Радиоенциклопедия „Зърнени култури”: Пшеницата – хлябът на света

Снимка: БГНЕС
В апокрифа „Разумника” се казва, че архангелите Михаил и Гавраил взели пшеницата от рая и я хвърлили на земята. Може би това е една от причините за древното вярване, че ако се вгледаме внимателно в житното зърно, ще различим откъм острия му край човешко или дори божие лице. И ако Синът Господен наистина успява да вижда в зърното себе си или своя творец, по един образ и подобие, то тогава връзката между него и хляба насъщен от чисто физическо съприкосновение се превръща в божествена вяра и духовна сила за живот, подобаващ само на човешкия род.
Меката пшеница е основната зърнено-житна култура за направата на хляб. Според учените тя е важен фактор, позволил създаването на високоурбанизирани общества при възникването на човешките цивилизации. Тя дава висок добив и е най-големият източник на растителен белтък в храната на хората. А благодарение на твърдата пшеница се приготвят макаронени изделия, които, освен че разнообразяват храната ни, могат да се съхраняват дълго време и така запазват всички ценни хранителни качества на пшеницата.
Гости: професор Николай Ценов и на доктора на селскостопанските науки Виолета Божанова.


ВИЖТЕ ОЩЕ
Изглед от къща-музей „Хаджи Димитър” в Сливен.

Сливен празнува Димитровден

Наричат го града на 100-те войводи, на стоте чешми… Но щом пристигнете  в Сливен, се оказва, че и войводите са повече, и чешмите. Пред вас ще се разкрият и други сливенски тайни, скрити в шепота на Стария бряст, както и полъха на ветровете. Да, и те са повече, а не само прочутият бора. Ще откриете духа на Сливен и в звъна на Градския часовник с познатата..

публикувано на 20.10.17 в 18:00
Част от плаката на изложбата „Злато и бронз. Метали, технологии и контакти в Източните Балкани през бронзовата епоха”.

Злато и бронз. Метали, технологии и контакти в Източните Балкани през бронзовата епоха

„Злато и бронз. Метали, технологии и контакти в Източните Балкани през бронзовата епоха”: така се нарича най-новата изложба в Националния археологически музей , София. Тя е вдъхновена от проекта „Златния път на Балканите през бронзовата епоха - Златото от Ада тепе: производство и разпространение” между Националния археологически институт с музей при..

публикувано на 20.10.17 в 17:30

Годишните награди за опазване на биоразнообразието 2017 връчи Българската фондация за биоразнообразие

Петра Талева, журналист в програма „Христо Ботев” на БНР, автор и водещ на предаването „А сега накъде?” бе отличена с Грамота за материали, свързани с опазването на природата, в категорията „Най-добър журналистически материал, свързан с опазването на българската дива природа”.

публикувано на 20.10.17 в 10:35

Бургас и глобалните климатични промени

На 27 октомври 2017 година четвъртият по брой жители град у нас ще се включи в една от мащабните каузи на най-голямата европейска организация, подкрепена от Европейския институт за иновации и технологии - Climate-KIC . Става дума за инициативата Climathon , която тази година обединява 247 града от 71 страни на 6 континента и хора, готови да предложат..

публикувано на 19.10.17 в 17:10

Забравени оперни страници: „Вълшебната флейта“ на Моцарт в Държавна опера - Русе

През този месец ще припомняме някои позабравени записи и изпълнители. А те не са от тъй отдавна. Годината е 1990 и на 18 октомври в Русе се играе операта „Вълшебната флейта“ на Моцарт. Дирижира Милен Начев, участват хорът и оркестърът на русенската опера, а солисти са Виолета Шаханова - Памина, Димитър Кюркчиев - Тамино, Стефан Димитров - Зарастро, Стоян..

публикувано на 19.10.17 в 14:10