Минчо Минчев и Александър Земцов - солисти на радиооркестъра в култовата „Симфония-кончертанте” за цигулка, виола и оркестър от Моцарт

петък, 6 март, зала „България”, начален час 19.00

Концертът се предава директно по програма „Христо Ботев”

В своя пореден, осми за сезон 2014-2015-а концерт, Симфоничният оркестър на БНР и неговият главен диригент - Маестро Емил Табаков - отново ще изкушават меломаните с любими творби и изпълнители. Този път тема на вечерта ще бъдат творческите превъплъщения на симфоничния жанр, „пречупен” през погледа на двама големи австрийски композитори: Волфганг Амадеус Моцарт и Антон Брукнер. Ще бъдат изпълнени две знакови симфонии: „Симфония-кончертанте” за цигулка, виола и оркестър от Моцарт и забележителната Четвърта симфония на Брукнер, позната още като „Романтична”. Макар и създадени в различни епохи от различни композитори, двете творби имат нещо общо: освен че са написани в една и съща тоналност (ми бемол мажор), и двете носят много силен романтичен заряд и са своеобразен преломен момент в творчеството на своите автори.
Симфонията-кончертанте за цигулка, виола и оркестър на Моцарт е сред първите му опити да експериментира със симфоничния жанр и до днес се смята за един от най-успешните реализации на „крос-овъра”, съчетаващ симфонията с инструменталния концерт.
„Романтичната” на Брукнер пък е първото (и може би - единствено!) творение, на което композиторът дава програмно заглавие. В тази симфония най-ярко се проявяват особеностите на мирогледа на Брукнер, характерните черти на неговата творческа натура. Не случайно симфонията получава заглавието „Романтична”: в нейната основа са типичните за романтичното изкуство образи - на природата, жанрово-битови, епични.

Симфония-концертанте за цигулка, виола и оркестър на Волфганг Амадеус Моцарт се появява по време на едно концертно турне на композитора в Европа, което включвало Манхайм и Париж. Историята на създаване на тази толкова популярна и обичана от всички творба е широко известна. Известно е също, че Моцарт така и не е успял да я чуе приживе.
През 1778 година солист на знаменития манхаймски оркестър бил любимият цигулар на композитора – Френцел. Узнавайки, че в Манхайм се организира „Академия за любители“ и въодушевен от приятелите си, Моцарт веднага започнал да съчинява за тях две Концертни симфонии (Симфонии-кончертанте) – т. е. Симфонии с участието на групи солиращи инструменти. Работата над симфонията-концертанте за цигулка и виола потръгнала особено бързо и с голям размах и това не било изненадващо: та нали тя щяла да бъде свирена от изумителни музиканти и несравними солисти-виртуози! Но... внезапно пристигнала вестта за разпускането на оркестъра и преместването на курфюрста Макс Йосиф в Мюнхен. Безценната концертна симфония останала никому ненужна...
Това изключително красиво произведение на Моцарт е написано за соло цигулка, соло виола, два обоя, две валдхорни и струнни инструменти, а по-късно са включени и допълнителни виоли, с което хармонията се обогатява. Съществува и аранжимент, в който партията на виолата се изпълнява от виолончело. Партията на солиращата виола е в ре мажор, вместо в ми бемол, а инструментът е настроен с полутон нагоре. Този технически прийом, който цели да се придаде по-брилянтна звучност на виолата, е необичаен за съвременните инструменти и по тази причина, обикновено когато се изпълнява Симфонията-концертанте, се използват оригинални инструменти.

Четвъртата симфония е едно от най-добрите творения на Брукнер. Замисълът за нея възниква през 1873 година, по време на работата на композитора над предшестващия симфоничен цикъл. Именно тогава се появяват отделни ескизи от произведението, но самото създаване на симфонията продължава доста дълго. Животът на Брукнер никак не бил лек. Огромният му педагогически труд се заплащал повече от скромно. Освен в Консерваторията, за да свързва двата края, му се налагало да преподава всеки ден по два часа в университета, и същевременно – да дава частни уроци. Въпреки това, уплътнявайки максимално деня си, Брукнер успял през първата половина на 1874 да напише първите три части от четвъртата си симфония. Над финала той работил през месец август, когато успял да се уедини за известно време в манастира Сан-Флориан, където някога работел като органист. Финалът бил завършен на 31 август, след което композиторът се завърнал във Виена. Тук на 22 ноември била завършена и оркестрацията на творбата.
Брукнер мечтаел премиерата на Четвъртата му симфония да бъде в Берлин. Ето как обяснявал той своето желание на своя познат и дружески настроен критик Вилхелм Таперт: „За мен представянето в Берлин е много по-важно от това във Виена, защото нас винаги ни приемат по-добре зад граница“. Но симфонията така и не прозвучала в първоначалния си вид. За това просто не се предоставила добра възможност. В продължение на две години – от 1878 до 1880 – композиторът я преработил два пъти, след което на 20 февруари 1881 година премиерата й се състояла във Виена, в залата на „Дружеството на приятелите на музиката“. Диригент бил Ханс Рихтер. В края на 80-те години диригентът Франц Шалк направил значителни промени в партитурата на симфонията. Според него те били необходими, за да се „облекчи“ разбирането на слушателите. За съжаление тези промени доста изкривили авторския замисъл. През 30-те години на 20-и век била възстановена редакцията на композитора, която и до днес се смята за единствено адекватна.

Минчо Минчев и Александър Земцов са добре познати на българската публика. Великолепни музиканти, брилянтни инструменталисти, всеки от тях е с впечатляваща солистична и преподавателска кариера.
Проф. Минчо Минчев е сред най-обичаните български цигулари, винаги посрещан с възторг и обожание от своите фенове; виолистът Александър Земцов пък е тясно свързан с България, тъй като е женен за българската кларинетистка Деница Лафчиева. Именно той преди три години беше и първият изпълнител на Концерта за виола на Емил Табаков.
Минчо Минчев и Александър Земцов са чести гости на сцените в София, Варна и Русе, а тази вечер ще имаме удоволствието да ги чуем и в тандем, в прекрасната Симфония-кончертанте за цигулка, виола и оркестър в ми бемол мажор от Волфганг Амадеус Моцерт.

Споделете

Минчо Минчев и Александър Земцов - солисти на радиооркестъра в култовата „Симфония-кончертанте” за цигулка, виола и оркестър от Моцарт

Три шедьовъра на Пучини на българска сцена

Пето издание на фестивала ТрансАрт

"Тембри и нюанси" – концерт на Симфоничния оркестър на БНР

"Изповед на един син" – музика, в която откриваме себе си!

"Кварто" и Емануил Иванов с творби на Брамс и Шостакович

Театралното изкуство и тенденциите от Международния фестивал в Пилзен

Тодор Галев: Дезинформацията се потребява за конкретни политически цели

Мовембър, или мъже за пример

ПРЕДАВАНИЯ

Програми

Радио България

За БНР