно засегнатите страни да бъдат пряко питани. Представете си миньорите и работещите в сектор Енергетика да могат да посочат, ако утре затворим мините, какво искате да работите. Това е успешния модел – хората да изразят тяхната гледна точка и тя да бъде взета предвид. Синдикатите и държавата имат капацитет за такова допитване. Въпросът е да се вземе решение за подобен подход.

България очаква да получи 2,4 милиарда лева от Фонда за справедлив преход. Но дали той ще бъде справедлив - предстои да разберем.