Ангел Заберски, живот отдаден на песента

Снимка: личен архив
Когато се спомене името на Ангел Заберски, обикновено в съзнанието ни изникват заглавията на едни от най-популярните песни у нас: „Лунната соната”, „Брезите и момичето”, „Адажио”, „Да вярвам ли”, „Бащината къща” и много други, с които поколения българи израснаха и се възпитаваха. Няма професионален музикант или любител на музиката, който да мисли, че следата, която Ангел Заберски остави с присъствието си в историята на българската музикална култура, би могла да бъде заличена. Докосвайки се до неговите нотни ръкописи, няма как да не забележиш чувството му за песенност, което при него е изключително силно. Стремежите да сътворява музика с висока художествена стойност, която оставя следи за идните поколения сякаш е „запазена марка” в творческите търсения на композитора.
Ангел Заберски носи културата на световните интелектуалци и през годините на творческа зрялост полагаше неистови усилия да ни приобщи към нея. Във времена, когато композиторите на забавна музика у нас са повечето аматьори, Заберски и една група от съмишленици като него, сред които Йосиф Цанков, Борис Карадимчев, Атанас Бояджиев, Вили Казасян, Жул Леви, Емил Георгиев, Димитър Вълчев, Петър Ступел, Тончо Русев, положиха основите на професионализма в жанра.
Музикантите се раждат с дарбата за музика и я изявяват още от зората на своя живот. Така е било с всички големи композитори, в това ни убеждават техните биографии, Ангел Заберски не прави изключение. Генът на музиката навярно е бил дълбоко скрит в кръвта на предците му. Композиторът произхожда от много стар български род, изселници в село Дере Кьой, Лозенградско. Дядо му Ангел е бил строител-зидар. Фамилията Заберски е била на почит и уважение по тези земи. Когато в края на 19 в. турският ятаган подгонва всички тракийски изселници от България, цялата фамилия се преселва в България и заживява за известно време в село Бата, Бургаско. В търсене на по-добри условия за живот и възможности за препитание, около 1927 г. цялата рода се установява в град Малко Търново, където в семейството на Зорка и Янко Заберски се ражда Ангел (31.08.1931 г.). В условията на икономическа криза и липса на работа в онези трудни за България години и в търсене на по-добър живот, семейството се премества да живее в Бургас. В Бургас, когато малкият Ангел е едва шест годишен, заради изключителната му музикалност, родителите решават той да учи музика и го записват в музикалното училище. В продължение на дълги години младият музикант усвоявал цигулковото изкуство при видния цигулков педагог Розенберг (в същия клас са учили Лазар Николов и Нейчо Попов, б.а). През 1939 г. започва Втората световна война. Военизирани и принудени да напуснат Бургас, семейството се премества в село Равна гора, по-късно и в Средец. Научил се да свири на цигулка, в прогимназията на Средец Ангел отбелязва първите си музикални изяви, осъществява своите любителски занимания, свързани и с живописта, където участва с огромен успех в училищните изложби. След войната младият музикант продължава обучението си в бургаското музикално училище, което завършва с отличен успех през 1949 г. Същата година Ангел Заберски се явява на кандидатстудентския изпит в БДК – София, дн. НМА. Блестящото му представяне по солфеж и голямата музикалност изглежда не са достатъчни за неговото следване във висшето училище. Причините – от Бургас е изпратена характеристика, в която най-подробно е описано политическото минало на баща му. От така стеклата се ситуация Ангел е принуден да помага на баща си и постъпва в строителното предприятие „ИНЖСТРОЙ”. Паралелно с това той не се отказва от поредното кандидатстване в консерваторията и на следващата година, с добра характеристика от предприятието е приет във вокалния факултет в класа на проф. Людмила Прокопова и проф. Илия Йосифов. По-късно, неговото желание се сбъдва, Заберски учи пеене при своя най-голям учител, най-добрия – проф. Христо Бръмбаров. Завършва с отличие неговият клас и висшето си музикално образование през 1955 г. Освен заниманията си по вокално майсторство при Христо Бръмбаров, в консерваторията Ангел Заберски задълбочено изучава теория на музиката, хармония, взема уроци по контрапункт и композиция при Парашкев Хаджиев.
Неспокойна, търсеща натура, Ангел Заберски след като завършва висшето си образование насочва погледа си към нови жанрови хоризонти. В онези години е много силен повикът за създаване на съвременна българска забавна и танцова музика. Твърдо решил да посвети животът и творчеството си на този прохождащ у нас жанр, Заберски никак не се свени. Изборът е направен и през следващите десетилетия приносът му за развитието на българската забавна песен ще бъде достойно оценен от публика и критика.

