Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

За Галина и Любо Пенкови от Сливен

Успехът е само стъпка в дирята на поколенията

промяната започва започва преди три поколения

Днес Ви представяме семейство Любо и Галина Пенкови. Те са от Сливен, развиват собствен бизнес с билки у нас и в няколко европейски страни, родители са на две деца. Тяхната история не е обичайната за ромския етнос. За да я опишем така днес, промяната започва преди три поколения

Прадядото на Любо Пенков бил предприемчив човек, работил с голямата текстилна фирма на фамилията Саръиванови и изпълнявал поръчки за турската армия. А Любен Пашов, дядото на Любо, имал две висши образования, работил на ръководни длъжности, бил няколко мандата общински съветник. Той живеел в ромския кв. „Кумлука“, но двете му дъщери заживели сред българи. Така Любо Пенков имал шанса да се роди, да учи и да живее предимно сред българска общност. Сега е студент във филиала на Техническия университет в Сливен, изучава „Хранителни технологии в бита и туризма“. 36 години вече живее в изключително добри отношение със съседите си. „Не искам да се изтъкваме като много специални, ние просто спазваме правилата“, казва Любо. И той, и съпругата му, не знаят и не разбират ромски език, а в домът си се веселят както на празниците на своя етнос, така и на българските.

 В Сливен има няколко ромски квартала. Любо Пенков е работил за НПО Ромска академия за култура и образование (РАКО) като образователен медиатор в кв. „ Надежда“- едно от най-големите ромски гета в България с население около 20 хиляди души. Разказва за живота в гетото, за различните прослойки в него. Описва го като „град в града“ и обяснява защо местните предприемачи предпочитат сигурните клиенти в "Надежда", вместо да се интегрират с българската общност.

Различна е картината в другия ромски квартал „Кумлука“. Историята разказва за стратегическото мислене на родоначалника на българската текстилна индустрия Добри Желязков, основал през 30-те години на 19 –ти век първото предприятие за фабрично текстилно производство в Сливен и на Балканите, в рамките на Османската империя. „Добри Желязков построил фабриката си до кв. „Кумлука“ и всички от ромската махала са работили там. Преценил, че така ще е по-лесно за работниците, няма да пътуват, ще бъдат близо до семействата си и така ще работят по-добре. От този квартал са излезли най – добрите текстилни работници в България. Днес такъв бизнес няма.“, разказва със смесени чувства Любо Пенков. "Може би такова нещо е нужно и за хората от кв. "Надежда", за да се промени живота там", допълва го Галина.

Мечтата на Галина и Любо Пенкови е да развиват своя бизнес с билки и да имат сигурни клиенти в повече европейски страни. "Аз давам идеите, а Любо ги изпълнява. Благодаря на Бог за него, защото ние чудесно се допълваме ", казва Галина. "Колкото и трудно да е, ние не се отказваме", допълва Любо.

Успехът е въпрос на избор и характер. В това още веднъж се убеждаваме от историята на сем. Пенкови от Сливен. За да достигнат дотук са били нужни усилията на цели три поколения преди тях. А Любо и Галя осъзнават, че сега са само стъпка в дирята - на децата си и техните деца.


Цялото интервю чуйте в прикачения звуков файл.

По публикацията работи: Теодора Иванова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Ромите са извън системата, няма кой да ги забележи и никой не ги представлява

Тази история е за „Пътят към успеха“, започнал преди почти осем десетилетия. Тя е за Васил Чапразов – български общественик и интелектуалец от ромски произхoд. Роден е през 1945 г. в Сливен, в най – големият ромски квартал у нас – кв. „Надежда“...

публикувано на 18.10.24 в 09:00

Ние никога не се отказваме!

 В рубриката „Пътят към успеха“ днес разказваме за семейство млади фермери от с. Шейново.   Атанаска и Ахмед Махмуд са работили в чужбина, но и двамата разбрали, че човек си тежи на мястото в Родината. Имали силното желание да успеят в България...

публикувано на 20.09.24 в 09:00

Образованието е не само знания, то ни прави по-добри хора

Жулиета Александрова Симеонова е на 26 години, от Стара Загора. В разговорът ни гласът й звучи спокойно, говори  сладкодумно, сякаш разказва приказка.  И наистина е така – описва ни живота си дотук и успеха, постигнат с лекота, без напрегната..

обновено на 17.07.24 в 17:09

Нищо не е толкова страшно, когато имаш приятели

Митко Илиев е от Стара Загора. Завършил е Националната спортна академия с две бакалавърски степени – Треньор по смесени бойни изкуства и Педагогика на обучението по физическо възпитание. От 17 години се състезава. Първо – с карате киокушин, после –..

публикувано на 13.06.24 в 16:32

Да преследваш целта, дори когато си на крачка да се откажеш!

Мариела Костова Рашева е на 34 години. Родена е и живее в с. Зимница. Срещата ни с нея е в Начално училище „Паисий Хилендарски“. Работи тук от 6 години. Първо започнала като помощник на учителя, харесала работата и решила да продължи да учи...

публикувано на 16.05.24 в 14:30

Когато мечтите са величина с променлив успех е нужен кураж

 Ще Ви представим една млада жена, чиято история е малко по-различна. Румяна Михайлова е на 24 години, израснала в ромската общност на старозагорското село Паничерево. Това е селото със 100  годишния дъб в двора на местното училище и..

публикувано на 15.03.24 в 09:30

На челото на човека не пише какъв е!

Първият разказ е  за Антоанета Алексиева Стефанова, на 37 години, от Стара Загора. Подтиквана от родителите си, завършва 12-и клас в Средно училище „Христо Смирненски“ в ромския квартал на Стара Загора. После става част от Сдружение „Свят без граници“ и..

публикувано на 19.02.24 в 16:31