„Лоенгрин”, романтична опера в три действия от Рихард Вагнер (съдържание)

Либрето: Рихард Вагнер (по старинна легенда от Х в.)
Първо изпълнение: 28 август 1850 година, Ваймар под диригентството на Ференц Лист.
Първо изпълнение в България: 5 октомври 1934 г., София.

Действащи лица:
Лоенгрин – тенор
Хайнрих Птицелов, германски крал – бас
Елза фон Брабант, принцеса – сопран
Херцог Готфрид, неин по-малък брат – без пеене
Фридрих фон Телрамунд, граф на Брабант – баритон
Ортруд, негова съпруга – сопран (мецосопран)
Кралски вестител – бас
Четирима брабантски рицари – тенори
Четирима пажове – сопрани

Място и време на действието: град Антверпен, първата половина на Х век

Първо действие
Равнина на брега на Шелда край Антверпен. Крал Хайнрих е застанал под Свещения дъб. До него се саксонските и тюрингските благородниците и рицари. Срещу тях са тези от Брабант. Те се оглавяват от Фридрих фон Телрамунд. С него е и съпругата му Ортруд. Крал Хайнрих Птицелов иска да обедини всички местни благородници и рицари в името на германската корона. Но задачата е трудна – съществуват раздори, за които Фридрих фон Телрамунд разказва и моли краля за помощ. Преди смъртта си херцогът на тази провинция оставя на Фридрих дъщеря си Елза фон Брабант и невръстния си син Готфрид, който скоро след това изчезва безследно. Фридрих подозира за това Елза. Кралят е поразен от красотата и дълбоката скръб на Елза и не може да повярва на това чудовищно обвинение. Елза му разказва свой сън, в който прекрасен млад рицар я спасява. Крал Хайнрих предлага спорът да се разреши с честен двубой между Фридрих и онзи, който дръзне да защити честта на Елза. Всички чакат нетърпеливо, а Елза отправя поглед в далечината, където по река Шелда пристига сребърна ладия, теглена от бял лебед. В сребърни доспехи слиза млад и красив рицар. Това е мъжът от съня на Елза. При вида на лебеда Ортруд, жената на Телрамунд, пребледнява и се скрива. Неизвестният рицар заговаря нежно принцесата. Тя му обещава никога да не пита за името му и откъде е дошъл, а той защитава честта й в двубоя с брабантския граф. Победеният Телрамунд и жена му Ортруд ще бъдат изгонени от херцогството.

Второ действие
Крепостта в Антверпен. Нощ е. Прозорците на замъка са ярко осветени. Чува се тържествена музика, тромпети свирят весело в нощта. Фридрих и Ортруд седят на стъпалата. Облечени са в тъмни вехти дрехи. Ортруд, опрял глава в ръцете си, се взира в ярко осветени прозорци на двореца. Фридрих гледа навъсено в земята. Двамата съпрузи се обвиняват един друг за сполетялото ги, но Ортруд не отстъпва и има коварен план. Сянката на съмнението трябва да обхване Елза, за да забрави обещаното и да попита за името на своя любим непознат рицар. Елза се появява на балкона, облечена в бяло, отива на балюстрадата и пее за своето щастие. Ортруд се възползва от нейната доброта, и трогната от жалбите й, Елза приема злата жена в замъка.
Съмва се. Звучат фанфари от кулата; отговор се чува от далечна кула. Портите се отварят и площадът се изпълва с народ. Вестителят на краля обявява за изгнаническата присъда на клеветника Фридрих фон Телрамунд и неговата съпруга. Същото ще сполети и тези, които са свързани с него. Властта на Брабант се поверява на рицаря, защитил честта на принцеса Елза.
Дълга процесия от дами, облечени във великолепни одежди, бавно излиза от вратата. Настъпва денят на тържествената брачна церемония. На стъпалата на храма неочаквано Ортруд спира Елза и я пита за името на избраника й. Принцесата моли Лоенгрин да я защити от тази коварна жена. Той заповядва на Ортруд да напусне замъка и влиза заедно с любимата си в храма. Но Елза е смутена и замислена.

Трето действие
Въвеждащата музика изобразява разкошен блясък на сватбеното тържество. Брачната стая, в средата с богато украсеното брачно ложе. Звучи сватбен хор, влизат дамите, рицарите и пажовете, след което Елза и Лоенгрин остават насаме. Елза го обича, но в сърцето й се прокрадва съмнението и тревогата кой все пак е той?
Лоенгрин напразно напомня за клетвата й. В стаята се промъква Телрамунд с меч в ръка. Елза го вижда и предупреждава съпруга си. Нашественикът пада сразен. Лоенгрин поръчва на придворните дами да облекат Елза с най-хубавите й дрехи. След това й обещава, че ще отговори на всичките й въпроси на брега на Шелда, под вековния дъб, пред крал Хайнрих и всички рицари на Брабант. Оттегля се тъжен, а Елза потъва в скръб.
Равнина от Шелда. На уреченото място пристигат всички. Васалите на Телрамунд поставят тялото на господаря си до победителя, но Лоенгрин е тъжен – той трябва да напусне Брабант, защото неговата любима Елза не е изпълнила обещанието си. Той разказва как е дошъл от далечна страна. Негов баща е рицарят на Граал – Парсифал. Самият той, Лоенгрин, е един от малцината борци за правда и справедливост. Но може да живее сред смъртните хора, само ако те не знаят името му. В противен случай веднага трябва да ги напусне. Лоенгрин се сбогува със своята любима, а по реката пристига красивата бяла ладия с гордо порещия вълните лебед. Ортруд ликува – рицарят ще отплува и никой няма да разбере, че този лебед е омагьосаният от нея брат на Елза херцог Готфрид.
Бял гълъб долита при ладията. Лоенгрин сваля веригите от лебеда и той се превръща в красив юноша. „Това е вашият Херцог” – казва Лоенгрин и се качва на теглената от белия гълъб ладия, която се загубва зад завоя на реката. Ортруд припада при вида на младия Готфрид. Разпознавайки брат си, Елза за кратко се зарадва, а след това със сърцераздирателен вик „Моят съпруг!” пада мъртва в ръцете на брат си.

Споделете

„Лоенгрин”, романтична опера в три действия от Рихард Вагнер (съдържание)

109 години от рождението на Франк Синатра

"Сигнал Symphonic" в зала 1 на НДК – един по-различен концерт

Новогодишният музикален фестивал започва на 17 декември в НДК

Песента за сладки грешки на Bropunzel и DèВяра – "Не те е срам"

Рикардо Шайи открива сезона на Миланската Скала със "Силата на съдбата"

Язовир "Черни Осъм" – изход от безводието в Плевен и Ловеч или ненужен проект?

Четене за татковците с Антон Баев и приятели

Явор Гърдев: В театъра на всеки два месеца започваш нов живот

ПРЕДАВАНИЯ

Програми

Радио България

За БНР