Гласът на слушателите

| обновено на 23.02.17 в 10:41

Моля отговорете на въпросите:

• Каква музика желаете да слушате?
• Кои области на културата и познанието ви интересуват най-много?
• Кои събеседници искате да поканим?

Очакваме вашето мнение на ел. поща на програма „Христо Ботев”: hristobotev@bnr.bg

Ето какво казаха наши слушатели по телефона и с писма:

Александър Митев:
• Както не малка част от слушателите са отбелязали, аз също смятам, че казусът с „Музикаутор“ се отрази положително на музиката по БНР и програма „Христо Ботев“.
• Харесва ми, че има повече класическа музика и почти никаква съвременна българска естрадна музика, например… (нашият слушател назовава съвременни български попмузиканти – бел.ред.), защото по едно време музиката като БНР беше станала като тази по радио ... (нашият слушател назовава едно частно радио – бел.ред.), което е срамно за едно национално радио.
• Смятам обаче, че можете също да пускате и повече джаз-музика – съвременна и джаз-стандарти, ще спомена само някои имена:
John McLaughlin, Allan Holdsworth, Herbie Hancock, Kenny Garrett, Stanley Clarke, Mike Stern, Miles Davis, John Coltrane, Chick Corea.
• В допълнение към българската народна музика, която пускате, бих желал да чуя и фюжън/етно проекти на български и балкански музиканти, базирани на нея, като например проектите на Теодосий Спасов, Костадин Генчев, Михаил Йосифов, Иво Папазов, Влатко Стефановски, Булгара, Balkan Horses Band, български изпълнители като Милчо Левиев, Камелия Тодорова, Мирослава Кацарова, Рут Колева, по-новите етно и джаз базирани групи като Shakazulu Orchestra, „Акага“, Funky Miracle и т.н. Разбира се, стига да имате права за тяхното излъчване, но предполагам, че по-голямата част от тези изпълнители биха ви ги предоставили.
• Също така, мисля че е редно да има специализирано предаване за джаз музика по-често от веднъж седмично и в по-слушаемо време.
• Имам и молба, когато е възможно, да обявявате изпълнителните на музиката, която пускате.
• Относно гостите, бих желал да има повече интервюта с пътешественици и приключенци. Следя предаването на Симеон Идакиев, но то е само веднъж в седмицата.
Също така, бих желал да чувам по-често записи от Златния фонд на БНР с известни творци - писатели, музиканти, художници, артисти като Валери Петров, Милчо Левиев, Георги Калоянчев и т.н.


Ваня Димитрова:
• Аз съм ваша редовна слушателка. Благодаря ви, че се интересувате от нашето мнение! Благодаря още и за прекрасните записи от Златния фонд, с които често ни изненадвате!
• На мен ми липсва много детският радиотеатър. Преди се излъчваше всяка събота от 8 до 9 и ако пиесата свършеше по-рано, звучаха детски песни. Това беше идеален вариант. После радиотеатърът се премести доста рано и стана само 35 минути – от 7.15 до 7.50. Така дългите стари пиеси трябваше да бъдат рязани на много части, което развали удоволствието от слушането, а и часът е много ранен. След най-новите промени в съботния програмен блок детският радиотеатър пак се премести в 8 часа, но отново няма достатъчно време за цялата пиеса. Благодаря ви за летните радиотеатри – детски и за възрастни, които продължиха чак до Нова година да огласят делничните нощи! Продължавайте да ни радвате с тях! Ще съм щастлива, ако има и нови качествени записи – напоследък не са особено сполучливи.
• Бих се радвала, ако по-често слушаме стари хумористични предавания.


Юлия Нанчева, с. Михайлово, Старозагорско:
• Като дългогодишен слушател на любимото Радио изразявам своето мнение по въпроса. По отношение на спора между БНР и „Музикатур“ считам, че много приляга народната мъдрост: „Всяко зло за добро“. За добро е, че този спор разчупи схеми и нагласи, водещи към заличаване на националния облик на Радиото. Радвам се, че отново зазвуча класическа музика извън специализираните предавания за нея. Мисля че, както в народната песен мелодията звучи с красив и мъдър текст, така и в забавната песен поетичният текст трябва да радва и държи мисълта будна. Българската забавна и автентичната народна музика имат не само широк кръг от почитатели, но и крепят българското ни самосъзнание. Това е положителна и далновидна тенденция, която не трябва да зависи от спора с „Музикалтур“, чиято грижа са парите, а националната медия трябва да крепи нашата идентичност.
• За да е програма „Христо Ботев“ културна програма, са необходими всеобхватни усилия за информиране, обогатяване и възпитаване на слушателите. Трябва да се обърне внимание и на неща, които на пръв поглед са незначителни, но много важни. Водещият следва да има приятен тембър, ясна дикция, артикулация и спокоен тон. Текстът трябва да е богат по стил, без паразитизми, като „страшно“ и „страхотно“, или банализми, като „днес ще си говорим“ и т.н.
• На слушателите е добре да се предлагат съдържателни игри, а не като „Вашата дума днес“, при която водещият сглобява безсмислици. Например играта „Светофар“ дава възможност за бързи мисловни реакции, изисква ерудиция и обогатява слушателите. От човешката съкровищница трябва по-често да се припомнят мисли и дела на велики личности. Силно въздействие имат описанията на забележителности или културни прояви, когато са прочетени художествено и придружени с приятна музика.
• Изброените предложения изискват много усилия, но БНР има богат ресурс, за да ги осъществи в полза на слушателите.


