„Андре Шение” от Умберто Джордано

Вълнуващата история на френския поет Андре Шение вдъхновява Луиджи Илика за създаването на изключително романтично либрето, лишено обаче от историческа достоверност.
Андре Шение е роден в Истанбул през 1762, в семейството на френски аристократ. Майка му е гъркиня. Завършва образованието си в Париж. Там се установява след пътувания из Швейцария и Италия. Поетът имал приятелски отношения с Екушар-Льобрьон, Бомарше, художника Давид, химика Лавоазие и италианския поет Алфиери. Започва работа като секретар на френското посолство в Лондон. След 1790 година работи като журналист.
Ревностен привърженик на революцията, Андре Шение всъщност искал да се запази живота на краля. Арестуван е през март 1794 година и екзекутиран на ешафода на 20 юли същата година, два дни преди падането на Робеспиер. Братът на Андре, Жозеф Шение, е бил един от водачите на революцията. Влиянието му било достатъчно, за да спаси поета. Но Жозеф решил, че единственият шанс за Андре е да стои в затвора, докато го забравят. Очевидно присъдата и изпълнението й са се случили набързо – нещо често срещано в онези смутни времена.
Само две от стихотворенията му били публикувани приживе. Въпреки че живял само тридесет и две години, той създава великолепни стихове, признати за шедьоври на френската поезия от XVIII век. Творбите му съчетават красотата на класическата строгост с по-изразителен и одухотворен език, предвещаващ романтизма.

„Андре Шение” е четвъртата опера на Умберто Джордано. Композиторът бил едва на 27, когато я написва. Премиерата се е състояла на 28 март 1896 година в „Ла Скала”. За една вечер никому неизвестният музикант става знаменитост. Кариерата на Джордано напомня историята и на Маскани, и на Леонкавало. И тримата веристи съчиняват шедьовър в младостта си – успех, който не могат да повторят до края на живота си.
Известният критик Джовани Батиста Наппи пише веднага след премиерата в изданието „Персеверанца”: „Това че музиката на Джордано е белязана с особена мелодичност и оригиналност няма нужда от доказателства. Въпреки лекия наплив на реминисценции от произведения на съвременни автори, при това най-добрите, тази музика има свой характер и смисъл, който винаги съответства на обстановката. Не мога да кажа, че персонажите и техните чувства се представят опростено, напротив. Композиторът непрекъснато се стреми към подобаващо обрисуване и анализ. В повечето случаи той постига това без да прибягва към постоянни теми и лайтмотиви, но използвайки мелодични багри, тънки нюанси и градации, които абсолютно съответстват на лирическия, поетичен и драматичен смисъл на събитията. Тези способи ми се струват даже по-действени и по-активни елементи за музикалната драма. Те показват силната интуиция на Джордано към театъра и дълбокото му проникновение към смисъла на всяка сцена. Така се постига онова разнообразие на цялото, чрез което всяко произведение на изкуството звучи достоверно и точно.”

В предаването ще чуете цялата опера в следните записи:
І дейстие: с Франко Корели, Антониета Стела, Марио Серени, хор и оркестър на Римската опера под диригентството на Габриеле Сантини. Запис от 1963 г.
ІІ действие: с Лучано Павароти, Монсерат Кабайе, Лео Нучи и др. Хорът е на Уелската опера, Лондонския филхармоничен оркестър дирижира Рикардо Шайи. Записът е от Лондон от 1984 г.
ІІІ действие: с Марио дел Монако, Рената Тебалди, Еторе Бастианини, хор и оркестър на Римската Академия „Санта Чечилия” под диригентството на Джанандреа Гавацени. Запис от 1956 г.
ІV действие: с Пласидо Доминго, Рената Ското, Шерил Милнз, Лондонският филхармоничен оркестър е под диригентството на Джеймс Ливайн. Запис от 1976 г.

Съдържание на операта