„Проклятието на Фауст” от Ектор Берлиоз (съдържание)

По І част на „Фауст” от Йохан Гьоте
Либрето: Ектор Берлиоз и Алмир Гандоние
Световна премиера: 6 декември 1846 г. в Опера комик, Париж

Действащи лица:
Фауст - тенор
Мефистофел - баритон
Маргарита - мецосопран
Брандер - бас

Хор - селяни, войници, студенти, гномове и силфи, блуждаещи огньове, съседи на Маргарита, демони и осъдени души, серафими и небесни сили

Първа част
Равнина в Унгария.
Фауст е самотен и разочарован от всичко. Дори пролетното пробуждане на природата не го радва. Той чува пеенето и танците на селяните, но няма сили да сподели веселието им. Дочуват се звуци на военен марш. Близо до Фауст минават войници, които бързат към бойното поле, ентусиазирани за победа. И това зрелище го оставя равнодушен.

Втора част
В кабинета на Фауст. Той е угнетен от битието, дори търсенето на мъдростта в книгите не може да го вдъхнови. Решава да свърши с живота си, но когато надига стъкленицата с отрова, отвън се разнася пасхалния химн. Той му напомня за голямата вяра, която е имал в младостта си и го отказва от самоубийството. Изведнъж се появява Мефистофел и иронично коментира „метаморфозата” на Фауст. Предлага му да се отправят на пътешествие, което да разсее тегобите му. Фауст се съгласява.
В кръчмата на Ауербах в Лайпциг. Мефистофел и Фауст пристигат в разгара на веселието. Студентът Брандер пее песен за плъха, чийто приятен и удобен живот в кухнята е завършил трагично. Компанията предлага да изпеят „Амин” за съдбата на плъха. Следва песента на Мефистофел за бълхата, настанила се в дрехите на принца - никой не смее да я размаже, за да не „оскверни” неприкосновеността на господаря. Отвратен от вулгарността на тези песни, Фауст умолява Мефистофел да го отведе веднага от кръчмата.
На брега на Елба. Мефистофел с помощта на пеещи гномове и силфи потапя Фауст в сън, по време на който му се явява като видение една прекрасна жена - това е Маргарита. Фауст се събужда влюбен в красивата непозната и иска да я види в реалността. Двамата с Мефистофел се присъединяват към група войници и студенти и тръгват към града, в който живее Маргарита.

Трета част
В стаята на Маргарита. Фауст и Мефистофел са проникнали тайно в дома й. Красивата девойка пее балада за царя, който винаги остава верен на печално изгубената си любима. Мефистофел призовава танцуващите духове на огъня да омагьосат Маргарита и пред дома й изнася саркастична серенада. Фауст се представя на девойката и тя му признава, че точно него е виждала в мечтите си. Обзети от трепетни копнения двамата запяват любовния си дует. Появява се Мефистофел, който ги предупреждава, че майката на Маргарита всеки миг ще се върне, а и съседите са „загрижени” за репутацията й. Влюбените набързо се сбогуват, Фауст и Мефистофел бягат.

Четвърта част
В стаята на Маргарита. Тя седи сама до прозореца. Прелъстена и изоставена, все още очаква своя любим. Чува песента на войниците и студентите в далечината, която й напомня за нощта, когато за първи път се е срещнала с Фауст. Той обаче не е сред тях, той повече няма да дойде.
Фауст се обръща с молитва към природата, отново е пусто в душата му. Появява се Мефистофел с известието, че Маргарита е дала без да иска прекалено голяма доза сънотворно на майка си, която е довела до смъртта й. Тя е в затвора и в утрешния ден, осъдена, ще се прости с живота. Фауст е в отчаяние и моли Мефистофел да спаси Маргарита. Той е съгласен, но поставя условието да подпише договора, с който предава душата си на дявола. Фауст, без да мисли, слага подписа си. Мефистофел извиква своите вълшебни коне и двамата тръгват на път. Уви, не към спасението на девойката води пътят. Първо срещат хора, които се молят на Св. Маргарита, после пейзажът става фантастично странен и Фауст започва да се безпокои. Мефистофел предлага да спрат, но когато чува звъна на камбаните, възвещаващи началото на смъртната екзекуция, Фауст е извън съмнение накъде са тръгнали. Завалява кървав дъжд, наоколо се валят скелети и накрая конниците достигат целта - портите на Ада. Мефистофел и Фауст пропадат във владенията на мрака. Демоните тържествуват.

Епилог
Хорът пее за ужасите на Преизподнята и блаженството на Рая. Фауст, прокълнат, е изгубил душата си, а Маргарита е опростена по Божията милост.