Eмисия новини
Audio Player
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Татяна Дронзина: В България има признаци за радикализация на определени общности

Проф. Татяна Дронзина
Снимка: БГНЕС
У нас да се говори спокойно за наличието на признаци за радикализация сред определени групи е сложна задача. Особено, ако се прави обосновано и без тънки сметки за извличането на бъдещи изгоди. Според политолога Татяна Дронзина това се дължи и на прекалената привързаност към политическата коректност у нас. Проф. Дронзина добави, че традиционните мюсюлмани в България са се оказали доста по-устойчиви срещу радикални интерпретации на исляма от новообърнатите такива. Теренните й изследвания показват, че най-сериозен повод за тревога дават някои тенденции, които се забелязват сред ромските общности, отскоро изповядващи исляма. Според нея, обещанията за по-висок жизнен стандарт са само малка част от начина, по който ромите биват привлечени към радикалистите. Оказва се, че много по-съществен фактор в тази посока е тяхното проблематично търсене на нова идентичност.

Защо според професора-политолог белгийският път на интеграция на етнически и религиозни малцинства (по който вървим и у нас!) е безхаберен? Как отсъствието на държавата от вече обособените гета предпоставя задълбочаването на проблема? И какъв е пътят за неговото разрешаване? - чуйте в разговора с проф. Татяна Дронзина от тази сутрин.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Глас, театър и смях – формулата на Милица Гладнишка

В рубриката ни "Разговорът" днес ни гостува една от най-пъстрите личности на българската сцена – Милица Гладнишка . Гласът ѝ е като магия, която може да носи едновременно сила и нежност, да води слушателя от дълбоките пластове на емоцията до експлозивни мигове на радост и свобода. В нейната музика и актьорска игра се преплитат..

обновено на 04.04.25 в 13:18

Как кризите водят до развитие в психологията и обществото?

На 4 април всяка година България отбелязва Деня на психолога – професия, която въпреки своето значение за психичното здраве и емоционалното благополучие на хората, често остава в сянката на ежедневието. Историята на този празник е любопитна и започва още през 1992 г., когато група студенти по психология, събрани на купон, решават да изберат 4..

обновено на 04.04.25 в 12:43
проф. Илин Савов и Анелия Торошанова

Какви са предизвикателствата пред киберсигурността?

Какви са предизвикателствата пред киберсигурността? Има ли нови рискове и заплахи за държавите по света в киберсредата?  Проф. д-р Илин Савов има над 25 години професионален опит в системата за сигурност на Република България. Преподавател е в няколко български университета и академии, експерт по киберсигурност.  Консултант е на предаването "Законът и..

публикувано на 04.04.25 в 12:40
Николай Генов

За хранителните кооперативи от първо лице

Николай Генов, родом от Чирпан, но гражданин на света, както сам се определя, е програмист, предприемач и е председател на УС на първия хранителен кооператив в София, както и организатор на фермерския пазар на Римска стена в София. Идеята за чиста храна съвсем естествено го води и до биологичните форми на земеделие и познанието за онези..

публикувано на 04.04.25 в 12:15

Арнау Гарофе Фарас: Испанецът, който намери музикалния си дом в България

Венсан Гайо от Франция: В България се чувствам свободен! От Варшава до София: Историята на преводача, който владее и езика на музиката Едина Жолчак-Димитрова от Унгария: Чувствам се прекрасно в България! Животът на една френска бизнесдама в България Стивън Монтгомъри: Англичанинът, който обикна България Полският рапър Куба..

обновено на 04.04.25 в 10:57