Тайни и загадки: Мона Лиза - демон или ангел в плът

Гибелта на пеперудата в миналото променя света в бъдещето

Посетител разглежда копие на Мона Лиза на Леонардо да Винчи на изложба в Лувъра, Париж.
ЕПА/БГНЕС

Аз съм Мона Лиза и днес се усмихвам на теб. И на теб. А на теб. Както и на теб. И на теб… Леонардо е започнал да ме рисува през 1503 и според Вазари за първи път съм се усмихнала така, както и на теб, четири години по-късно. Какво значение има какво мисли Вазари или друг! Важно е какво мисли създателят ми. Леонардо. Но… Той е човек. А аз картина. И смъртта ни раздели. Така започва историята в търсене на загадката на вечната усмивка на Мона Лиза.
Какво крие тя или по-скоро погледът й? Коя от версиите за съществуването й, тиражирани през вековете е вярна, и защо картината „Ангел в плът” е на път да промени представите и за Джокондата? - чуйте отговор на тези и други въпроси от доц. Веселина Вачкова.



print Отпечатай
ВИЖТЕ ОЩЕ
Инсталацията „Трансформацията винаги отнема време и енергия” на Правдолюб Иванов е първото произведение, което беше включено във виртуалния Музей за съвременно изкуство

Нови попълнения във виртуалния Музей за съвременно изкуство на програма „Христо Ботев”

Целта на виртуалния Музей за съвременно изкуство е да събере най-добрите български творби. Досега в ефирния Музей за съвременно изкуство са постъпили следните произведения: One sQueer Meter, 2012 Наталия Тодорова (по предложение на Станимир Панайотов) Sternenschrift, 2014 Биниа Верли (Bignia Wehrli) (по предложение на Боян Манчев)..

обновено на 20.02.17 в 10:17
Войн де Войн до произведението си

Бъдещето беше тук

Изложба с това название е открита в столичното арт пространство „Етер”. Художници от различни страни са отговорили на поканата с инсталации, фотографии, обекти, видеа, опитвайки се да предскажат собственото или общото бъдеще. „Дали във времето на постапокалипсиса, постхуманизма, постполитиката, постиндустриалното и модерното, толкова чаканото..

публикувано на 19.02.17 в 11:55

Искам, 18 февруари: Носталгия

На 18 февруари 1885 в Щатите излизат „Приключенията на Хъкълбери Фин“ от Марк Твен. Тази книга не просто ни връща във времената, когато сме я чели за пръв път – тя ни потапя в носталгия. По живота на детето: без минало, с необхванато от погледа бъдеще и безкрайно сетивно настояще. Думата на деня е носталгия. Кое всъщност ражда носталгията? Дали нашата..

публикувано на 18.02.17 в 17:05

„Артистично-то лято“ беше вчера

Пет новели, обединени от заглавието „Артистично лято“ като машина на времето пренасят читателите назад към дирижираната идилия, в която бозата беше боза, а милиционерите – милиционери. На кого, освен на автора Матей Стоянов, му се връща точно пък в този отрязък от всички възможни времена? Прочетете ли „Артистично лято“, сами ще си прецените връща ли ви се..

публикувано на 17.02.17 в 16:55

90 години от рождението на големия Леон Даниел

Леон Даниел завършва своето „Похвално слово за театъра“ от 1984 г. така: Театърът никога няма да престане да бъде вечно обновяващото се първоначално училище за културата на всеки народ. Прозренията на този философ на театъра, а оттам и на човешкото битие, днес можем да прочетем в неговите книги „Театър и публика, „Пътешествие в театъра“, „Театрални..

публикувано на 17.02.17 в 15:40