Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„Лоно” или да победиш самотата...

БНР Новини

Марин Сореску (1936-1996) - превеждан в цял свят, от Чили до Япония, е носител на престижни национални и международни награди (сред тях от Румънската академия, „Хердер”, Виена, „Струга”, Македония). Той е румънски блестящ драматург, есеист, преводач и критик.

Тази неделя ви предлагаме пиесата му „Лоно или жаждата на солената планина”.
Превод: Огнян Стамболиев

Една млада жена се надсмива над потопа, като се държи за корема. Има какво да държи...
Ковчегът тук е по-здраво направен от Ноевия ковчег. Солидна опора, надеждно място, когато всичко наоколо е потънало във водата.
„Лоно” означава на първо място „борба за дишане”, за живот. На второ място - също „борба за дишане”, за живот. И отново, и отново...
Щастието на Ирина, която гледа с очи, големи като два кръга във водата, своето новородено дете, което вече „диша” и е готово за живота...
Да дадеш живот, означава „да дадеш дихание...
                                                                                                                   Марин Сореску

Ирина, главната героиня, макар и образована (учителка е), е типична жена от село. Познава добре езика на земята, всички значения на думите - ясни и неточни, или вече изгубени. Тя е анонимна. Почти без ясни контури. Виждаме само корема й. Привидната й крехкост крие една неподозирана сила и издръжливост, устойчивост. Ирина побеждава като жена, отговорна за своята участ и мисията си в живота...
Защо тази жена не изпада дори и за миг в паника, въпреки критичната, по-скоро трагичната ситуация? Защото притежава трето око върху корема си. И още две очи вътре в него. И две уши. Ирина носи тежестта на Земята. Тя не е сама и добре знае това...

В трилогията „Жаждата на солената планина”, част от която е и тази пиеса, „Лоно”, всеки от героите се сблъсква по свой начин със самотата, която иска да преодолее. В „Клисарят” героят-пленник и роб на катедралата, е обсебен от лудата идея да опуши почти до черно белите стени на храма, да ги „патинира”, за да заприлича този изоставен и необитаем храм на останалите, които служат на хората. И това е неговата „фикс идея”!...

„Бяха ми необходими цели шест години, за да завърша тази трилогия. Макар и неголяма като обем, тя ми струваше доста усилия. Този опит в драматургията се оказа твърде интересен за мен. Разбира се, не мога да преценя сам резултата...

Като тръгнах отдалече, от Времето и от Пространството, почувствах необходимостта да сваля нещата на земята. Ирина от „Лоно” е единствената от героите ми, която стои на земята. И където е тя, няма вода. Докато Йона и Клисарят не са на земята - единият е в морето, а другият - по-скоро във въздуха... Трябваше ми самотен герой, който да победи самотата на Абсурда. И този герой не можеше да не бъде жена. Една бременна жена. Тоест: равновесие, традиция, продължение. Начало и Край. Лоно!

Идеята на тази пиеса, всъщност предхожда „Йона” и е скицирана в едно малко стихотворение, включено сега в текста, написано през далечната 1964 година. По-късно, по време на големите наводнения в Румъния, видях едно цяло село под водата. Беше близо до Браила, където ходих с група писатели и журналисти, за да документираме тези събития. Пейзажът бе наистина уникален - един огромен аквариум! Поразиха ме свръхчовешките усилия на хората там, които се опитваха да спасят оцелелите от стихиите. Тогава чух разказа на едни селянин за смъртта на някакъв старец в една от къщите. Записах си идеята за ковчега, споходила ме внезапно. За ковчега, понесен от водата. Това беше зърното на сюжета, който изградих по-късно...

Ирина не е „посветена”. Атмосферата на „тайнственост” в „Йона” и „Клисарят” тук е разредена. Реалното е може би повече от символичното”.

Философията на тази млада селянка, която не се е променила особено от културата и образованието, получени в града, е проста: добро е онова, което си е в реда на нещата... Ирина е пазител на традицията. Тя ще роди дете, защото „къщата не бива да остава празна”, „родът не бива да се прекъсва”, ще обича и „онзи, който й е на сърцето”. Ще доведе на този свят дете, за „да има кой да ми даде чаша вода, когато вече няма да мога...”
Ирина е образ-символ на завръщането към изконното, първозданното. Трагедията на Йона и Клисарят е и в това, че те са далече от родния си дом. Йона е понесен от кита през земи и морета. Клисарят е попаднал случайно в чужд и непознат храм. А Ирина е у дома си и не излиза от него. Тя успява да овладее дома си, да накара стените му да останат на мястото си, а водите да се оттеглят...

От античната драма тук са останали Маските. Няколко гласа, откъснали се от Хора - коментатор на действието, нещо като ехо, носещо се от една пещера към друга. На моменти то се чува по-силно или по-слабо..

А наводнението тук е нещо като идеализиран образ на Потопа...



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Джони пред Микрофоните

Георги Пенков-Джони не прилича на нищо друго в българската култура и същевременно е направил толкова много за нея, че е трудно делата му да бъдат обхванати. "През 1960 Рангел Вълчанов реши да направи един филм – без хонорари и без пари, с лента, останала от продукции, и по сценарий на Иван Стоянович. На мен ми дадоха една Награ и станах..

публикувано на 25.04.24 в 16:26

И тъжно, и самотно

На 21 април 2024 г. Радиотеатърът излъчва премиерата на радиопиесата на Петър Маринков "Последната нощ". Написан специално за радио, драматургичният текст на известния наш писател и драматург поставя наболели и горчиви въпроси, пред които се изправяме всеки ден и на които ни е трудно да намерим отговор. Например: Как да не сме сами в..

публикувано на 19.04.24 в 12:05

Нови поети в поредицата "Спасени думи"

През последните две години програма "Христо Ботев" на Българското национално радио излъчи стиховете на стотина наши съвременни поети. Необходимостта да звучи български стих в националните ни програми е явна и наложителна. Защото заедно с техническия напредък на века вкусът на публиката към прекрасното се променяше, слизаше надолу към чалгата и още..

публикувано на 05.04.24 в 08:05

Епизод 5: Роклята на Алла

Всяка нощ сънувах война. Сънувах дома си... Сънувах войници, нищо че не съм ги виждала, но всяка нощ сънувах война. Тя сънува войната от нейното начало на 24 февруари 2022. Тя е Алла, украинката, която избяга с дъщеря си в София от руските ракети над Киев и Украйна. Документалната аудиопоредица "Украйна: сцени от един отложен живот"..

публикувано на 23.03.24 в 08:35

Неподражаемият Славомир Мрожек в неделния радиотеатър

Радиотеатърът е подготвил за своите почитатели три произведения на полския драматург Славомир Мрожек: "Лисан кандидат", "Лисан философ" и "Вода". Идеята за миниатюрите с главен герой Лисан идва на Мрожек от знаменития средновековен пародиен епос "Роман за Лисан", в който главни герои за животни – лисица, вълк, мечка… Мрожек обаче обръща нещата:..

публикувано на 22.03.24 в 14:15