Ще Ви представим една млада жена, чиято история е малко по-различна. Румяна Михайлова е на 24 години, израснала в ромската общност на старозагорското село Паничерево. Това е селото със 100  годишния дъб в двора на местното училище и потопената църква в язовир Жребчево. Но не за тях е разказът ни. А за едно момиче, отгледано от баба си – Румяна е от поколението, на което родителите работят в чужбина. Завършва средното си образование в град Гурково и решава да продължи да учи и да стане педагог.

"От една страна се случи лесно, даже аз не разбрах как стигнах дотук. Важното е първо, че аз имах много голямо желание и второ - подкрепата от семейството ми, от "Свят без граници", от Ромски образователен фонд ( от тях получавах стипендия). И се случиха нещата! В университета в началото ми беше трудно, не знаех как да правя нещата...Но свикнах. Сега съм като в една сбъдната мечта!"

Румяна сега говори свободно и уверено за избора на образование и реализацията си, но по средата на пътя едва не се препъва … в желанието на роднините си да създаде семейство и да спази традицията на своята общност. И все пак успява да ги убеди да отложат тези намерения. Тук особено важна е подкрепата на Сдружение „Свят без граници“ и Ромски образователен фонд, които я мотивират и подпомагат. Не се оказва лесна работа и това да попадне в професионална среда след края на обучението си. Тук да допълним, че заради трудната  реализация на пазара на труда, повечето от завършилите роми заминават в чужбина. Така страната ни губи ценен ресурс от образовани хора, които могат да бъдат добър пример и да променят средата в своята общност. В случая с Румяна  буквално е нужен натиск върху институциите, за да получи шанс и да започне работа.  От няколко месеца вече е част от педагогическия екип на Детска градина „Горски кът“ в Старозагорски бани.

"Трудничко беше... Първото,  което се изискваше, е да имаш стаж. А пък аз скоро завърших и няма как да имам стаж...В града попитах на няколко места, не можах да си намеря работа. От 5-6 месеца вече съм в детската градина на Старозагорски бани. В първа група съм, при най - малките и доста ми беше интересно. Защото осъзнах, че теорията няма нищо общо с практиката. Съвсем друго е в реална среда, с децата, да имаш контакт, да общуваш...Най - младата съм в колектива и се разбирам с всички, нямам никакви проблеми с колегите си. А повечето деца са от ромски произход. Общувам с тях само на български език. Повечето разбират, но има и такива, които не знаят и дума при постъпването си. Но бързо започват да се учат и до седмица - две вече говорят, питат и бързо възприемат. Повечето от родителите обаче не знаят български."

ДГ „Горски кът“ е общинска детска градина - единствена в областта и една от малкото в страната седмични детски заведения. Сградата е модерна, дворът е просторен и е за деца в четири възрастови и санаториални групи за малчугани със заболявания на горните дихателни пътища и деца в неравностойно положение. В детската градина се работи по редица проекти за приобщаване към образование и се прилагат успешни модели за социално - икономическа интеграция в Община Стара Загора. Дали тези модели "работят"? Румяна Михайлова има впечатления от това как се развива общността в родното й място – с. Паничерево, където често се връща. И на въпроса „Намираш ли промяна?“, отговаря „Не много“.

"Образованието там мога да кажа, че е ниско и това зависи донякъде от родителите. Дори да имат желание, децата може и да не продължат да учат. И това си е още така. Винаги съм искала да помогна на младежите да си осъществят мечтите, да постигнат това, което искат. И още мисля как да го направя. Те ме търсят за помощ с домашните от училище или нещо друго...Всъщност те винаги се радват на това, което правя аз, подкрепят ме. Обаче ако им предложиш те да го направят, няма да искат. Защо не - това все още не мога да го разбера! А моята амбиция е да продължа обучението си. Сега уча за магистърска степен, специалност "Педагогика и информационни технологии"...Смятам, че успях, защото направих нещо различно от това, което се случва при нас по принцип. Да завърша, да продължа напред, да си сбъдвам мечтите...В началото беше трудно, но беше за кратък период. В мечтите си се виждам да работя това, което искам. Да работя с децата  и да чувам от малките: "Госпожо, обичам те."

След колко поколения ще видим промяна в начина на мислене, не знаем. Но знаем, че ако от малки децата се срещат със знанието и добротата, ще имат по – различна култура и мислене. За да могат да направят по – реална промяната за себе си, за своите семейства.