Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Чудото на миграцията или как отново оживяват древните въздушни коридори

БНР Новини
Адаптационна волиера в Природен парк Витоша
Снимка: park-vitosha.org

Два пъти в годината, пролет и есен, небето над главите ни се изпълва с птици. Приемаме ги като естествена част от пейзажа., от нашите традиции.,обичаи, фолклор. Гледката на щъркел или лястовица, след дългите месеци студ и сняг, е радост за окото и душата. Знак, че е време да свалим мартениците. С птиците идва топлото време. През есента си тръгва с тях. А ние, вперили поглед след ятата, оставаме с мечтите за пътешествия на юг.
В тези въздушни коридори сякаш е заложена библейска сила. Вечната повтаряемост на привидно простичките и обичайни неща винаги изумява. За разлика от нас, птиците нямат нужда от указателни знаци, обяснителни табели, ограничения на скоростта. Не се разминават безразборно, не навлизат опасно в насрещното платно. Спазват правилата на ятото. Само така , заедно и в хармония, могат да преодолеят хиляди километри, да издържат и да достигнат крайната цел. Чие поведение е по-логично: нашето или на птиците?
С Конвенция за защита на полезните птици, от 1906 година 3 октомври е обявен за Европейски ден на птиците. Защо е избран точно този период? - В началото на октомври милиони птици напускат Европа, отправяйки се към местата за зимуване в Африка.
София е една от европейските столици с най-голямо биоразнообразие. Тук може да наблюдаваме 280 вида птици от общо 420, които живеят в България. По време на миграция могат да бъдат забелязани изключително интересни и дори нетипични за големия град видове като черен щъркел, пчелояд, малък креслив орел и др.
СнимкаИнтересните еко - маршрути на Витоша вече се обогатиха с още един: до Размножителния център за редки видове – Адаптационна волиера. Като консултанти в нейното изграждане участие взимат специалистите от Спасителния център за диви животни – Стара Загора.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Красимир Коцев: За "човешкото" в изкуствения интелект

Електричество, данни, метал – вените, невроните и коститена едно ново същество, което не принадлежи нито на природата, нито на човечеството. Една и съща реалност ли виждат човекът и изкуственият интелект? Kъде са аналогиите с човешките сетива? Освен да му дадем сетива, можем ли да го приучим и на чувства – разговор във "Време за наука" с..

публикувано на 14.01.25 в 12:04

Еврика! Успешни българи: Владислава Георгиева

Владислава Георгиева е асистент в катедра "Комуникационни мрежи и системи" към факултет "Артилерия", противовъздушна отбрана и компютърни и информационни системи във ВВУ - Шумен. По време на следването си в Шуменския университет"Епископ Константин Преславски” през 2016 година печели именната стипендия "Акад. Димитър Мишев", която фондация "Еврика"..

публикувано на 13.01.25 в 17:05
Проф. Александър Оскар

Мобилните устройства са най-мощният стимул за развитие на късогледството

Първият профилактичен преглед се прави, когато детето е на 6 месеца, след това на 3,6 години и след това в предучилищна възраст, разказва в предаването "Следобед за любопитните" проф. Александър Оскар – ръководител на Катедрата по офталмология към Медицинския университет в София, началник на Клиниката по очни болести към УМБАЛ "Александровска" и..

публикувано на 13.01.25 в 12:20

Предпочитанието към лични имена на български владетели е тенденция

В първото за новата година издание на предаването "За думите" с доц. Мая Влахова от Секцията по ономастика на Института за български език коментираме имената на първите бебета за 2025 г. и тенденциите, които се очертават в избора на младите родители. Крум е наречено първото момченце, сред останалите два пъти се появява името Самуил, което потвърждава..

публикувано на 12.01.25 в 13:05

Сондажи в премълчаната история

"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..

публикувано на 10.01.25 в 15:40