Днес Ви представяме семейство Любо и Галина Пенкови. Те са от Сливен, развиват собствен бизнес с билки у нас и в няколко европейски страни, родители са на две деца. Тяхната история не е обичайната за ромския етнос. За да я опишем така днес, промяната започва преди три поколения. 

Прадядото на Любо Пенков бил предприемчив човек, работил с голямата текстилна фирма на фамилията Саръиванови и изпълнявал поръчки за турската армия. А Любен Пашов, дядото на Любо, имал две висши образования, работил на ръководни длъжности, бил няколко мандата общински съветник. Той живеел в ромския кв. „Кумлука“, но двете му дъщери заживели сред българи. Така Любо Пенков имал шанса да се роди, да учи и да живее предимно сред българска общност. Сега е студент във филиала на Техническия университет в Сливен, изучава „Хранителни технологии в бита и туризма“. 36 години вече живее в изключително добри отношение със съседите си. „Не искам да се изтъкваме като много специални, ние просто спазваме правилата“, казва Любо. И той, и съпругата му, не знаят и не разбират ромски език, а в домът си се веселят както на празниците на своя етнос, така и на българските.

 В Сливен има няколко ромски квартала. Любо Пенков е работил за НПО Ромска академия за култура и образование (РАКО) като образователен медиатор в кв. „ Надежда“- едно от най-големите ромски гета в България с население около 20 хиляди души. Разказва за живота в гетото, за различните прослойки в него. Описва го като „град в града“ и обяснява защо местните предприемачи предпочитат сигурните клиенти в "Надежда", вместо да се интегрират с българската общност.

Различна е картината в другия ромски квартал „Кумлука“. Историята разказва за стратегическото мислене на родоначалника на българската текстилна индустрия Добри Желязков, основал през 30-те години на 19 –ти век първото предприятие за фабрично текстилно производство в Сливен и на Балканите, в рамките на Османската империя. „Добри Желязков построил фабриката си до кв. „Кумлука“ и всички от ромската махала са работили там. Преценил, че така ще е по-лесно за работниците, няма да пътуват, ще бъдат близо до семействата си и така ще работят по-добре. От този квартал са излезли най – добрите текстилни работници в България. Днес такъв бизнес няма.“, разказва със смесени чувства Любо Пенков. "Може би такова нещо е нужно и за хората от кв. "Надежда", за да се промени живота там", допълва го Галина.

Успехът е въпрос на избор и характер. В това още веднъж се убеждаваме от историята на сем. Пенкови от Сливен. За да достигнат дотук са били нужни усилията на цели три поколения преди тях. А Любо и Галя осъзнават, че сега са само стъпка в дирята - на децата си и техните деца.

Цялото интервю чуйте в прикачения звуков файл.