Труден е пътят на младия музикант в следвоенна България. Предизвикателства и възможности – много, реализация – изключително трудна. През 1955 г. Ангел Заберски е изправен пред сложна професионална дилема. В Радио София, дн. БНР е обявен конкурс. Заберски постъпва на работа като музикален оформител. На него е поверена сложната и отговорна задача да пише музика за всички предавания за чужбина, излъчвани по това време на живо, както и музика за Радиотеатъра. Първият композиторски успех Заберски получава за авторската си музика към радиодраматизацията „Танго” на Георги Караславов. Паралелно с работата си като музикален оформител в радиото, през 1958 г. Ангел Заберски заедно с Атанас Парашиков, Моис Леонов, Данаил Николов и Георги Кордов сформира мъжката вокална квинтетна формация „Приятели на песента”. Идеята идва от Атанас Парашиков, който преди това е солист в „Хайдушка песен” и предлага на Заберски да създаде група, която изцяло да записва естрадна музика за нуждите на музикалния фонд на радиото. Репетициите се осъществяват в кабинета на тогавашния Главен редактор Гроздан Христозов, а песенния репертоар и вокалните аранжименти осъществява Ангел Заберски. След седеммесечни репетиции в радиото, през 1959 г. квинтета записва първата песен, която е й първа в творческия песенен опус на композитора – „Първа среща”, съвместно с Райна Денева. След поредица от участия в звукозаписния и концертен живот с квинтета „Приятели на песента”, през 60-те години у Заберски настъпва период на активна творческа дейност в областта на забавната и танцова музика. Решил да посвети живота и творчеството си на този жанр, композиторът ще положи огромни усилия за създаване на традиции в тази насока, композирайки творби с висока художествена стойност, голяма част от които му донасят световно признание. Многостранността на натурела и творческите търсения на композитора от края на 50-те и началото на 60-те години обяснява и особеностите на творческия процес при него, на „раждането” на произведенията.
Необятното песенно творчество на Ангел Заберски ни въвежда в сложния лабиринт на неговия талант. През целия си творчески път, той прави голяма еволюция към вглъбяване, избистряне и осъвременяване на своя песенен стил и музикален език. Песенното творчество на композитора обхваща разнообразни по стил песни, писани в периода 1959-1995 г. Общият им брой надхвърля над 400. 97 % от тях записани в БНР, голяма част от които издадени и на грамофонни плочи от „Балкантон” и в чужбина. Тук е мястото да отбележа, че през 2010 г. БНР издаде сборен диск с най-доброто на композитора, озаглавен „Изповеди”.
Ангел Заберски е един от първите композитори, които сериозно и отговорно през годините на творческа активност търсят, но и тласкат, определят някой основните посоки в една сравнително по-бедна от към национални традиции сфера на развитие на жанра „забавна и танцова „музика в България. В голяма част от песните му се забелязва присъствие на романтично - лиричното начало. Всъщност трайното му предпочитание към традиционните типове стилове в забавната музика, макар и да обуславя до голяма степен творческото му „амплоа”, трябва да се разглежда в най-широк смисъл. Защото Заберски е известен не само като автор на забавни песни и оркестрови пиеси за естраден оркестър. Той е един от първите създатели на авторска и оригинална музика към радиопиеси, симфонична музика, детска музика, на музика, чиято „приложна” функция обикновено предполага твърде голяма широта в използването на различни жанрови елементи, на различни стилови похвати – в зависимост от конкретната сюжетна ситуация. И все пак приносът на Ангел Заберски в историята на българската музикална култура е свързан предимно в областта на забавната и танцова музика, с трудностите й по пътя към постигане на собствена национална физиономия, със съзряването, обособяването и обогатяването на различни тенденции в тази сфера.
Важен етап от творческата биография на Ангел Заберски е участието като композитор в първото издание на конкурса „Песни за българското Черноморие” през 1965 г (от 1967 г. „Златен Орфей”, б.а). В конкурса той се представя с две песни – „Калиакра”, стиховете са на Слава Семирова и Емилия Захариева и „Към Слънчев бряг”, стихове Николай Цонев. И двете песни на конкурса представя певицата Мими Николова. „Калиакра” печели първа награда и отбелязва първото голямо отличие за песен на Заберски, както и първото такова в историята на фестивала „Златният Орфей”. „Калиакра” е песен, в която преобладава лирико-любовната тематика. В нейната оркестрация се долавя умело и специфично боравене с щрайховите инструменти, похват, който ще стане често използван в много от песенната лирика на композитора в един по-късен етап от неговото творческо развитие. Забележима е и една особеност в творческата мотивация на Ангел Заберски, произтичаща от неговия композиторски почерк. Това е необходимостта от промяна, от разнообразие на творческите изяви.
Втората половина на 60-те години Ангел Заберски се налага изцяло като песенен композитор, става преподавател по пеене в първата Студия за естрадни изпълнители, организирана и създадена от БНР през 1964 г. В този период песенни творби като ,„Адажио” (1966 г.), „Брезите и момичето” (1966 г.), „Когато те потърся” (1967 г.), „Жерави” (1967 г.), „Да вярвам ли” (1968 г.), „Птиците разказват” (1969 г.) печелят призови места на редица български и международни конкурси. 