Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„Фиделио”, опера в две действия от Лудвиг ван Бетовен (съдържание)

Либрето: Йозеф Зонлайтнер и Фридрих Трайчке

Действащи лица:
Дон Фернандо, министър — баритон
Дон Пизаро, началник на затвора — баритон
Флорестан, затворник — тенор
Леонора, негова жена, прикриваща се под името Фиделио — сопран
Роко, тъмничар — бас
Марселина, негова дъщеря — сопран
Жакино, вратар — тенор
Войници, офицери, затворници, стражи, народ.
Действието се развива в Севиля, Испания в края на XVIII в.


В затвор, близо до Севиля младият благородник Флорестан лежи без обвинение и присъда вече две години. Той се е опитал да разкрие престъпленията на началника на затвора Дон Пизаро, който за отмъщение го е заключил в тъмницата. Съпругата на Флорестан - Леонора е твърдо решена да го открие и освободи. За целта тя се е преоблякла като мъж и под името Фиделио е получила работа като помощник на тъмничаря Роко. Дъщерята на тъмничаря - Марселина, заблудена от дегизировката се влюбва в младия Фиделио, което причинява недоволството на нейния ухажор, вратарят на затвора Жакино.

Първо действие
Младият портиер на затвора край Севиля Жакино носи колети на затворниците. Той работи, но очите му постоянно търсят погледа на Марселина, тъй като е влюбен в нея и доскоро девойката му е отговаряла с взаимност - двамата пеят дует. Марселина обаче вече е влюбена в постъпилия като помощник в затвора Фиделио и останала насаме изказва желанието си да му стане съпруга. В този момент се връща Жакино, заедно с него е и бащата на Марселина - Роко. Те търсят Фиделио. Скоро и “младият мъж” се появява, като носи тежък товар - поправени столове за затвора. Роко поздравява Фиделио за съвестния начин, по който си върши работата и решава, че неудобството, с което Фиделио приема комплимента е знак за неговата любов към Марселина. Роко, Фиделио, Жакино и Марселина пеят квартет за любовта на дъщерята на тъмничаря.
Роко казва на Фиделио, че веднага щом градоначалника на Севиля Дон Пизаро пристигне в града двамата с дъщеря му могат да се оженят. Фиделио обаче иска нещо друго - да слезе заедно с Роко в подземията на затвора, за да му помога в работата там. Роко обаче отговаря, че това е единственото място, където не може да заведе помощника си, то е прекалено ужасно и изпълнено със страдание. Там има един мъж, който чезне вече две години, окован от влиятелните си врагове. Предрешената като Фиделио Леонора се досеща, че това е нейният съпруг Флорестан.
В това време Дон Пизаро пристига и е уведомен от Роко, че в затвора предстои инспекция от влиятелен министър, който иска да разбере дали са вярни слуховете, че Дон Пизаро е тиранин, който злоупотребява с властта си. Дон Пизаро е ужасен - ако в тъмницата открият Флорестан, който всички считат за мъртъв, тези слухове ще се потвърдят и той ще загуби всичко. Единственото решение е Флорестан да умре. Дон Пизаро предлага пари на Роко, ако той убие затворника, но той отказва. Накрая Дон Пизаро му заповядва да изкопае гроб в запуснатия кладенец в подземията и когато приключи работата си да му даде знак, за да може самият Дон Пизаро, преоблечен като тъмничар да слезе при Флорестан и сам да извърши подлото убийство.
Леонора дочува целия пъклен план и в отчаян опит да открие съпруга си убеждава Роко да позволи на затворниците да видя дневна светлина в двора на затвора. Роко се съгласява и така за пръв път от дълго време затворниците вкусват от забравената сладост на свободата. Те обаче трябва да подтиснат радостта си, защото ако Дон Пизаро разбере за тази тяхна разходка ще се разгневи.
Роко съобщава на Леонора, че може да вземе за жена дъщеря му Марселина и вече може да идва с него, когато той слиза в най-дълбоката тъмница. Докато се приготвят Роко споделя, че там лежи затворник, който след един час трябва да бъде убит и погребан. Леонора е ужасена, но твърдо решена да стигне до съпруга си. Преди обаче двамата с Роко да тръгнат се появява Дон Пизаро. Той е разбрал са краткото освобождаване на затворниците и е бесен. Роко обаче го успокоява, като насочва вниманието му към предстоящата, изключително важна задача - убийството на Флорестан.

