Либрето: Салваторе Камарано по трагедията “Трубадурът” от Антонио Гарсиа Гутиерес.
Премиера: Рим, театър Аполо на 19 януари 1853 г.
Българска премиера: София, 20 януари 1914 г.
Действащи лица:
• Граф ди Луна – баритон
• Леонора, придворна дама – сопран
• Манрико, трубадур – тенор
• Азучена, циганка – мецосопран
• Ферандо, началник на стражата на графа – бас
• Инес, прислужница на Леонора – сопран
• Руиц, приятел на Манрико – тенор
Действието се развива в Биская и Арагон в началото на 15 век.
І действие
І картина
Пред замъка на граф Ди Луна. Наближава полунощ. Началникът на стражата Ферандо призовава войниците да бъдат бдителни. За да ги ободри, той разказва историята за бащата на граф Ди Луна “Di due figli vivea”. Графът имал двама сина. Една нощ стара циганка се промъкнала в замъка и омагьосала по-малкия. После я заловили и изгорили като вещица на клада. Дъщеря й се заклела да отмъсти на графа. Тя откраднала детето, а старият граф починал от мъка, щом открили в кладата детски кости. На смъртния си одър той заклел по-големия си син да отмъсти. Но до момента никой нищо не бил открил. Постепенно трагичната история се забравила, останало единствено поверието, че духът на старата вещица се превърнал в кукумявка, която започнала да тревожи хората от замъка.
ІІ картина
Пред замъка на Графинята на Саргастро. Леонора, очаква своя любим – трубадура Манрико. Тя открива пред своята вярна приятелка Инес тайната си любов към трубадура – “Tacea la notte... Di tale amor che dirsi”. Край замъка се появява граф Ди Луна. Той обича Леонора и идва да й разкрие чувствата си. Чува се песента на съперника “Deserto sulla terra”. Леонора радостно се втурва към графа, мислейки, че това е Манрико. В същия момент се появява и самият трубадур. В него Ди Луна разпознава своя политически противник – Манрико, предводител на възстанническата армия. Обезумял от ревност, граф Ди Луна настоява шпагата да разреши спора им. Двамата съперници се заклеват да се срещнат отново.
ІІ действие
ІІІ картина
Станът на циганите в планината. Те се готвят за новия ден “Vedi! Le fosche notturne spoglie De' cieli sveste l'immensa volta”. Около огъня са Азучена и синът й Манрико. Хипнотизирана от пламъците Азучена пее своято песен “Stride la vampa!”. Когато остават сами, Азучена разказва на Манрико, че бащата на граф Ди Луна е изгорил на клада нейната майка, а тя, за да му отмъсти, е откраднала детето му. Заради смъртта на майка си Азучена решава да изгори графското дете, но за свой ужас разбира, че в бързинате е хвърлила в огъня собствения си син “Condotta ell'era in ceppi”. Манрико е смутен. “Не съм ли твой син? Кой съм тогава?” Азучена бърза да разсее смущението му. “Mal reggendo all'aspro assalto, Ei già tocco il suolo avea”. Вестител донася писмо на Манрико, в което му съобщават, че Леонора, решила, че Манрико е убит на дуел с графа, е решила да постъпи в манастир. Манрико бърза да предпази любимата си от съдбоносното решение.
ІV картина
Пред манастира. Граф Ди Луна също е дошъл да отвлече Леонора. “Tutto è deserto, Il balen del suo sorriso Per me ora fatale.” Започва църковната церемония. Леонора се отправя към олтаря заедно с монахините. Графът й препречва пътя. Неочаквано идва Манрико и отвежда със себе си младата жена.
ІІІ действие
V картина
Войниците на граф Ди Луна са обградили крепостта Кастелор, където са се приютили Леонора и Манрико. Графът се готви в зори да атакува крепостта “In braccio al mio rival!” Войниците на Ди Луна и Ферандо залавят Азучена, която се навърта около лагера и обяснява, че търси сина си. “D'una zingara è costume... Giorni poveri vivea, Pur contenta del mio stato”. Ферандо разпознава, че това е дъщерята на старата циганка, откраднала преди години детето. Азучена моли да я пуснат, за да намери сина си Манрико. Така граф Ди Луна, като разбира, че тя не само е похитителката на брат му, но и майка на Манрико. Присъдата е една – смърт. “Deh, rallentate, o barbari, Le acerbe mie ritorte...”
