Концерт на Красимира Стоянова от цикъла „Междувремие 1890-1914“ – състоял се в зала „България“ на 31 януари

Софийската филхармония под диригентството на Георги Димитров отново посреща една от най-известните български оперни певици. Сътрудничеството между Георги Димитров и Красимира Стоянова за пореден път ще донесе на българската публика незабравими музикални преживявания. Само преди няколко месеца, през октомври отново двамата, но този път с оркестъра на Радиото представиха в концертно изпълнение операта „Отело“ на Верди. На 18 ноември имахме щастието да чуем изисканата камерна програма избрана от Красимира Стоянова и Людмил Ангелов. С този концерт с творби на Билини, Верди, Респиги, Мусоргски и Рахманинов беше закрит фестивалът „Пиано екстраваганца“. Сценичната им среща беше първа, но част от голям международен проект.
Ето, че само преди няколко дни – на 26 януари концертът им със същата програма в зала „Брамс“ на Музикферайн във Виена събра овациите на австрийските почитатели. Получихме информация от нашия кореспондент в Австрия Юлия Атцмансторфер за концерта. В „Ди Пресе“ от 29 януари 2016 г. със заглавие „Пеене, което се доближава до смъртта“ критикът Хелмар Думбс пише:
„Какво е смъртта? И преди всичко – как е смъртта? Там, където на никой човек не му е възможно да стане свидетел, може само изкуството да се опита да даде отговор. Малко композитори са успели така убедително да се доближат до смъртта, както Модест Мусоргски в своите „Песни и танци на смъртта“. Малко певци успяват да пресъздадат този цикъл по такъв обсебващ начин, както българското сопрано Красимира Стоянова във вторник във виенския Музикферайн.
Смъртта тази вечер е една майсторка от България. И е все едно дали тя приспива с дяволска нежност малко дете във вечен сън, завладява като мним любовник млада жена с думите „Ти си моя!“, спъва се в снега с пиян селянин в последния му танц или като победоносен генерал брои своята армия на падналите в бой войници (а тя е единствената, която постоянно расте) – с непосредственост Стоянова приковава диханието, като претворява почти непретворимото и дава всичко от себе си на сцената.
Помагат й цялостното владеене на собствения й глас, който й позволява радикални промени в изразителността и смело боравене с оттенъците, което този цикъл изисква, а от друга страна и нейната, от безбройните големи оперни партии, обиграна драматична артистичност, с които Стоянова превръща всяка от четирите песни в миниатюрни опери. Това оформяне на жанра песен й лежеше звуково по-добре, отколкото при кратките характеристични пиеси, излезли изпод перото на Белини и Респиги, които доминираха в първата част на концерта. Нейният клавирен партньор – Людмил Ангелов, показа своите пианистични възможност при Мусоргски.
Един рецитал, станал по свой начин събитие“.

Концертът на Красимира Стоянова и Софийската филхармония включва:
• Франц фон Супе – увертюра „Поет и селянин”
• Джоакино Росини – операта „Вилхелм Тел“ – речитатив и ария на Матилда из II действие – S'allontanano аlfine..Selva opaca...
• Шарл Гуно – операта „Фауст” – Балетна музика из V действие
• Шарл Гуно – операта „Фауст“ – речитатив и ария на Маргарита от III действие – Je voudrais bien savoir... Il était un Roi de Thulé...
• Джузепе Верди – операта „Аида“ – ария на Аида от I действие – Ritorna vincitor...
• Джузепе Верди – oперата „Отело“ – сцена, песен за върбата и молитва на Дездемона от IV действие – Mia madre aveva… Ave Maria…
• Пиетро Маскани – операта „Селска чест“ – Интермецо
• Джакомо Пучини – операта „Тоска” – ария на Тоска от II дествие – Vissi d'arte...
• Алфредо Каталани – операта „Ла Вали” – ария на Ла Вали от I действие – Ebben? Ne andrờ lontana...

