„Алчина”, опера в три действия и пролог от Георг Фридрих Хендел (съдържание)

„Алчина” - опера в три действия от Георг Фридрих Хендел по анонимно либрето. Оригиналът е написан от Антонио Марки, по „Орландо Фуриозо” на Лудовико Ариосто.

Действащи лица:                
Алчина, магьосница - сопран          
Моргана, нейна сестра – сопран         
Руджеро, рицар, годеник на Брадаманте - мецосопран 
Брадаманте, негова годеница – мецосопран        
Оронте, любовник на Моргана - тенор
Мелисо, наставник на Руджеро - бас

Първо действие                        
Брадаманте, придружена от Мелисо, търси от много време изчезналия си годеник Руджеро. Облечена в мъжки дрехи, тя се представя за брат си Ричардо. Като стигат до острова на вълшебницата Алчина срещат сестра й Моргана, която ги отвежда в царския дворец. Моргана се влюбва в този, когото мисли за Ричардо. Появява се бляскавият дворец на Алчина. Царицата вълшебница приема добронамерено новите гости и им представя и любовника си. Това е Руджеро, който е омагьосан, не помни кой е и е лудо влюбен във вълшебницата. В двореца са и младият Оберто, който отчаяно търси баща си, и Оронте, влюбен в Моргана. В него пламва ревност заради представящия се за Ричардо и той  намеква пред Руджеро, че Алчина се е влюбила в младия гост. По тази причина избухват редица неразбирателства и караници. Брадаманте се опитва да помогне на Руджеро да върне паметта си, а той продължава да не я разпознава и дори я смята за свой съперник. Моргана, която смята Брадаманте за Ричардо, успява да получи от него обещание за любов.

Второ действие             
Мелисо, преоблечен като учителя на Руджеро Атланте успява да му върне паметта, като му дава вълшебния пръстен, принадлежал някога на Анджелика: магията се разваля, чудният дворец изчезва и се появява действителността: едно ужасно пусто място. Брадаманте и Руджеро се срещат, но той отпраща любимата си, като мисли, че и тя е плод на магиите на вълшебницата. Междувременно Алчина, за да укроти гнева на Руджеро, се готви да превърне Ричардо в див звяр, но я спират Моргана и после и самият Ричардо, който се преструва, че е още под влиянието на магията и убеждава Алчина, че не се съмнява във верността й. В същото време обаче той взема оръжията си и казва, че отива на лов, но всъщност се готви да избяга от царството на Алчина. Влиза Оберто и разкрива на вълшебницата тайните планове за бягство на гостите й и Руджеро. Алчина е отчаяна, а Моргана приема почти на шега казаното, предполагайки, че Оронте си е измислил всичко това от ревност. Оронте се обижда от студенината й. Скоро и Моргана си дава сметка за истината като вижда двамата годеници, готови да избягат. Алчина е все още влюбена в Руджеро, но иска и да си отмъсти и призовава духовете от другия свят. Те не й се подчиняват, защото истинските й любовни чувства обезсилват магьосническия й дар.

Трето действие             
Моргана се опитва да се помири с Оронте; Алчина също се стреми да се сближи отново с Руджеро, но неговата вярност към Брадаманте е непоклатима. Битката между силите, управлявани от Алчина и смелия рицар Руджеро ще започне всеки момент. Но смелостта не е достатъчна, за да се победи в тази битка, затова Мелисо му дава щит с главата на Медуза и крилат кон, благодарение на които героят побеждава. Мелисо кара Брадаманте да отиде при лодката, готова за бягството, но младата жена иска да върне свободата на всички пленници на безмилостната вълшебница. Заобиколена от трофеите си и от пленниците си, превърнати в зверове и затворени в клетки, Алчина оплаква поражението си. Връща се Оберто и се застъпва за баща си. Жестоката вълшебница се опитва да го измами, като го моли да убие за нея един лъв. Но лъвът е кротък и ближе краката на младежа. Така Оберто разпознава в лъва баща си и насочва лъка си към Алчина. Идват Брадаманте и Руджеро. Между тримата избухва бурен спор. Заплашена от поражение, Алчина обещава да освободи пленниците като възпира Руджеро, който се готви да разбие урната, в която се пазят магьосническият й дар и животът й: тя сама ще развали страшните магии. Но всичко е напразно. Руджеро счупва урната: всички магии са развалени, водите, камъните, растенията и зверовете възвръщат истинския си облик на мъже и жени. Оберто най-после прегръща баща си, а всички възхваляват доброто и любовта.