Настоящата криза вследствие на коронавируса подчерта ограничеността на суровините и проблемите с климата, които  изискват преминаването към въглеродно неутрална, екологично устойчива, чиста от замърсители икономика. Развитието на кръгова икономика, в която ресурсите и продуктите се използват продължително и се рециклират, ще намали емисиите на въглерод, ще стимулира икономическия растеж и ще създаде възможности за работа.

Новият план на Европейската комисия за постигане на нулеви въглеродни емисии до 2050 г. акцентира върху предотвратяване на изхвърлянето на отпадъци и управлението им. Парламентът призова за въвеждането на обвързващи цели за използването на материали и потреблението към 2030 г.

Примерът е от община Свиленград, която придвижва България в посока нулеви отпадъци, градът вече е на картата на Европейска мрежа за нулеви отпадъци.

Мария Костадинова – зам. кмет и председател на сдружение „Заедно за Свиленград“.

"От 2016 г. досега разделното събиране на отпадъци е нараснало 10 пъти. Хубавото е, че гражданите вече виждат ефекта от разделното събиране и затова следващите ни стъпки са в посока да намалим количеството чист битов отпадък. Има европейска директива, която гласи, че остатъчния отпадък трябва да достигне под 100 кг на жител. В момента в Свиленград той е 125 кг. на жител. Този проблем е мисия на Общината. Когато стане мисия и има воля, е възможно да се случи", коментира Мария Костадинова.

Европейският съюз генерира повече от 2,5 млрд. тона отпадъци годишно, като повечето са битови отпадъци. Депутатите отстояват исканията си към страните в ЕС за увеличаване на качественото рециклиране, намаляване на изгарянето на отпадъци и на изхвърлянето на сметища. Около 20% от произвежданите храни в ЕС се пилеят или разхищават. Компостирането  е  процес  на  ускоряване  на естественото  разлагане  на  органични отпадъци от  поддръжка на паркове и градини, зелени площи, както и хранителни отпадъци  от пазари, кухненски  отпадъци  и  др. чрез действието на живи организми в подхранващи почвата вещества. Всеки  може  да компостира  своите  градински  и  хранителни  отпадъци. Тази идея популяризира и неформалното гражданско обединение „КомпоСТ Стара Загора“. Гергана Димитрова, един от активистите.

„Изграждането на споделени компости изисква създаването на общност. А това е изключително важно, за това говорят и увеличените споделени компостиращи системи. Това говори, че имаме нужда от това, трябва да ги пазим, да ги обслужваме. Вярвам, че споделеният опит постига много. 1/3 от храните се превръщат в отпадък, това е голям процент в световен мащаб. Когато компостираме, ние даваме възможност отпадъка да се превърне в ресурс. Това е простичък, но с изключително въздействие върху околната среда начин.“

Преходът към кръгова икономика ще намали екологичното замърсяване, ще облекчи проблемите с набавянето на суровини, ще засили иновациите и конкурентоспособността. Промяната има потенциал да добави още 0,5% към брутния вътрешен продукт на ЕС и да създаде 700 000 работни места в Европа до 2030 г., а потребителите ще получат достъп до по-устойчиви и икономични продукти.