Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Club Silencio на „Аларма” представя: Илюзорната лекота на спасението или „Портрет на художника като разколебан”

Норвежкият писател Ларш Собю Кристенсен гостува задочно в Club Silencio на „Аларма"
Снимка: Цветан Цветанов
Започваме с уточнението (за онези от вас, които очакват тъкмо обратното), че „Моделът” на Ларш Собю Кристенсен (2005) съвсем не е роман от ранга на „Бийтълс” (1984) или „Полубрат” (2001). Но че при все това е сред книгите, които веднъж прочетени, никой и нищо, дори времето, не ще може да изтрие от харддиска ви. И след такова увъртяно начало навярно ви дължим и отговор на въпроса кое му е толкова изключителното на този роман – формата или посланието... Нито едно от двете, слава богу: като изключим финала, развенчаващ всички догми в съвременната литература – от неочаквания през прекалено смисления и прекалено безсмисления, та чак до клиширано отворения край, изключителното в „Моделът” е именно в това, че за някакви си 250-300 страници успява наистина да ни внуши по скромен и елегантен начин, че щастието е постижимо единствено в като противовес на собствената ни изключителност. Художникът Петер Вил, около чието напредващо ослепяване е изградена фабулата, е носител на всички типични твореца от последната четвърт на ХХ век вътрешни конфликти, възгледи за живота и изкуството, комплекси, страхове и предразсъдъци. И въпреки че преди 25 години е удивил света със своите „Ампутации” – изложба, чиято естетическа революционност и времето, и критиката, и Кристенсен (с половин уста), и самият Вил, пък и ние задочно започваме да опровергаваме – неговата вътрешна несигурност на прага на „късната средна възраст” е не по-малко отчайваща от тази на начинаещия режисьор Барнум Нилсен от „Полубрат” или на Ким от „Бийстълс” след завършването на гимназията. Всъщност, може би единствената черта у художника Вил, която буди симпатия, а не съжаление, е приликата му с героите на другите романи на Кристенсен. Това обаче – на чисто емоционално ниво. На техническо има две основни разлики, които го отдалечават от тях – третото лице, което използва авторът (и в „Бийтълс”, и в „Полубрат” е използвано първо лице) и белегът – слепотата на Вил, за разлика от ниския ръст на Барнум, социалната неадаптивност на Фред, обезобразената ръка на Арнолд Нилсен, изкривения пръст на Ким и т.н., е ситуирана в предполагаемото бъдеще, а не в настоящето и моделира живота, избора, решенията му от тази си вездесъща позиция. И може би именно поради това, за разлика от другите герои на Кристенсен, художникът никога не напуска „Моделът”, а остава завинаги да се пържи в последния абзац на романа като в някаква безумна риалити инсталация.
Допълнителна дистанция между нас и героите в „Моделът” внася театралната стилизираност, която съществува на всички нива – от буквалното (Хелене, съпругата на Вил, която работи като сценограф; „Дивата патица” на Ибсен и проблемът за пушенето на обществени места в нова Европа), та чак до някои сцени, които заслужават да бъдат филмирани от Грийнауей с подобаващ саундтрак от Майкъл Наймън или Вим Мертенс (изложбата-помен за Патрик и неочакваното „възкръсване” на автора; Вил, който изнася платната си на двора; срещата на класа, организирана от лукавия доктор Хамер; юбилейната изложба на Вил)… Също така „удобната” за повествованието двойна смърт на родителите на Вил преди години. И, разбира се, зловещият снежен декор (и в Норвегия, и в Естония, където за определен период се развива действието на романа): сняг, съвсем като в хорър пиеса – никаква чистота, никаква детска невинност, колкото и да ни се иска тя да вземе превес! И още нещо важно като за финал: фактът, че интервюто с художника Вил, с което започва романът (в пролога в първо, но в епилога отново в трето лице) се води от сляпа жена, съвсем не е преднамерено довеждане на нещата до краен абсурд, нито портрет на съвременната журналистика, а подсещане, че винаги може да има и гледна точка към нещата, която да не можем да изчислим или предвидим, колкото и да се напъваме…
По публикацията работи: Цветан Цветанов


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Снимката е илюстративна

Чупим шаблони

В редакция "Хумор и сатира" традиционно сме против шаблоните, чупим ги непрестанно, но не ги изхвърляме, че може да потрябват. Тази неделя след новините в 18 това изглежда така: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос". - "Истинските новини" – жителите на Канарските острови се бунтуват срещу туристите,..

публикувано на 26.04.24 в 18:35
Примабалерината Анелия Димитрова и солистът Ивайло Янев

Примабалерината Анелия Димитрова и солистът Ивайло Янев танцуват на фестивала "Екселсиор" в Сиена

В навечерието на Международния ден на танца "Артефир" запознава слушателите с една вълнуваща новина от звездната карта на световния балет. Примабалерината Анелия Димитрова и солистът Ивайло Янев на Балета на Държавна опера - Стара Загора участват в 12-ия Танцов фестивал "Екселсиор" в Сиена , под артистичното ръководство на маестро Марко..

публикувано на 26.04.24 в 15:00

"Виртуални тела 2.0" – точка на пресичане между изобразителното и танцовото изкуство

Един артистичен проект, в който пластики и картини оживяват чрез танц. Състоя се премиерата на второто издание на изложбата  " Виртуални тела 2.0" в галерия "Квадрат 500" – виртуална, интерактивна експозиция, която е съвместен проект на танцова компания "Хетероподи" и Националната галерия. В "Артефир" Росен Михайлов , главен хореограф на..

публикувано на 26.04.24 в 14:15

Девети брой на списание "Но поезия"

"Списание "Но поезия" излиза отново и за кратко след неколкогодишна пауза. Това е летният брой за 2024 г. Книжка 9 за големите неща." Това четем от името на "Но редакция"-та на списанието.  Петя Хайнрих пише в редакторския си текст: "За този брой пожелахме българските поети да ни изпращат текстове, засягащи голямото. Гранд, мега, гига, хипер, супер..

публикувано на 26.04.24 в 13:34

Награда "Рицар на книгата" – шумните герои на литературата

По случай Световния ден на книгата и авторското право (23 април) Асоциация "Българска книга" връчи за двадесети пореден път наградата "Рицар на книгата" . Наградата е знак на признание за усилията, свързани с насърчаването на четенето и популяризирането на книгата. Отличието получават личности и организации, обобщени в четири категории – за..

публикувано на 26.04.24 в 13:28