„Ромео и Жулиета”, опера от Шарл Гуно в пролог и пет действия (съдържание)

Либрето: Жюл Барбие и Мишел Каре, базирано върху едноименната трагедия на Уйлям Шекспир.
Световна премиера: 27 април 1867, Париж, Театър Лирик.

Действащи лица:
• Граф Капулети – бас
• Жулиета, негова дъщеря – сопран
• Гертруда, нейна дойка – мецосопран
• Тибалд, племенник на Капулети – тенор
• Грегорио, слуга на Капулети – баритон
• Ромео, млад аристократ от рода Монтеки – тенор
• Меркуцио, приятел на Ромео от рода Монтеки – баритон
• Бенволио, племенник на Монтеки – тенор
• Стефано, паж на Ромео – сопран
• Херцогът на Верона – бас
• Граф Парис, роднина на херцога, сгоден за Жулиета – баритон
• Отец Лоренцо – бас

Време и място на действието – XIV век, Верона, Италия.

Пролог
Пиесата на Шекспир „Ромео и Жулиета” започва с пролог във форма на сонет, който се изпълнява от един актьор, наречен „Хор”. Първите редове днес са известни в цял свят:
„Два рода равно знатни от Верона,
чиято красота е тук пред вас,
отново нарушавайки закона,
проливат ближна кръв със вражи бяс.
Двамина млади през стени от злоба
обикват се под гибелна звезда
и таз любов, отвела ги до гроба,
погребва с тях и кръвната вражда...”
Операта на Гуно започва със същия сонет, но стиховете на „Хора” се изпълняват действително от целия оперен хор.

Първо действие
Бал в двореца на Капулети. Племенникът на домакините – Тибалд, обсъжда с граф Парис достойнствата на своята братовчедка Жулиета. Междувременно, никой не си е направил труда да съобщи на самата Жулиета за уговорения й брак с Парис. Появява се граф Капулети, който официално представя очарователната си дъщеря на всички. На бала обаче присъстват и неканени гости – групичка маскирани младежи от рода Монтеки. От много години знатните родове Монтеки и Капулети са смъртни врагове и появата на едните на празненство на другите е повече от рискована. Един от младежите е Ромео – синът на Монтеки, който от пръв поглед се влюбва в дъщерята на Капулети. Най-близкият му приятел – Меркуцио, се закача с него и изпява баладата за Кралица Маб – феята на мечтите и илюзиите.
Следва сцена между Жулиета и нейната любима дойка Гертруда. Когато Гертруда намеква за предстояща сватба, девойката твърдо заявява, че не иска и да чуе за подобно нещо. Жулиета е много красива и съвсем млада, тя иска да се наслаждава на живота, мечтите и свободата си. По ирония на съдбата обаче още в следващия момент тя среща мъжа на живота си и веднага пожелава да се омъжи за него. Звучи първият от цяла серия любовни дуети, с които тази опера е знаменита. На финала на този дует Жулиета е толкова страстно влюбена в Ромео, колкото и той – в нея. Но веднага след любовния мадригал, Тибалд, братовчедът на Жулиета, заявява, че е чул гласа на един от рода Монтеки. Той не е съвсем сигурен, защото балът е с маски и лицата на гостите не се виждат, но племенникът на Капулети е страстен младеж и лесно се пали. Неговият чичо – домакинът, полага доста усилия, за да го успокои. Граф Капулети не може да допусне кавги и сбивания на своя празник. Той призовава всички гости да танцуват и действието завършва с радостния валс, с който е започнало.

Второ действие
Балът е завършил. Ромео се отделя от приятелите си и се промъква в градината на Капулети. Под балкона на Жулиета той изпява знаменитата си каватина. Следва невероятно красив любовен дует. Както и в оригинала на Шекспир, именно Жулиета е тази, която предлага на Ромео брачен съюз и го прави доста бързо. Младият Монтеки, който страстно желае същото, веднага се съгласява. Любовната сцена е прекъсната два пъти. Първият път хората на Капулети се опитват да намерят врагове от рода Монтеки, а вторият – дойката вика Жулиета, защото е време за сън. Най-после, колкото и да е тъжна раздялата, девойката се прибира в спалнята си, а Ромео остава под балкона, страстно шепнейки: „Обичам те! Обичам те безкрайно!”...

