Общата селскостопанска политика(ОСП) на ЕС доминира дневния ред в европейските институции. Напредъка по Пакет реформа на ОСП бе подложен на задълбочена дискусия в началото на месеца на заседание на Специалния комитет по селско стопанство в Брюксел. Регламентите, свързани с селскостопанската политика, ще бъдат гласувани от ЕП на 23 ноември. Пакетът от стратегически мерки ще премине одобрение от Съвета на ЕС в началото на декември. Важен момент в натоварения процес по договаряне на ОСП заема представянето на националните стратегически планове на всяка страна членка. Срокът за това изтича в края на годината. Той ще бъде последван от шестмесечен период на оценка на стратегическите планове. В този сгъстен цикъл се очаква и държавите-членки да гласуват спешни прилагащи актове в новосъздадения „Комитет по ОСП“ преди официалното й приемане в навечерието на коледните празници. Селскостопанската политика на ЕС за следващия програмен период трябва да заработи от 1 януари 2023г.

Ако в предходните варианти на ОСП на ЕС погледът бе насочен върху средствата и тяхното разпределение, то днес вниманието се приковава към екологичните реформи, които навлизат в европейското земеделие по линия на "Зелената сделка". Именно екологията и климатичните цели ще доминират дейностите в ОСП на Съюза до 2023г.. Зелено земеделие – това е посоката, която стопаните в 27-те страни членки на ЕС трябва да следват. Сред конкретните стъпки към осъществяване на екологичните политики в земеделието личи намаляването на употребата на пестициди с 50%, ограничаване с поне 20% на използването на торове, както и превръщането на ¼ от земеделските площи в такива за биологично производство. "Новата ОСП ще бъде гарант за икономическата и социална устойчивост на земеделските производители в ЕС", заяви в навечерието на приемането на окончателното споразумение по документите, които съставляват бъдещата ОСП, българският евродепутат от ЕНП Асим Адемов.

Подкрепата за младите фермери е изключително важна на фона на притеснителни данни за ангажираността в селското стопанство. Докладът сочи, че средната възраст на стопаните в ЕС расте, а броят на младите под 35г. значително спада. Предвид ситуацията с пандемията и в отговор на други кризи в ОСП на ЕС трябва да бъде създаден кризисен резерв в размер 450млн. евро за реакция при извънредни ситуация. За да приспособят своите стопанства към новите изисквания производителите ще имаТ известно време на разположение. "Завишаването на екологичното производство ще даде негативно отражение върху ефективността на земеделието". За това призна друг от българските евродепутати и член на Комисия по земеделие и развитие на селските райони към ЕП Атидже Алиева-Вели. Тя изрази надежда, че при приемането на окончателния вариант на ОСП ще бъде намерен балансът, за да не бъдат екологичните решения за сметка на ефективността и конкурентоспособността на земеделците.

Зелената европейска сделка безспорно ще играе ключова роля в селското стопанство на страните-членки на ЕС. Екологичните политики обаче по-скоро притесняват производителите в България, които към момента нямат яснота по какъв начин да настроят своите стопанства. За това призна председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Костадин Костадинов. Той бе категоричен, че ограничаването на прилагането на торове и препрати ще намали производителността на заетите в селското стопанство.