Красимира Стоянова е звезда от световна величина, носеща напълно заслужено титлата „Камерзенгерин“, чийто албум „Славянски оперни арии“ получава пет отличия, сред които: „Наградата на германската звукозаписна критика“, „Германската музикална награда“ за класика, Пет звезди от италианското списание „Ривиста музика“ и „Международната награда за класическа музика“.
„Красимира Стоянова притежава лъчист лиричен сопран с изключително богатство на цветове, който придава на тези оперни страници такъв размах и такава красота, че думите не стигат, за да изразят породените у слушателя усещания... Глас-мечта... истинско голямо изкуство”. „Няма едно определение за вердиево сопрано... но ако имаше, това щеше да бъде Красимира Стоянова”. Това са само два от стотиците подобни отзиви, с които от години изобилстват международните оперни издания, когато стане дума за голямата Красимира Стоянова. Нейната брилянтна техника, завладяваща артистичност и смайващо вълнуващи сценични превъплъщения в най-големите роли от оперната литература, отдавна са й спечелили име на „един от най-големите сопрани на нашето време”.
Красимира Стоянова е родена във Велико Търново. Завършва Средното музикално училище в Русе със специалност цигулка. Дипломира се в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство, Пловдив със специалности цигулка, пеене и музикална педагогика, след което работи няколко години като цигуларка в Пловдивската филхармония, Академичния оркестър при Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ и Нов симфоничен оркестър.
Своя професионален дебют като оперна певица прави с ролята на Джилда в операта „Риголето“ от Верди през 1995 година в Софийската националната опера, където през следващите 4 години участва в новите постановки на оперите „Сватбата на Фигаро“, „Идоменей“, „Милосърдието на Тит“ от Моцарт, „Еврейката“ от Халеви, „Гуарани“ и „Фоска“ от Гомес.
След успешен дебют в Щаатсопер Виена през 1998 г. е ангажирана в ансамбъла на театъра, където от 1999 до 2003 г. е щатна солистка. От есента на 2003 до момента е постоянен гост-солист там.
Нейната международна кариера се развива бързо и я отвежда в най-престижните оперни театри и концертни зали по света – Метрополитън и Карнеги хол в Ню Йорк, Кралската опера „Ковънт гардън“ и Роял Албърт хол в Лондон, Миланската скала, Дойче опер и Концертхаус в Берлин, Музикферайн и Концертхаус във Виена, Залцбургски фестивал, Номори опера - Токио, Театро Колон в Буенос Аирес, Баварската опера в Мюнхен и др.
След дебюта й през есента на 2001 г. в Метрополитън в ролята на Виолета в „Травиата“ от Верди следват през годините спектакли на „Турандот“ и „Бохеми“ от Пучини, „Дон Жуан“ от Моцарт, „Отело“ от Верди, „Палячи“ от Леонкавало и „Кармен“ от Бизе. В същия театър предстоят спектакли на „Аида“ от Верди и „Диалозите на кармелитките“ от Пуленк.
През сезон 2003/2004 участва в новата постановка на операта „Фалстаф“ от Верди в Щаатсопер, Виена, където, освен участие в спектаклите на „Травиата“, „Бохеми“, „Палячи“, „Турандот“, „Хофманови разкази“, „Сватбата на Фигаро“, „Дон Жуан“, „Симоне Боканегра“, „Еврейката“ и др., прави нови постановки на оперите „Ле Вили“ от Пучини, „Отело“ и „Дон Карлос“ от Верди, „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус, „Русалка“ от Дворжак. През 2009 г. Красимира Стоянова е удостоена с почетната титла „Камерзенгерин“ на Щаатсопер Виена. Предстоят й спектакли на „Русалка“,„Ариадна на Наксос“,„Бал с маски“и др.
През лятото на 2003 г. с ролята на Антония в операта „Хофманови разкази“ от Офенбах дебютира на Залцбургския фестивал, където през годините пее на концерти под диригентството на Рикардо Мути, Зубин Мета, Марис Янсонс.
През 2014 г. пее в посветената на 150-годишнина от рождението на Рихард Щраус постановка на „Кавалерът на розата“, която след като има голям успех, е повторена и през лятото на 2015 г. На същия фестивал предстои нова постановка на „Любовта на Даная“ от Рихард Щраус, както и концертно изпълнение на „Лукреция Борджия“ от Доницети.
Красимира Стоянова е имала и й предстоят спектакли в Опера на Бастилията - Париж, Кралската опера Ковънт Гардън - Лондон, Миланската скала, Баварската опера - Мюнхен, Щаатсопер - Берлин, Тетро Лисео - Барселона, Тетро Реал - Мадрид, Оперен театър Цюрих и др.
Работила е с диригентите Рикардо Мути, Зубин Мета, Жорж Претр, Сър Колин Дейвис, Бернард Хайтинк, Марис Янсонс, Сейджи Озава, Мюнг-Вунг Чунг, Франц Велзер-Мьост, Фабио Луизи, Даниеле Гати и др.
Красимира Стоянова е записала 3 компактдиска с оперни арии за звукозаписната компания „Орфео“, наградени с различни престижни награди – I palpiti d'amor – с диригент Фридрих Хайдер, Slavic opera arias – с диригент Павел Балев, Verdi – с диригент Павел Балев. И трите диска са със Симфоничния оркестър на Баварското радио. За „Гега ню“ записва диска Sogno d'Or с всички публикувани песни на Пучини.
Има издадени дискове от концерти с нейно участие със: СО на Баварското радио, Чикагския СО, Оркестъра на Концертгебау, Виенските симфоници под диригентството на Марис Янсонс, Рикардо Мути и Жорж Претр.
Издадени са DVD с нейно участие:
• „Еврейката“ от Халеви с Щаатсопер - Виена
• „Отело“ от Верди с Театро Лисео - Барселона
• „Евгений Онегин“ от Чайковски с Нидерландска опера - Амстердам
• „Евгений Онегин“ от Чайковски с Кралската опера Ковънт гардън - Лондон
• „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус от Залцбургския фестивал.

Камерната музика е изключително обичан жанр от Красимира Стоянова.
Имала е песенни вечери в Карнеги хол - Ню Йорк, Щаатсопер - Виена, Опера на Бастилията, Операта във Франкфурт, Баварската опера - Мюнхен и др.
Предстоят й съвместни концерти с пианиста Людмил Ангелов освен на неговия фестивал „Пиано Екстраваганца“ в София, така също и в зала „Брамс“ в Музикферайн във Виена, и в Оперния театър в Цюрих.
Завръщането в Родината винаги носи радост на Красимира Стоянова. Тя пее със Софийската филхармония, Симфоничния оркестър на БНР, Софийската опера, Пловдивската филхармония, Новия симфоничен оркестър и др., както и с редица български диригенти, сред които Васил Казанджиев, Георги Димитров, Емил Табаков, Росен Миланов, Павел Балев, и др.
Участва във фестивалите „Софийски музикални седмици“, „Съпътстаща столица на културата“ - Пловдив, „Аполония“, „Мартенски музикални дни“, „Варненско лято“, „Новогодишен фестивал“ в НДК, „Дни на музиката в Балабановата къща“ - Пловдив.
През 2007 г. Красимира Стоянова получава наградата „Музикант на годината“ на слушателите на „Алегро виваче“ на програма „Хоризонт“ на БНР.
През 2015 г. е удостоена с почетното звание „Доктор хонорис кауза" на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство Пловдив.

Георги Димитров започва музикалното си образование при известния цигулков педагог Б. Розенберг. През 1971 г. завършва Българската държавна консерватория, днес Национална музикална академия, където учи оркестрово дирижиране при проф. Влади Симеонов и цигулка при известния български цигулар и музикален педагог проф. Михаил Балкански. Специализира при Евгений Мравински и Арвид Янсонс в Ленинград (днес Санкт Петербург).
От 1972 до 1981 г. е диригент на Пловдивската филхармония, а от 1981 до 1985 г. – главен диригент на Русенската опера. До 1990 г. е директор на Русенската опера, както и диригент в Софийската опера. В периода 1990-1995 г. е диригент на Симфоничния оркестър на Република Сан Марино. През 2004 г. е награден с най-високото отличие на Република Сан Марино - Кавалер на ордена „Света Агата“.
Дирижирал е всички български оркестри и е канен като гост-диригент на редица известни оркестри и оперни театри в Русия, Румъния, Унгария, Германия, Италия, Полша, Чехия, Куба, Мексико, Испания и др.
Репертоарът му включва симфонични произведения и опери, премиерни изпълнения на творби от Константин Илиев, Симеон Пиронков, Лазар Николов, Красимир Кюркчийски, Георги Арнаудов, Дмитрий Шостакович, Антон Брукнер, Густав Малер, Арнолд Шьонберг, Ленард Бърнстайн, Сергей Прокофиев. Впечатляващи са неговите постановки на „Набуко“, „Аида“, „Травиата“, „Бал с маски“, „Отело“, „Дон Карлос“, „Риголето“ и „Трубадур“от Джузепе Верди, „Бохеми“, „Тоска“ от Пучини, „Норма“ от Белини, „Любовен еликсир“ и „Лучия ди Ламермур“ от Доницети, „Селска чест“ от Маскани, „Дама Пика“ от Чайковски.
От сезон 1995/1996 г. Георги Димитров е музикален директор и главен диригент на Пловдивската филхармония, впоследствие на Пловдивското оперно-филхармонично дружество и реализира множество проекти, турнета в страната и чужбина, както и откриването на Европейския месец на културата, предавано директно по Евровизия.
От 2000 г. Георги Димитров е директор на Оперно-филхармоничното дружество - Русе, а от 2005 до 2009 г. е директор на Оперно-филхармоничното дружество - Пловдив. От 2009 г. е диригент в Оперно-филхармоничното дружество - Русе. От 2013 г. е диригент на свободна практика.