70-те години на 20 век отварят вратите към нови хоризонти в творческата и обществена дейност на Ангел Заберски. Различни са мотивите, които карат композитора да напише определено произведение през това десетилетие. Най-често подбудите са вътрешни, изхождат от самия него – това е творческият порив, неутолимият стремеж на твореца да даде музикален израз на своите чувства и мисли, да ги направи достояние на хората, хилядите любители на музиката. Такова е социалното призвание на истинския творец – да дарява с музика обществото, да задоволява неговите потребности. Но има и „външни” подбуди и стимули – лични и професионални задължения и задачи „социални поръчки” от различни институции (БНР, „Балкантон”). В крайна сметка решаващо остава неговото вътрешно желание. Дори когато е поел ангажимент, „поръчка” за дадено произведение, той пристъпва към създаването му само, ако чувства у себе си необходимостта то да се появи. Още в началото на професионалната си кариера, Заберски тръгва по този път и през годините на неговата творческа зрялост устремено ще върви по него. И когато е писал ранните си творби, и когато като „служебно задължение” пише детски песни за радиото и музика за Радиотеатъра, и когато решава професионални задачи за овладяване на определени стилове в съвременната забавна и танцова музика, и когато навлиза в по-крупните си произведения, писани за Биг бенда на радиото. Не е трудно обаче още тогава да се почувства желанието на Заберски (може би дори неосъзнато) към постигане на национална определеност – желание, което очевидно се задълбочава в по-нататъшните му творчески изяви и става едва ли не главна посока в развитието на неговия личен стил. И ако в „Първа среща” (1959 г.) или „Ти идваш любов” (1964 г.) например този стремеж е незабележим, то в „Брезите и момичето” (1966 г.) и особено в оркестровата пиеса „Тази малка земя” българският колорит става все по-осезателен. Всъщност този интонационен облик е все още далеч от автентичния фолклор – по-скоро се вмества в руслото на аналогичните търсения от останалите музикални жанрове, доближаващи се до кръга на обособилата се „българска интонация” в композиторското творчество.
Със създаването на Студията на естрадни изпълнители започва преподавателската работа на Ангел Заберски. По-късно тази дейност композиторът продължава и в сформирания през 1968 г. Естраден отдел към БДК, където води самостоятелен клас по пеене и развива спецификата на своята вокална методика. С поемането на ангажимента да работи с даден певец – ученик в Студията за естрадни изпълнители и по-късно – студент в Естрадния отдел на БДК и НБУ – през последните години, Ангел Заберски отговорно поема неговото развитие, творческото му израстване, неговата бъдеща кариера и то за цял живот. Педагогът Заберски постига това със знанията, които е получил по време на обучението във вокалния факултет при професор Христо Бръмбаров. Основно изискване към ученика е осъзнаването на своето „призвание” откъм най-достойната му страна. В подбора на ученици, Ангел Заберски винаги сериозно анализира налице ли е необходимия музикален, физически, психически и интелектуален потенциал на кандидата. Ако тези качества липсват, в коректен, частен и откровен разговор Заберски винаги посочва друг, по-подходящ път за професионално развитие на младия човек. Сред учениците на Заберски, дипломирали се в Първата Студия за естрадни изпълнители са: Мария Сапунова, Снежка Каламарова, Нина Светославова, Маргарита Радинска (по-късно певицата става съпруга на композитора), Снежка Каламарова, Маргарита Димитрова, Сиси Станева, Иван Чобанов, Сашо Димитров, Борис Гуджунов, Стефка Берова, от БДК – Васил Петров, Анегел Ангелов, Стоян Захариев, Станислав Сланев, Богдан Томов, Илиян Парасков и много други.
Още в началото на композиторската си кариера, та до годините на творческа зрялост, Ангел Заберски е в сполучливо сътрудничество с певци като Маргрет Николова, Мими Николова Георги Кордов, Борис Гуджунов, Борислав Грънчаров, Данаил Николов, Константин Казански, Йорданка Христова, Маргарита Радинска, Кристина Димитрова, Панайот Панайотов, Ангел Ангелов и много други. Но своите истински 50% на изпълнителя на неговите песни за периода 1966-1968 г. му намира артистичния натюрел на Лили Иванова („Адажио”, 1966 г.; „Бялата лодка”, 1966 г.; „Лунната соната”, 1968 г.; „Да вярвам ли”, 1968 г.). Две артистични настройки се оказват „в унисон” в основното по отношение на изразяването и изразяващото. Така например „Брезите и момичето” е шлагер и преди това – ненапразно Георги Кордов завоюва с нея II награда на песенния фестивал в град Рен, Франция, но характерния си облик песента постига в интерпретацията на Лили Иванова. Процесът на допълване е сякаш взаимообратен: нейното изпълнение на „Адажио” донася на композитора наградата „Златният ключ” от конкурса за песни в Братислава, Чехословакия (1966 г.), както и две години по-късно с „Да вярвам ли” – първата награда в Барселона – Испания (1968 г.). От друга страна, тези две песни стават класически образци в историята българската забавна песен и най-популярните в песенното творчество на Ангел Заберски и това, на Лили Иванова. Песни, които имат значение и от още една гледна точка: и с тях като част от постиженията на забавната ни музика българската публика привикна, но и обикна българската песен.
Ангел Заберски беше взискателен към песенното слово. През годините той е в творческо сътрудничество с едни от най-известните песенни текстописци като Орлин Орлинов, Владимир Башев, Николай Цонев, Йордан Милев, Димитър Керелезов... За него музика и текст бяха нещо неразривно, взаимодопълващо се, което трябваше да се претопи и слее, да бликне от душата, сърцето. Тази последна дума е особено показателна за него, защото той наистина влагаше във всяка нота цялото си сърце на голям творец и човек. А това сърце беше голямо. То се раздаваше щедро, дори безразсъдно в песните и приятелските компании. Всички го обичаха, познаваха, ценяха, въпреки омразата на много, които не говореха неговият език, с която той си спечелваше тогава, когато казваше истината в очите. Въпреки това, той не бе създаден да се сърди, а да се радва. Животът, дори и в онези неизбежни мигове на отчаяние от тежкия диабет, който го измъчваше близо 40 години е бил едно приятелство, отдадено на песента.

