Беласица винаги е красива, но през есента е същинско чудо. Това е нещо като петият сезон в района: когато узрелите плодове радват окото с бодливите зелено-златисти топчета, от чиято полуразпуката обвивка с пукот изкачат лъскавите плодове. Всеки от тях е с неповторим нюанс и шарки. Като ги хванете в шепа, усещате едновременно цялото слънце на петричкия юг и топлината на беласишката земя. Ядливи кестени има и другаде, но тук са особено вкусни. Който е ходил на Фестивала на кестена, няма нужда от убеждаване. Планината простира снага в три държави: Гърция, Македония и България. Граничната зона и специфичният режим на достъп в миналото, в наши дни се оказват фактор на територията да бъдат съхранени уникални видове. В резултат на близо 5 години упорита работа от страна на Българска фондация „Биоразнообразие“ (БФБ), на 28 декември 2007 г. е обявен Природен парк „Беласица“. Сред символите на планината и парка са вековните кестенови гори, най-обширните на Балканския полуостров. Много сме ви разказвали за развитието на проекта „Опазване на глобално значимото биоразнообразие на планината Беласица чрез въвличане на местните общности в развитие на екотуризма“ (финансиран от Програмата на малки проекти на ГЕФ), както и за разработените интерпретативни маршрути.
В тези красиви есенни дни, най-добре вместо много думи да хванете раницата, да тръгнете със семейството и с приятелите към топлия юг и Беласица. Една от най-очарователните пътеки се нарича „Животът на кестена“. Ще ви зареди с енергия, емоции и познания. После може да отседнете в някоя от уютните къщи за гости, да споделите с вашите домакини впечатления от наученото. А те на свой ред да разкажат личен опит как са се учили на най-висшето умение: да живеят в хармония с природата и парка, да ги обичат, да ги пазят и да си помагат взаимно.
В днешното издание на предаването "Време за наука" разгледахме темата за "данък наследство" и семейните фантоми. Обсъдихме как от родителите си наследяваме не само външни белези като цвета на косата и очите, но и дълбоки емоционални травми и нерешени конфликти, чиито корени често се крият далеч преди нашето раждане. Съществуват различни..
От гените, които оформят живота, до думите, които изграждат езика ни – всичко около нас се променя. Мутациите са движещата сила зад тази промяна, но как точно се случва тя? Как влияят на индивида, вида и обществото? На 10 февруари ще се търсят отговори с молекулярния биолог д-р Петър Ефтимов, лингвиста Тихомир Рангелов и проф. д.н. Стоян Ставру..
Поредицата "Анатомия на Страха", част от предаването "Радиоенциклопедия", разглежда базовата емоция страх през призмата на психологията, фактите от научни изследвания, както и през битието на различни култури. В четири епизода разкриваме част от онова, което знаем за природата на страха, неговата еволюция и тънката граница между плодотворното и..
Ако попаднете на белгийски битак, наречен брокант, ще забележите как ловците на антики най-внимателно ровичкат сред купищата ленени покривки и ръчно плетиво на лов за прочутата брюкселска дантела. Защото тя е като брюкселската вафла - символ! Само дето е далеч по-красива и по-малко калорична. Покривките от ефирното ръкоделие приличат на уголемени до..
През 2025 г. ще се случат общо четири затъмнения, съобщава в ефира на предаването "Следобед за любопитните" физикът Пенчо Маркишки от Института по астрономия с НАО при БАН. Две от тях ще бъдат пълни лунни – на 14 март и на 7 септември, а останалите две ще са частични слънчеви – на 29 март и 21 септември. От България ще можем да..
В епизод 575 "Трамвай по желание" прави дълбок поклон пред една от най-значимите фигури на българската популярна музика. Легендата за краля на..
Античният керамичен център край Павликени е едно от значимите археологически открития в България. Историята на неговото разкриване започва през 1971..
В днешното издание на предаването "Време за наука" разгледахме темата за "данък наследство" и семейните фантоми. Обсъдихме как от родителите си..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