VІ картина
В крепостта Кастелор Леонора и Манрико, най-после заедно са щастливи. “Ah, sì ben mio”. Но обсадата на граф Ди Луна помрачава тяхната радост. Руиц съобщава на Манрико, че войниците на графа се готвят да хвърлят на кладата заловената от тях циганка. Манрико открива на Леонора, че тази циганка е неговата майка. Той вдига на крак своите воини, за да спаси Азучена “Di quella pira”.
ІV действие
VІІ картина
Пред затвора. Войската на Манрико е разбита. Манрико и Азучина са пленени. Съпроводена от Руиц, Леонора идва да спаси своя любим “Timor di me?... sicura, Presta è la mia difesa. D'amor sull'ali rosee... Tu vedrai che amore in terra... Ah, che la morte ognora”. Доволен от това че е заловил съперника си и вещицата, изгорила брат му Графът страда за любовта на Леонора. Тя се изправя пред него и го моли да пощади трубадура, като в замяна тя обещава да стане негова жена. Ди Луна отменя заповедта си и разрешава на Леонора да се срещне за последен път с Манрико. “Vivrà!... contende il giubilo I detti a me, Signore...”. Но преди да влезе в кулата на затвора, без да разбере Ди Луна, тя поглъща отровата, скрита в пръстена й.
VІІІ картина
В затвора Азучена и Манрико очакват смъртта си. Мъката е помрачила разума на циганката. Само нежността на Манрико и спомена за свободните дни й помагат да затвори за малко очи “Ai nostri monti ritorneremo L'antica pacе ivi godremo...” Неочаквано вратата на килията се отваря и влиза Леонора. Тя съобщава на своя любим, че е спасен. Моли го да бяга, но Манрико не иска да напусне килията без нея. Той обвинява Леонора в измяна, но като вижда, че силите я напускат, разбира жестоката истина “Prima che d'altri vivere Io volli tua morir!...” Влезлият граф съзира мъртвата Леонора и заповядва да хвърлят Манрико на кладата. Пробудена от гласа на Манрико, Азучена се опитва да спре екзекуцията, но вече е късно. Граф Ди Луна тържествено и сочи кладата, но с ужас разбира, че току що е погубил родния си брат. “Egli era tuo fratello!... Sei vendicata, o madre!” – “Това беше брат ти! Най-сетне отмъстих майко!”
През далечната 1967 година легендарният диригент Димитър Димитров слага началото на Декемврийските музикални дни в Стара Загора. След откриването на новата сграда на Операта в началото на 70-те години на ХХ век, дните прерастват във Фестивал на оперното и балетното изкуство (ФОБИ) – едно от най-значимите музикални събития на България. Тазгодишното,..
В съботната оперна вечер честитим 90-годишният юбилей на световната оперна прима Райна Кабаиванска. Покорила всички големи оперни сцени, оставила е траен отпечатък с интерпретациите си на знакови образи от оперната литература. Дълбоките емоционални превъплъщения, които раздава от сцената намират отклик в уважението и любовта, които публиката ѝ..
Либрето: Тито Рикорди, по едноименната пиеса на Габриеле Д`Анунцио Действащи лица: • Франческа да Римини – сопран • Паоло – тенор • Джовани (Джанчиотто) – баритон • Малатестино – тенор • Остазио – бас • Самаритана – мецосопран • Бианкофорте – мецосопран • Смарагди – мецосопран • Адонела – сопран • Гарсенда • Алтикиара • Сер Толдо • Трубадур •..
Музика: Франческо Чилеа По пиесата на Йожен Скриб и Ернест Льогуве Либрето: Артуро Колаути Първо представление: 6 ноември 1902 г. в Театро Лирико, Милано. Действащи лица: • Адриана Лекуврьор – сопран • Маурицио – тенор • Принц ди Буйон – бас • Принцеса ди Буйон – мецосопран • Мишоне – баритон • Кино – бас •..
Тази година Дядо Коледа няма да донесе нищо на "Аларма Пънк Джаз" ... Но вместо него вече пристигна (директно от Норвегия, ако не чак от Лапландия) неговият малко по-млад, но далеч по-чакан у нас братовчед (в червено-черни, а не в червено-бели одежди - съвсем като за пораснали непослушни деца) Пол Рони-Ейнджъл . Фронтменът на..
"Някой бе казал, че за да излезе една култура в света, трябва да e през вратата, а не през прозореца. А ние често излизаме през прозореца, забравяйки хола,..
В епизод 569 "Трамвай по желание" сглобява пълната картина на творческо-житейския тандем Дарина Янева - Андрей Янев. В разгара на лятото радиозрителите..
През далечната 1967 година легендарният диригент Димитър Димитров слага началото на Декемврийските музикални дни в Стара Загора. След откриването на новата..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg