Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„Електра”, едноактна опера от Рихард Щраус (съдържание)

БНР Новини

Либрето на Хуго фон Хофманстал
Първо изпълнение: 25 януари, 1909 г., Дрезден

Действащи лица:
Електра, дъщеря на Агамемнон – сопран
Хризотемида, нейна сестра – сопран
Клитемнестра, тяхна майка – контраалт
Довереница на Клитемнестра – сопран
Прислужница, която придържа шлейфа на Клитемнестра – сопран
Млад слуга – тенор
Възрастен слуга – бас
Орест, син на Агамемнон – баритон
Възпитател на Орест – бас
Егист, любовник на Клитемнестра – тенор
Надзирателка – сопран
Първа прислужница – контраалт
Втора прислужница – сопран
Трета прислужница – мецосопран
Четвърта прислужница – сопран
Пета прислужница – сопран

Пет прислужници се опитват да измият градината на двореца в Микена и коментират присмехулно Електра, чудейки се къде ли е тя и какво ли прави. В този момент Електра изплува от сенките с налудно изражение на лицето. Прислужниците обсъждат как тя е достигнала до това състояние и й се подиграват, само една от петте проявява милосърдие към Електра, но веднага бива отведена и наказана от надзирателката.
Електра се появява отново за своя ежедневен ритуал в памет на баща й, който след завръщането си от Троя бива убит от Клитемнестра и Егист. Електра се отдава на кървави видения за бъдещо отмъщение и празненството след това, в който тя ще поведе триумфален танц. Хризотемида излиза от двореца, но за разлика от Електра е покорна и пригаждаща се, останала в добри отношения с Клитемнестра и Егист, наслаждава се на привилегията да бъде принцеса. Все пак тя предупреждава Електра, че Клитемнестра и Егист кроят план да я затворят в някаква кула. Електра я прогонва с презрение. Хризотемида не иска да живее вгледана в мрака като Електра, а жадува за семейство и деца. Суматоха и ужасяващи звуци се носят от двореца, Електра използва случая да се подиграе с Хризотемида, че това е нейното сватбено тържество. Истината е, че Клитемнестра отново се буди от своите кошмари как бива убита от Орест. Хризотемида моли Електра да я остави насаме с майка им. Следвана от свитата си, Клитемнестра иска да направи поредното жертвоприношение към боговете, за да намери покой. Тя ги пита каква е причината за страданията й, а Електра й отговаря успокоително, че самата тя е богиня. Въпреки протестите на спътниците си, Клитемнестра е готова да разговаря с Електра. Признава на дъщеря си, че е измъчвана от кошмари всяка нощ и все още не е намерила начин да омилостиви боговете. Казва, че ако някога това се случи, тя ще може да спи спокойно отново. Електра залъгва майка си с общи приказки относно каква трябва да бъде правилната жертва и в един момент обръща разговора към това защо Орест все още не се връща у дома. Клитемнестра се разстройва и отвръща, че той е изгубил разсъдъка си и е решил да живее сред дивите животни. Електра се противопоставя на тази теория и казва, че златото, което Клитемнестра е изпращала не е било с предназначение да помага на Орест, а да бъде убит от някого.
Тогава Електра разкрива какво трябва да бъде жвертвоприношението – това е самата Клитемнестра. Започва дълго описание как точно е необходимо да се изпълни то – Клитемнестра трябва да бъде събудена посред нощ, а после да бъде преследвана като диво животно с брадва. Само когато тя се умори от това и осъзнае, че нейният истински затвор е тялото й – тогава брадвата, с която е убила Агамемнон ще се стовари върху й от Орест и всичките кошмари ще престанат.
В този момент част от свитата на Клитемнестра се появява и й прошепват нещо на ухото. Клитемнестра започва да се смее истерично. Електра се чуди какво ли са казали на майка й. Тогава Хризотемида идва и разяснява ситуацията: получени са новини, че Орест е бил премазан от собствените си коне. Електра не иска да повярва на ушите си, но единственото, което я интересува истински е отмъщението – сега тя моли Хризотемида да й помогне вместо брат им. Изведнъж Електра започва да възхвалява красотата, нежността на сестра си и й обещава, че ще бъде нейна робиня на брачната й церемония, но в замнява трябва първо да помогне за отмъщението. Хризотемида отказва, а Електра я проклева.
Сега Електра е решена да извърши всичко сама, но се появява мистериозен мъж. Той иска лично да предаде новините за смъртта на Орест, представя се за негов приятел, надява се Клитемнестра да го повика. Електра скърби още повече сега, когато е убедена в смъртта на брат си. Странникът разбира, че такава скръб не е случайна и разкрива истинската си самоличност – това е самият Орест! Електра изпада в екстаз, но също така и се чувства засрамена от това, в което се е превърнала.
Предрешеният Орест влиза в двореца. След малко се чуват викове и суматоха сред прислужниците. Електра се усмихва, защото знае, че вече майка й е мъртва.
Егист се появява силно развълнуван от факта, че вестителят е тук и иска да се срещне с него начаса. Електра много мило го насочва къде да отиде. След миг Егист започва да крещи за помощ, но Електра му отговаря с думите „Агамемнон те чува!”.
След малко Хризотемида идва задъхана и казва, че Клитемнестра и Егист са убити, а в двореца се води битка между поддръжниците им и Орест с неговите хора.
Електра изпада в екстаз и иска да започне своя танц, но в началото не може да помръдне. След миг тя започва своят екстатичен танц, но когато стига до кулминацията му – се свлича на земята.
Хризотемида тръгва към двореца, за да бъде с брат си. Когато пристига пред портата и чука на нея – няма никакъв отговор.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Маестро Валентин Пейчинов отново в България

