Музикална радиоенциклопедия в понеделник: поредицата „Приятели или съперници”

22 март
В последния опус от поредицата „Приятели или съперници” говорим за митовете и реалностите около Моцарт и Салиери
Само пет и половина години по-голям от Моцарт, Салиери бил назначен от Йозеф II за директор на дворцовия музикален театър. В продължение на половин век Салиери служи само на една институция: Виенския двор. Когато разцветът на опера-буфа във Виена кара Моцарт да се върне към жанра, двамата със Салиери са главните специалисти в тази област. Първоначално изглежда Да Понте е писал либретото на „Така правят всички” за Салиери, който съчинява музика за двете първи сцени, и се отказва. Този факт стана известен с откриването на авторския му ръкопис през 1994 г.
С пиесата си „Моцарт и Салиери” Пушкин разпространява идеята за убийството. Пиесата на Питър Шафър „Амадеус” и филмът на Милош Форман окончателно размътват умовете. Сигурно е само това, че на 13 октомври 1791 г. Салиери заедно с Моцарт е присъствал на представление на „Вълшебната флейта” и на 3 или 4 декември италианецът е посетил умиращия...

15 март
„Музикалните” приятелства и транскрипциите на Ференц Лист
„...Аз изпитах горчиво отвращение към онова изкуство, което видях пред себе си: унижено до степен на повече или по-малко търпим занаят, обречено да служи за развлечение на избрано общество. По-скоро бих се съгласил да бъда какъвто и да е на този свят, само не и музикант на издръжка у богати хора, покровителстван и заплащан като жонгльор или като дресирано куче” – пише Лист на Жорж Санд.
През 1837 година в Париж се провежда пианистично състезание между австриецът Сигизмунд Талберг и Ференц Лист. Париж се разделя на „листианци” и „талбергианци”. Лист изпълнил блестящо соната оп. 106 в си бемол мажор от Бетовен, която се смята за изключително трудна. Журито отсъжда – Талберг е първият, но Лист е единствен и неповторим.

8 март
Войната между „глукистите” и „пичинистите” се разразява в Париж в края на 18 век

Кристоф Вилибалд Глук е произведен в „рицар на златната шпора” през 1756 година от папа Бенедикт след премиерата на операта „Антигона” по либрето на прочутия оперен либретист на 18 век Пиетро Бонавентура Трапаси, или накратко Метастазио.
По това време 42-годишният Глук вече е бил известен. Женен е за богата съпруга, дъщеря на търговец, а оттам и напълно независим материално - в състояние да осъществи грандиозните си проекти. Безкомпромисен, непоколебим в изискванията си, даже се е проявявал като груб властелин и деспот - такъв са го познавали по всички театри на Европа, в които е ръководил постановки както на свои, така и на чужди опери.
Николо Пичини бил един от най-популярните композитори в Италия в жанра неаполитанска опера-буфо. Директорите на Парижката опера канят Пичини в Париж и противопоставят италианеца на германеца, като им поръчват написването на опера по един и същ сюжет. „Ифигения в Таврида” на Глук е поставена на 18 май 1779 година, а „Ифигения в Таврида” на Пичини - на 23 януари 1781 година. Парижката публика се разделя на две ожесточено враждуващи фракции - „глукисти” и „пичинисти”.

понеделник, 16.30 часа