Легендите на словенския ъндърграунд „Жоамбо Жоет Уъркестрао” с концерт на „Аларма пънк джаз” на 28 декември от 21.30 часа в Първо студио на БНР

Работници с червени потници или инженери на човешката душа, „Жоамбо Жоет Уъркестрао” определено са едно от най-важните явления в източноевропейския фрийк-рок от последното десетилетие-десетилетие и половина. И като казваме „едно от най-важните”, наистина имаме предвид банда от класата на „Шарло Акробата”, „Миладойка Юнийд”, Рамбо Амадеус и „Гори Уши Винету”. Триото, наброяващо светлите личности Иво Подержай (певец и басист), Грегор Белушич (певец и китарист) и Мариян Станич (барабанист, познат ни от групите „Фолтин”, „Братко Бибич & Дъ Медлис” и „Лолита”, където в два албума свири и нашият Венци Благоев), представлява един умален модел на Ноевия ковчег, на който сред потопа от посредственост и шоубизнес-интереси, заливащи ни отвсякъде, са оцелели някои „причудливи” форми в съвременния рокендрол, отдавна изгубени за вездесъщата Повсеместност. Всъщност, от гледна точка на рокендрола, наистина интересното при „Жоамбо Жоет Уъркестрао” е, че като Запа и Кептън Бийфхарт, под формата на рок музика те ни поднасят един много по-широк диапазон от звуци, звучения, идеи за света, решения, въображения и изненадващи обрати. Тук го има Колтрейн, но я има и Лолита. Тук биологичните, медийните и лингвистичните експерименти (визираме професионалните поприща на тримата музиканти) са в нечуван унисон. Тук е и гневът към извращенията в католическата църква, но и любовта към папата и замразените гъски. Тук е хайку-поезията с „Пъпки” на поета от български произход Димитър Анакиев, един от основателите на Световната хайку-асоциация („Пъпки. Под старата круша дойде пролетта…” – така започва предпоследният албум на групата, издаден от канадския лейбъл Manufrakture, движен от китариста на „Виалка” Ерик Борош). Тук е и въображението, което ни носи джазът, и ритникът на истинския, откровения пънк. И неслучайно няколко месеца след участието на „Виалка” на „Аларма Пънк Джаз Фест” в България идват и „Жоамбо Жоет” – може би най-подходящата група за завършването на една такава успешна фестивална година, каквато имаше ъндърграунд-начинанието на Националното радио. Подгряваща група на 28 декември в Първо студио на БНР ще са „Съб Зироу Фарм”, които с всеки следващ концерт дърпат към себе си все повече и повече музиканти от „Брас Асоциацията” на Ангел Заберски, но това не ги прави по-малко пънкари, а даже напротив. Входът за двата концерта е напълно безплатен, като коледно-новогодишен подарък, а за тези, които се намират далечко от „Драган Цанков 4” от 21,30 до полунощ във фестивалната вечер, цялото начинание ще се предава и на живо по програма „Христо Ботев”, какъвто е и обичаят на „Аларма Пънк Джаз”. А дни преди събитието ние се свързахме с фронтмена на „Жоамбо Жоет” Иво Подержай, когото извадихме за 5 минути от трескава репетиция за концерта в София.
Нека започнем с името, както си му е редът – Workestrao? Какво ще рече това – че сте повече работници или повече интелектуалци?
И едното, и другото. И работници, и интелектуалци. Или както е при социализма: ние вярваме, че всеки работник трябва да бъде интелектуалец. Физическата работа не е достатъчна. На работника му трябва и интелектуален възход.
И откога така?
В нашия случай, с групата, от 1992г., а в по-глобален план – от Октомврийската революция насам – от 1917 г.
Къде виждате себе си в цялостната хаотична музикална ситуация в наши дни – между комерисално и некомерсиално, между пънка и джаза, между композицията и импровизацията?...
Нашата първа любов е композирането на музика. И след толкова години заедно, това е нещото, около което се обединяваме и което ни движи напред. Композицията, като метод на изследване – начините на създаване на музика, която да може да бъде прихваната и от пънк- и рок публиката, и от хората, които слушат джаз и съвременна музика. Свирим например в клубове, където ходят много пънкари и рокери, за които понякога ние сме нещо много странно и неразбираемо – като пришълци от Марс. Но това е и публиката, която в крайна сметка започва да подскача накрая. Но никога не се сме били обвързани с дадена публика или с конкретна сцена. По-интересно ни е по-скоро да изследваме чисто композиционни проблеми – посредством публиката и местата.
А специално на словенската ъндърграунд сцена, която е доста богата и то открай време, как стоите?
Ами, „Радио Студент”, Любляна, които съвсем не са само студентско радио, а най-влиятелният канал за алтернативна култура в Словения, обявиха последния ни албум за словенски албум на годината. В списание „Младина”, което пък е най-важната печатна независима медия у нас, също сме на върха на класациите. Но ако някой смята, че това улеснява уреждането на повече концерти за групата, е на погрешен път. Та кой, в крайна сметка, е пророк в собствената си страна?
Биология и физиология с щипка лингвистика, поезия с джин и вегетарианско свинско, театър с журналистика?... Областите на познание, влияния и интереси при вас много често се пресичат едни с други по най-неочакван начин и под най-странни ъгли…
Хм, интересно наблюдение. Може би общото е, че търсим добрите страни у всяка от тези идеологически структури – изкуството и науката. Търсим хуманното и възбуждащото, заложено у тях и го изразяваме в рокендрол контекст чрез рокендрол. А храната и пиенето всички ги обичаме и обичаме да ни влияят – може би защото кухнята също е един облик, едно от проявленията на композицията.
Заглавието на последния ви албум звучи доста радикално: Cum Rectum Plenum Celibatare Facile Est (вижте сами в речника по латински, че малко тежичко звучи на български – б.а.)… Към кого е насочено то?
Към католическата църква, която има своите явни, но и своите скрити страни. Но темата е още по-широка. В този албум ни занимава човешкото и институционалното лицемерие.

(Материалът е публикуван и в сп. „Паралели”)

Понеделник, 28 декември, от 21.30 часа, Първо студио на БНР, вход свободен

Споделете

Легендите на словенския ъндърграунд „Жоамбо Жоет Уъркестрао” с концерт на „Аларма пънк джаз” на 28 декември от 21.30 часа в Първо студио на БНР

Соцбохемството е с мирис на море

Хуманистичната фотография на Гаро Кешишян

Красотата ще спаси света, вярват баща и дъщеря Левордашки

Бохемският разцвет на Варна

"Рижият котарак" – фантастичното и реалното вървят ръка за ръка

Язовир "Черни Осъм" – изход от безводието в Плевен и Ловеч или ненужен проект?

Четене за татковците с Антон Баев и приятели

Явор Гърдев: В театъра на всеки два месеца започваш нов живот

ПРЕДАВАНИЯ

Програми

Радио България

За БНР