Световноизвестният българо-американски оперен бас, дългогодишен солист в Метрополитън опера в Ню Йорк и вокален педагог – маестро Валентин Пейчинов е в България по повод новите Майсторски класове, които организира в родината. Тази година събитието е част от програмата на 55-ия Международен фестивал "Софийски музикални седмици". Маестро Валентин..

публикувано на 01.07.24 в 16:35
Виктор Янакиев (вляво) и Антон Митов

Антон Митов представя: Виктор Янакиев – класически музикант

През 1992 година родителите на Виктор заминават за Аржентина, където основават класически оркестър. Там се ражда Виктор, който като дете говори само испански и английски език. След завършване на средното си образование той идва в България и решава да остане тук. Защо? За аржентинския фолклор, "двете различни Аржентини", тангото, китарата, певеца,..

публикувано на 01.07.24 в 13:19

Българският "Лоенгрин" – празник на вокалното изкуство и оркестрово майсторство

"Неделният следобед" на 30 юни бе посветен изцяло на оперното изкуство. Поводите са два: новата постановка на "Лоенгрин" в Софийската опера и 110 години от рождението на изтъкнатия български оперен режисьор Михаил Хаджимишев. И между двата повода има пряка и много тясна връзка, защото предпоследната постановка на Вагнеровия шедьовър "Лоенгрин" в..

публикувано на 01.07.24 в 12:20

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 31 юли 2024 г.

1 юли Изпълнения на Алина Ибрахимова (цигулка) и Седрик Тибергиан (пиано). 3.00 часа – Хавергал Брайън (1876-1972), "Легенда". 3.08 часа – Еужен Изаи (1858-1931), Елегична поема за цигулка и пиано, оп. 12. 3.23 часа – Цезар Франк (1822-1890), Соната за цигулка в Ла мажор. 3.53 часа – Лили Буланже (1893-1918), Ноктюрно. 3.56 часа – Цезар Франк..

публикувано на 30.06.24 в 10:40

Британският критик Грегор Таси – впечатлен от солистите, хора и оркестъра на Софийската опера

Днешното издание на "Неделния следобед" е посветено изцяло на оперното изкуство. Поводите са два: новата постановка на "Лоенгрин" в Софийската опера и 110 години от рождението на изтъкнатия български оперен режисьор Михаил Хаджимишев. И между двата повода има пряка и много тясна връзка, защото предпоследната постановка на Вагнеровия шедьовър..

публикувано на 30.06.24 в 08:05