Покойният проф. Пламен Цветков, който неведнъж е гостувал в предаването „Премълчаната история”, определяше така голямата грашка на българските политици и на цар Борис III по време на Втората световна война: „За разлика от Финландия, която знаеше, че трябва да се поддържат добри отношения със Съединените щати, дори за сметка на отношенията със Съветска Русия, България подъдржаше добри отношения с Москва, но пък за сметка на това обяви война на САЩ и Великобритания”. Историческата грешка доведе до поглъщането на България в орбитата на СССР, който – въпреки обявения неутралитет в началото на септември, обяви война на страна на 8 септември 1944 г., след което на власт дойдоха представителите на Отечествения фронт начело с Комунистическата партия. Малцина обаче знаят, че в края на своето царуване цар Борис III е сондирал с американски представители възможността за излизане на България от Тристранния пакт – план, разработен от американския полковник Уилям Донован със знанието на държавния секретар Джон Фостър Дълес, благодарение на дипломатическите контакти на неговия брат Алън Дълес. Планът е предвиждал няколко по-малки страни, съюзници на Хитлер, да излязат от коалицията и да оформят един неутрален блок, който – ако трябва, дори да се противопостави на политиката на Берлин. Освен България, Донован предвиждал в тази група държави да се включат също Унгария и Румъния. След усилени дипломатически совалки, придвижили намерението до степен да се обсъжда във Вашингтон от военното командване, планът се осуетява със смъртта на българския цар. За всички тези скрити ходове разказва сборникът документи, публикуван на английски език: „Allied deliberations on Bulgaria World War II”, със съставителството на американския учен Alfred M. Beck и от българска страна Лъчезар Тошев. Едновременно с това ще разговаряме и за поредния том документи, издавани от Държавна агенция „Архиви” (ДАА), отнасящи за годините 1944-1947, свързани с несъстоялото се излизане на България от Оста.
Гости на предаването „Премълчаната история” бяха Лъчезар Тошев и д-р Михаил Груев, директор на Държавна агенция „Архиви“.
Българският политически живот и изобщо българското общество са прогизнали от популизъм, твърди в най-новата си книга "Българските разломи" проф. Георги Каприев. Това значи, обяснява професорът, че популистките практики са включени в действие от най-началните времена на българската история – от борбите за църковна независимост и споровете..
Темата в това издание на "Време за наука" е една от най-дискомфортните човешки емоции – срамът. Сигурно няма на този свят човек, който поне веднъж да не се е червил, да не е изгарял от срам, а ако има такъв човек, вероятно е социопат. Знаем за какво служи страхът, за какво ни предупреждава болката. За какво ни е срамът се питаме във..
Не от вчера бизнесът у нас алармира, че изпитва недостиг от квалифицирани кадри. В края на миналата година Министерството на образованието и науката предложи 61.32% професионални паралелки в план-приема за гимназии за учебната 2025/2026 г. – най-високият досега процент. Дали това е достатъчно като мярка да повиши интереса на младите хора към..
"Най-важното през целия ми живот е било, че никога не съм спирал да търся нови решения и да уча. Най-важното е да не спираш да упражняваш знанията, които имаш, да търсиш начин да ги надградиш, за да правиш нещата по-лесни, по-прости и по-сигурни. Така растеш!" – това е изводът, който инж. Емил Митев прави на този етап от живота си. Той е носител..
Главен асистент Силвия Георгиева от Университета за национално и световно стопанство, катедра Предприемачество, неотдавна беше в любимия ми щат Гуджарат, за да преподава в тамошния университет. Тъй като не съм ходила в Ахмедабад след ковид пандемията, нямам търпение да я разпитам за този най-голям град в щата, който е и на седмо място в огромна..
На 21 февруари 2025 година бе реализиран новият албум на легендарната джаз фюжън група "Йелоуджакетс". 27-ият студиен албум на двукратните носители на..
"Аз не съм си поставял никакви граници. Просто написах музиката така, както я чувам, както я усещам. Тя е повлияна от моите преживявания, моето обучение,..
Сценарист пише за себе си като режисьор, така определя процеса по създаване на филма "Плът" Димитър Стоянович. Режисьорският му дебют е един от три..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg