Club Silencio на „Аларма” представя: Илюзорната лекота на спасението или „Портрет на художника като разколебан”

публикувано на 09.12.09 в 10:10

Норвежкият писател Ларш Собю Кристенсен гостува задочно в Club Silencio на „Аларма"

Снимка: Цветан Цветанов

Започваме с уточнението (за онези от вас, които очакват тъкмо обратното), че „Моделът” на Ларш Собю Кристенсен (2005) съвсем не е роман от ранга на „Бийтълс” (1984) или „Полубрат” (2001). Но че при все това е сред книгите, които веднъж прочетени, никой и нищо, дори времето, не ще може да изтрие от харддиска ви. И след такова увъртяно начало навярно ви дължим и отговор на въпроса кое му е толкова изключителното на този роман – формата или посланието... Нито едно от двете, слава богу: като изключим финала, развенчаващ всички догми в съвременната литература – от неочаквания през прекалено смисления и прекалено безсмисления, та чак до клиширано отворения край, изключителното в „Моделът” е именно в това, че за някакви си 250-300 страници успява наистина да ни внуши по скромен и елегантен начин, че щастието е постижимо единствено в като противовес на собствената ни изключителност. Художникът Петер Вил, около чието напредващо ослепяване е изградена фабулата, е носител на всички типични твореца от последната четвърт на ХХ век вътрешни конфликти, възгледи за живота и изкуството, комплекси, страхове и предразсъдъци. И въпреки че преди 25 години е удивил света със своите „Ампутации” – изложба, чиято естетическа революционност и времето, и критиката, и Кристенсен (с половин уста), и самият Вил, пък и ние задочно започваме да опровергаваме – неговата вътрешна несигурност на прага на „късната средна възраст” е не по-малко отчайваща от тази на начинаещия режисьор Барнум Нилсен от „Полубрат” или на Ким от „Бийстълс” след завършването на гимназията. Всъщност, може би единствената черта у художника Вил, която буди симпатия, а не съжаление, е приликата му с героите на другите романи на Кристенсен. Това обаче – на чисто емоционално ниво. На техническо има две основни разлики, които го отдалечават от тях – третото лице, което използва авторът (и в „Бийтълс”, и в „Полубрат” е използвано първо лице) и белегът – слепотата на Вил, за разлика от ниския ръст на Барнум, социалната неадаптивност на Фред, обезобразената ръка на Арнолд Нилсен, изкривения пръст на Ким и т.н., е ситуирана в предполагаемото бъдеще, а не в настоящето и моделира живота, избора, решенията му от тази си вездесъща позиция. И може би именно поради това, за разлика от другите герои на Кристенсен, художникът никога не напуска „Моделът”, а остава завинаги да се пържи в последния абзац на романа като в някаква безумна риалити инсталация.
Допълнителна дистанция между нас и героите в „Моделът” внася театралната стилизираност, която съществува на всички нива – от буквалното (Хелене, съпругата на Вил, която работи като сценограф; „Дивата патица” на Ибсен и проблемът за пушенето на обществени места в нова Европа), та чак до някои сцени, които заслужават да бъдат филмирани от Грийнауей с подобаващ саундтрак от Майкъл Наймън или Вим Мертенс (изложбата-помен за Патрик и неочакваното „възкръсване” на автора; Вил, който изнася платната си на двора; срещата на класа, организирана от лукавия доктор Хамер; юбилейната изложба на Вил)… Също така „удобната” за повествованието двойна смърт на родителите на Вил преди години. И, разбира се, зловещият снежен декор (и в Норвегия, и в Естония, където за определен период се развива действието на романа): сняг, съвсем като в хорър пиеса – никаква чистота, никаква детска невинност, колкото и да ни се иска тя да вземе превес! И още нещо важно като за финал: фактът, че интервюто с художника Вил, с което започва романът (в пролога в първо, но в епилога отново в трето лице) се води от сляпа жена, съвсем не е преднамерено довеждане на нещата до краен абсурд, нито портрет на съвременната журналистика, а подсещане, че винаги може да има и гледна точка към нещата, която да не можем да изчислим или предвидим, колкото и да се напъваме…

По публикацията работи: Цветан Цветанов

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!