Трето действие
Първа картина
Ромео и Жулиета са дошли в килията на добрия възрастен отец Лоренцо и го молят да ги венчае тайно. Монахът смята, че този брак може да сложи край на дългата и кървава вражда между Монтеки и Капулети, затова бързо извършва бракосъчетанието. Сцената завършва с радостен квартет – към младите новобрачни и техния покровител се присъединява и дойката на Жулиета.

Втора картина
Тук в операта се появява нов герой, който отсъства в оригинала на Шекспир. Това е младият паж Стефано – елегантен, весел и безстрашен юноша от рода Монтеки, който пее дръзка серенада. Грегорио от рода Капулети се опитва да го нападне, но в този момент се появяват още няколко Монтеки и положението става сериозно. Тибалд предизвиква Ромео, но синът на Монтеки току-що се е оженил за неговата братовчедка и отказва да се бие. Вместо него дуела приема страстният и избухлив Меркуцио. Той обаче няма късмет и Тибалд го убива.
Ромео не може да остане равнодушен, той напада братовчеда на Жулиета и го убива. Тогава – вече доста късно, на площада се появяват по-възрастни и мъдри хора, сред които граф Капулети и херцогът на Верона. Шокиран от пролятата кръв, херцогът наказва Ромео с изгнание. За всеки друг това е милост, но за младия съпруг на Жулиета е най-страшното наказание. Той предпочита смъртта пред раздялата с любимата жена.

Четвърто действие
Това действие започва с още един от прекрасните любовни дуети на главните герои, които изпълват с нежност и тъга цялата опера. Ромео и Жулиета са прекарали първата си и единствена нощ заедно и вече е време да се разделят. Херцогът е издал заповед: ако младият Монтеки бъде заловен във Верона, той ще бъде наказан със смърт. Напразно бедните влюбени се опитват да се убедят, че птичката, която чуват, е не чучулигата, чиято песен идва на разсъмване, а славеят, който оглася с красивия си глас летните нощи.
След тъжната раздяла предстои още по-тежко изпитание за Жулиета. Идва баща й, който й заповядва да се омъжи за граф Парис. Потресена, девойката тича за съвет при отец Лоренцо. Монахът й дава шишенце с течност и й обяснява, че след като я изпие, ще изглежда като мъртва точно 42 часа. А малко преди Жулиета да се съвземе, отец Лоренцо ще направи необходимото да доведе Ромео при нея. Жулиета приема стъкленицата с благодарност.
Следва балетна сцена, която отсъства в оригиналната първа версия на „Ромео и Жулиета”. Тя е написана за втората постановка в Парижката национална опера, където спонсорите на театъра са били поклонници и покровители на младите балерини. По тяхно настояване във всяка нова опера е трябвало да има пищна балетна сцена.
След танците се появява граф Капулети, който е дошъл да убеди Жулиета да се омъжи за граф Парис. Отчаяна, девойката заявява, че гробът ще бъде нейно брачно ложе и веднага пада като мъртва. Питието на отец Лоренцо е подействало.

Пето действие
Последното трагично действие започва с инструментален антракт, представящ съня на Жулиета в гробницата на Капулети. Ромео е разбрал, че любимата му е мъртва и е дошъл да се прости с нея завинаги. Отец Лоренцо не е успял да го предупреди за интригата с приспивателното. Напълно отчаян, Ромео се сбогува с красивата си съпруга, която изглежда като жива, а после изпива истинска отрова, която е донесъл със себе си. В този момент Жулиета се събужда и ужасена разбира какво е направил Ромео. Те изпяват още един, последен дует, но отровата започва да действа и синът на Монтеки умира. Потресена, дъщерята на Капулети измъква неговия кинжал и пробожда сърцето си. Двамата влюбени умират, прегърнати.