Тази история е за „Пътят към успеха“, започнал преди почти осем десетилетия. Тя е за Васил Чапразов – български общественик и интелектуалец от ромски произхoд.

Роден е през 1945 г. в Сливен, в най – големият ромски квартал у нас – кв. „Надежда“. В родния си град завършва Текстилния техникум, а по-късно и „Българска филология“ във Великотърновския университет. Изкарвал е хляба си като строителен работник, учител, журналист. Заедно с други роми през 1978 г. създават нелегална организация „Рома”, която се бори против асимилацията и дискриминирането на ромите и за тяхната равнопоставеност в обществото. Бил е първи заместник-председател на учредения през 1989 г. Демократичен съюз Рома. През 1991 г. Васил Чапразов е избран за председател на Обединен ромски съюз – най-голямата и най-значима ромска организация в България, където се раждат основните идеи за развитието на ромското движение у нас и в Европа. Васил Чапразов е автор на многобройни журналистически материали. Създател на първото ромско списание „О Рома“ и гл. редактор на в. „Дром Дромендар“. Член е на Българския хелзинкски комитет. През 1996 г. издаде стихосбирката „Искам да съмне”, написана десетина години преди това. Член е на Съюза на българските журналисти, носител е на „Златно перо”.

Срещаме се с Васил Чапразов в центъра на Сливен, в градския парк и още в началото на разговора ни опитвам да разбера защо от общественик, който се е борил за ромската идентичност,  днес е човекът, който пита: “Къде са ромите?“

Хората, които Ви представяме в тази рубрика, държат на образованието и работят много за своята реализация. Но достатъчно ли са оценени техните усилия от обществото ни? Този разговор е за всички, които не са разбрани…

Когато разказваме за това как успяват ромите днес, да върнем лентата…Васил Чапразов завършва висшето си образование във Великотърновския университет. Приемат го обаче от третия път…Разказва, че в единия от случаите се оказало, че има висока оценка по български език, но слаба на политическия изпит, задължителен в годините преди демократичните промени. После се озовал в ситуация – общият му бал да е по-висок от повечето в списъка на приетите, но пак да не е сред тях. Така се случило и последния път. Но тогава имал шанса един от неговите учители в гимназията да е и задочен студент в Университета. Точно той установил отново такова разминаване в класирането,  и силно настоял Васил да си потърси правото. Така станал студент и в графата националност в документите си написал „циганин“.

В този разговор спестихме дългите паузи на развълнувания мъж, който се опитва да овладее трепета в гласа си… Но усетихте, че душата му плаче…за своите, за другите, за България. Къде са ромите? Когато десетилетия тази общност е наричана „Малцинство“ (а и такова е било отношението към нея),  на кого да се сърдим, че са повярвали в това?  И че днес се държат като малцинство…което очаква… от тези, които изглеждат по – големи…

Целият разговор чуйте в прикачения звуков файл.