Поклон пред паметта ти, Маестро!
ВИЖТЕ ОЩЕ

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 16 до 30 ноември 2018 година

16 ноември 3.00 часа – Дарио Кастело (ок. 1621-1629), Девета соната за трима из „Концертни сонати в съвременен стил“, Книга І. 3.07 часа – Ладзаро Валвазенси (1585-1661), O, колко сладък е духът ти, Господи; Десета соната върху Cavaletto zoppo. 3.17 часа – Биаджо Марини (ок.1594-1663), Джовани Пиетро Биандара (?-ок.1633), „Устата“, весела симфония за..

публикувано на 14.11.18 в 15:25

Малка пиеса за кларинет на живо в студиото

Кларинетистът и диригент на Нов симфоничен оркестър Борислав Йоцов успя да съчетае в студиото звукът на пещерната флейта с възраст 43 000 години дидлдибаб с 9 симфония от Бетховен и звукът на смартфони. Поводът на гостуването му е предстоящият концерт на 19 ноември в „Открита арт сцена“ на ул. Шипка 34. Специалното му живо изпълнение на кларинет беше..

публикувано на 14.11.18 в 12:50
Дарина Маринова и Ангел Добрев

Соло тъпан и симфоничен оркестър в „Диалози“ от гъдуларя Ангел Добрев

Гъдуларят Ангел Добрев  е солист в Оркестъра за народна музика на БНР. През годините той продуцира и издава няколко диска с авторска музика, сред които са “Гласовете на България” (2002) и  “Зебровица” (2005), а във фонда на Радиото са записите на повече от триста негови песни, както и аранжиментите за оркестър и глас с участието на най-известните родни..

публикувано на 09.11.18 в 16:40

“Любовен еликсир”, опера в две действия от Гаетано Доницети (съдържание)

Музика: Гаетано Доницети Либрето: Фаличе Романи, който преправя вече готов текст, създаден година по-рано от Скриб за Даниел Обер. Представена за първи път - 12 май 1832 г., Милано в театър “Канобиана”. Българска премиера - 28 декември 1934 г., София. Действащи лица: Неморино - тенор. Адина - сопран. Джанетта - сопран. Белкоре - баритон...

публикувано на 09.11.18 в 11:50

Сузан Вега

Сузан Вега е американска певица и китаристка, автор на музика и текстове, тя е и музикална продуцентка, позната най-вече с еклектичната си, вдъхновена от фолклора поп и рок музика. Автор е на осем студийни албума (към септември 2016 г.). Две от песните на Вега – „Luka“ и „Tom's Diner“, които са от втория ѝ албум „Solitude Standing“ от 1987 г.,..

публикувано на 09.11.18 в 11:20