„Саул и Давид“ – опера в четири действия от Карл Нилсен (съдържание)

Музика: Карл Нилсен
Либрето: Ейнар Кристиансен
Първо изпълнение: Кралски оперен театър в Копенхаген, Дания – 28 ноември 1902 година.
По библейската история на Саул и съперничеството му за властта с младия Давид.

Действащи лица:
• Цар Саул – бас
• Джонатан – негов син, тенор
• Мичал – негова дъщеря, сопран
• Давид – овчар, тенор
• Самуел – пророк, бас
• Абнер – военоначалник, бас
• Абишай – приятел на Давид, сопран
• Вещицата от Ендор – сопран

Първо действие
Царят на Израил Саул и войската му очаква пристигането на пророка Самуел в Галгал за принасяне на жертвата на Бога на Израил преди битката с филистимците. Но Самуел не идва в уреченото време, така че Саул изпълнява жертвоприношението без върховния пророк на Израил. Съвсем скоро Самуел пристига. Той осъжда своеволието на царя и призовава Божие отмъщение към Саул. Въпреки, че Саул се кае, Самуел остава непоколебим, а Саул изпада в отчаяние. Тогава Давид, приятелят на Джонатан – царският син, се опитва да успокои разстроения Саул с пеенето си. Дъщерята на царя, красавицата Mичал и младият овчар Давид се влюбват.

Второ действие
Израилският военачалник Абнер прекъсва Давид, който пее за Саул, и обявява предстояща битка с огромния по ръст и сила филистимец Голиат. Саул обещава ръката на дъщеря си Мичал на този, който може да победи Голиат. Давид приема предизвикателството и използвайки ум и хитрост, успява. Давид приема горещи поздравления за победата си над величествения Голиат. Но цар Саул ревнува от хвалебствията, които младият Давид получава. Давид предпочита да напусне лагера, за да избегне разбуждащия се царски гняв.

Трето действие
Давид и Абишай се промъкват в лагера на Саул, когато всички са заспали. Давид взема копието и стомната с вода на Саул, за да разбере царя, когато се събуди, че макар да е имал възможност, Давид не го е наранил. Той се качва на върха на близкия хълм и оттам се провиква към израилския военачалник Абнер: "Защо не пазиш добре своя господар, царят?“ и посочва в ръцете си копието и стомната с вода на царя. Давид призовава Саул да се помирят. В лагера пристига и вече много възрастният пророк Самуел. Той, изнемощял, преди да умре, помазва Давид като новия цар на Израил. Саул отново изпада в дива ярост към Давид, а той бяга надалеч от лагера заедно с любимата си Мичал, дъщеря на Саул.

Четвърто действие
Цар Саул и военачалникът му Абнер искат от вещицата от Ендор да върне духа на пророка Самуел от мъртвите, за да измолят от него помощ за предстоящата битка с филистимците. Но духът на пророка отново се произнася, че Бог е изоставил Саул и предрича, че преди отново слънцето да изгрее цар Саул и неговите синове ще бъдат мъртви. Битката започва и царският син Джонатан е смъртно ранен. Саул губи всяка надежда и се самоубива, падайки върху меча си. Множеството приветства Давид като свой нов цар, но той е покрусен от смъртта на Саул и Джонатан.