Второ действие
Във влажното и тъмно подземие лежи окован във вериги Флорестан. Той пее за своята непоклатима вяра в Бог и преди да заспи от изтощение пред очите му се появява видение на неговата съпруга Леонора. Роко и Леонора намират Флорестан заспал и започват да копаят гроба му. Когато затворникът се събужда Леонора с голямо вълнение го разпознава. Той моли тъмничарят да предаде съобщение на съпругата му Леонора, но Роко отказва. После обаче моли за капка вода и с разрешението на Роко Фиделио поднася чаша до устните му. Флорестан не разпознава съпругата си, но благодари, като казва на Фиделио, че ще бъде възнаграден на небето. След това Леонора умолява Роко за разрешение да даде коричка хляб на Флорестан и така го нахранва.
Гробът скоро е изкопан и Роко спазва уговорката - дава сигнал на Дон Пизаро, който дегизиран слиза в тъмницата. Той нарежда на младия помощник Фиделио да си върви, но Леонора остава скрита и наблюдава всичко. Дон Пизаро разкрива истинската си самоличност пред Флорестан, който го обвинява в убийство. Дон Пизаро вдига нож срещу него, но от тъмнината изскача Леонора, която застава между двамата мъже, с оръжие насочено срещу Дон Пизаро.
В този момент прозвучава тромпет, който известява пристигането на министъра, заедно с Жакино и група войници. Роко им нарежда да отведат Дон Пизаро, който се заканва да им отмъсти. Това, обаче няма значение защото живота на Флорестан е спасен и той най-сетне е заедно със своята Леонора.
Освободените затворници и народа въхваляват щастливия ден, в който е възтържествувала справедливостта, а Дон Фернандо обаявява края на тиранията. Влизат Роко, Леонора и Флорестан, който молят Дон Фернандо да се смили над всички онеправдани. Роко разкрива коварният план на Дон Пизаро, който е отведен в затвора; както и делата на Леонора, която се предрешава като младият мъж Фиделио, за да спаси съпруга си. Марселина е шокирана от разкритията, но щастието е всеобщо. Леонора сама освобождава от оковите Флорестан, а народът възпява нейната смелост и вярност.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Маестро Валентин Пейчинов отново в България

Световноизвестният българо-американски оперен бас, дългогодишен солист в Метрополитън опера в Ню Йорк и вокален педагог – маестро Валентин Пейчинов е в България по повод новите Майсторски класове, които организира в родината. Тази година събитието е част от програмата на 55-ия Международен фестивал "Софийски музикални седмици". Маестро Валентин..

публикувано на 01.07.24 в 16:35
Виктор Янакиев (вляво) и Антон Митов

Антон Митов представя: Виктор Янакиев – класически музикант

През 1992 година родителите на Виктор заминават за Аржентина, където основават класически оркестър. Там се ражда Виктор, който като дете говори само испански и английски език. След завършване на средното си образование той идва в България и решава да остане тук. Защо? За аржентинския фолклор, "двете различни Аржентини", тангото, китарата, певеца,..

публикувано на 01.07.24 в 13:19

Българският "Лоенгрин" – празник на вокалното изкуство и оркестрово майсторство

"Неделният следобед" на 30 юни бе посветен изцяло на оперното изкуство. Поводите са два: новата постановка на "Лоенгрин" в Софийската опера и 110 години от рождението на изтъкнатия български оперен режисьор Михаил Хаджимишев. И между двата повода има пряка и много тясна връзка, защото предпоследната постановка на Вагнеровия шедьовър "Лоенгрин" в..

публикувано на 01.07.24 в 12:20

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 31 юли 2024 г.

1 юли Изпълнения на Алина Ибрахимова (цигулка) и Седрик Тибергиан (пиано). 3.00 часа – Хавергал Брайън (1876-1972), "Легенда". 3.08 часа – Еужен Изаи (1858-1931), Елегична поема за цигулка и пиано, оп. 12. 3.23 часа – Цезар Франк (1822-1890), Соната за цигулка в Ла мажор. 3.53 часа – Лили Буланже (1893-1918), Ноктюрно. 3.56 часа – Цезар Франк..

публикувано на 30.06.24 в 10:40

Британският критик Грегор Таси – впечатлен от солистите, хора и оркестъра на Софийската опера

Днешното издание на "Неделния следобед" е посветено изцяло на оперното изкуство. Поводите са два: новата постановка на "Лоенгрин" в Софийската опера и 110 години от рождението на изтъкнатия български оперен режисьор Михаил Хаджимишев. И между двата повода има пряка и много тясна връзка, защото предпоследната постановка на Вагнеровия шедьовър..

публикувано на 30.06.24 в 08:05