Митко Илиев е от Стара Загора. Завършил е Националната спортна академия с две бакалавърски степени – Треньор по смесени бойни изкуства и Педагогика на обучението по физическо възпитание. От 17 години се състезава. Първо – с карате киокушин, после – кик бокс и през последните 11 години е ММА бооец. За него казват, че е изгряващата звезда на българския ММА спорт. Семейството му живее в ромския квартал в Стара Загора и никога не е криел етническата си принадлежност. Сега е на 27 години, но си спомня точно момента, в който твърдо е решил, че спортът ще бъде неговия път. 

И 10-годишните могат да вземат решения за цял живот. А ако семейството им ги подкрепи, тези мечти се сбъдват. За близките си Митко казва, че е имал късмета да го подкрепят във всичко и напълно. А баща му е негов пример. 

Ако се поинтересувате, ще чуете и видите, че каузата за борба с насилието е една от основните, които подкрепя Митко Илиев. Защото  държи на спортсменството и защото смята, че физическата сила не е основание да посегнеш на другия. Спортът помага на всички и се радваме да научим от него, че все повече хора от ромската общност тренират в различни дисциплини. "Силно вярвам, че по - силните трябва да защитават слабите", твърди Митко Илиев. За него спортът възпитава характер, постоянство и дава шанс за развитие. 

В началото на кариерата си Митко Илиев често се сблъсквал с негативно отношение, а и сега в средите на ММА - състезателите избухват скандали на етническа основа. Бойните изкуства придобиха голяма популярност, а най – големите организации държат изключително много на добрия имидж. За Митко Илиев е много важно да пази името си -  има мечти за постигане. "Научих се да не реагирам прибързано, първосигнално. Вече умея много добре да владея емоциите си. И ако някой поговори с мен, мога да го изненадам, приятно", с усмивка казва Митко.

Митко поставя високо летвата пред себе си. Говори за победите и загубите си. И си припомня най - голямата загуба, след която бил нападан и от своята общност. Но тогава открил истинското приятелство: "Тези, които плакаха с мен, бяха моите приятели - те са българчета". 

Не се съмнявайте, че Митко Илиев ще постигне целите си. А ние може би наистина  трябва да се научим да гледаме личността, а не общността. Да преценяваме човека по ценностите му, стремежите му, желанието да се развива, да постигне още нещо. И когато плачем, и когато празнуваме победи имаме нужда от хора, с които да споделяме и да разговаряме…

И не е задължително да бъдат същите като нас.