Ефективното електронно управление - химера или реалност

С решение на правителството от август тази година е възложено на Държавна агенция „Електронно управление“ (ДАЕУ)  да уведоми Европейската комисия за частни схеми за електронна идентификация на базата на регламент 910/2014 година за електронната идентификация и електронните удостоверителни услуги на вътрешния пазар. Очакванията са до края на октомври ДАЕУ да утвърди методика за нотифициране на тези схеми, изградени от български доставчици на удостоверителни услуги,  вписани в Комисията за регулиране на съобщенията. България е една от малкото държави в Общността, в които все още няма действаща национална схема за е-идентификация, за която се заговори още през 2016 година, когато бяха приети Законът за електронната идентификация и правилникът за прилагането му. Поради липсата на национална схема, гражданите се идентифицират с други средства, като квалифициран електронен подпис (КЕП), персонален идентификационен код (ПИК) на НАП или НОИ и уникален код за достъп на НЗОК. Български физически и юридически лица обаче не могат да използват тези способи, за да заявяват електронни административни услуги в други страни на ЕС. Това пречи да се използват и трансгранични е-услуги на ЕС. Плановете са бъдещата национална схема за е-идентификация да бъде интегрирана със системата за е-автентикация, поддържана от ДАЕУ. Последната има разработен интерфейс за интеграция на различни доставчици на електронна идентификация, като издателите на квалифициран електронен подпис, мобилен или облачен, ПИК на НАП. 

По думите на проф. Георги Димитров, който е в състава на директорите на една от българските компании, които предоставят електронни подписи и идентификация, частните схеми ще изпреварят старта на националната, която е обвързана с новите документи за самоличност, които трябва да съдържат в себе си електронен чип с биометрични данни на гражданитe. Той допусна, че дългоочакваната система в ресора на МВР няма да заработи преди 2024 година у нас.

Защо е важна е-идентификацията за обществото

Електронната идентификация е аналог на вашата лична карта. Това е най-важният инструмент, за да имате достъп до електронно правосъдие, здравеопазване и образование, като цяло до услугите на електронното правителство, обясни проф. Димитров. Той подчерта, че България изостава сериозно по пътя на е-идентификацията, а това забавяне спъва бизнеса и гражданите. 

За изоставане заради процедура по обжалване призна и Мариана Цвяткова, директор на дирекция „Електронна идентификация“ в ДАЕУ.  По думите й по-широкото навлизане на е-идентификацията налага усъвършенстване на действащата нормативна уредба. Настоящият Закон за електронната идентификация регламентира само националната схема, която изгражда държавата, а частните не са предвидени в законодателството. Правото на ЕС обаче изисква навлизането на частните схеми да бъде регламентирано на национално ниво, а държавен орган да контролира тяхната дейност, поясни Цвяткова.  

Навлизането на е-идентификацията поставя на дневен ред въпроса за системната интеграция, коментира инж. Иван Михайлов, председател на Българската работодателска асоциация "Иновативни технологии" (БРАИТ) и Автомобилния клъстер. Той даде за пример прибалтийските държави, където степента на дигитализация на идентичността е на високо ниво.

И докато в България дигитализацията буксува, то ЕС прави смели крачки напред, разработвайки цифров идентификационен портфейл, лансиран от председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен. Преди седмица Комитетът на регионите обсъди нейното предложение и излезе с препоръка да се удължи от 12 на 24 месеца срока за въвеждането му. Бъдещото мобилно приложение ще позволи на европейските граждани да съхраняват официални документи и информация. Освен стандартните лична карта и шофьорска книжка, апликацията ще поддържа медицинско досие, банкови карти, дори степени на завършено образование.

Докъде е стигнала България в имплементирането на електронните публични услуги? Чуйте повече в звуковия файл:

По темата работи Таня Балабанова