Петя Алексиева, Пловдив, 24-годишна:
• Здравейте, пише ви горещ почитател на радиотеатъра. С радост следя всяка излъчена пиеса и съм благодарна за прекрасните мигове и емоции, с които ме дарявате! Интимността на студиото е неповторима и успявате да уловите всеки детайл и неусетно слушателят се превръща в част от пиесата.
• Бих желала да чуя пиесата на Ърл Стенли Гарднър „Ваканцията на Пери Мейсън“, когато е възможно.
Благодаря ви, че ви има!


Велизар Ташев, Русе, 29-годишен:
• Току що слушах радио драматизация на „P.S Дъщеря ти, Ана“ на Яна Добрева. Страхотна работа! Страхотно дело! След всяка радио-пиеса, която успея да чуя се изненадвам от качеството и посланията в подбраните произведения. Особено от по-новите издания, с повече ефекти и съвременна драматургия. Личното ми предпочитание е за повече радиотеатър в ефира. Като нови записи и излъчване на стари. Стоял съм до 2 часа сутринта да слушам пиеси в летните месеци, когато излъчвахте пиеси след полунощ. Имате страхотни записи и честно, както към хората сътворили записа, а и към слушателя, е да излъчвате по-често – за начало поне още веднъж седмично. Една пиеса може да има много по-силен ефект дори и от седмица назидателен тон от всичките ви предавания с такъв.
• Харесвам почти всичко. Зародихте интерес в мен към разнообразни стилове и произведения. Моля, запазете разнообразието, ако не и да го разширите.
• Благодаря ви за добрата работа, радвам се, че ви има. Радвам се, че произвеждате култура възвишена и достъпна. Надявам се, да поддържате и надграждате високите стандарти, който сте си наложили.


Анна Топчиева:
• Желая да слушам повече хубава класическа и народна (автентичен фолклор) музика. Това ми се иска да слушам и занапред, дори и когато спорът с „Мюзикаутор“ бъде решен. Относно публицистиката, нека има по-малко политика и никакви политици за сметка на малко познати, но достойни за подражание българи. Нека преобладават добрите новини и информацията за успели българи във всички области! А гостите, съответно, очаквам да са хора, които вдъхновяват като Йордан Камджалов, например или Добринка Табакова, като Теодосий Теодосиев или като онези неизвестни учители, които вдъхновяват децата ни да учат, но за тях никой не говори. Очаквам да направите известни повече от никому неизвестните достойни българи!

Крайо Ганчев Краев:
• Обичам класическа музика и спорът ви с „Мюзикаутор“ ми се отрази много добре. Дори спрях да си купувам вестници, защото политиката не ме интересува през времето, когато „бях в Рая“. Така че меломаните на хубавата музика си изкарваме чудно.

Валерия Тодорова:
• Желая да слушам класическа музика, такава, каквато в момента поради проблема с авторските права звучи по-често. Радвам се, че мога да пусна прекрасните произведения, например в колата, когато съм в задръстване и с три деца на задната седалка. Тогава се чувствам като в капсула на времето, изолирана от безумни и изнервени шофьори.
• Кои области на културата и познанието ме интересуват най-много? Наука – космосът, медицината, педагогиката, градинарството, майчинството, образованието. Бих искала да слушам повече за тези теми, както и за театъра, некомерсиалното кино. За способните и качествени хора в България. За децата, които покоряват състезания на световно ниво и за умението да възпитаваме в децата си любов към учене и трудолюбие.
• Като доброволен консултант по кърмене към НАПК бих искала да чувам повече за храненето на бебетата и кърменето като най-доброто решение за всяко новородено.
• За агресията по пътищата бих искала повече да се говори, макар и да е неприятна и трудна тема.
• За донорството, да се дава повече гласност на хората, които даряват.
• Също теми свързани с туризма и 100-е национални туристически обекта. Повече информация за хижи, лифтове и маршрути.
• Повече гласност за библиотеките, тяхната дейност и възможности. Детските отдели и колко отдадени са хората, които работят в тях, например в Пловдив.
• За старите къщи културни паметници на Пловдив, обръщат ли хората внимание колко са красиви и тъжни тези сгради?
• Да се говори повече за щетите, нанесени на нашето общество от комунистическия режим, за народния съд, за неправдите и битието на хората тогава. Младите хора не ги знаят тези неща, премълчава се за тях.
• За билколечението, ползата от билките и природните средства за профилактика на заболяванията.
• Бих искала да поканите за събеседници добри учители като Теодосий Теодосиев, хора, които се борят с трудностите в нашата образователна система. Актьори – Камен Донев например, Радина Думанян. Момчето чийто филм е номиниран за Оскар. Дарин Маджаров от „Уча се“. Мария Илиева – прекрасна българска художничка. По-често бих искала да чувам разказите на успели хора от малцинствата, също и хора инвалиди или със специални потребности. Добри лекари, ерудирани специалисти. Повече психолози, дипломирани български психоаналитици.

Йордан Спасов и синове:
• Пиша ви по повод детското предаване „Добро утро, мили деца!“, което се излъчваше през делниците преди новините в 7.00 часа по програма „Хоризонт“. В края на миналата година беше прехвърлено към програма „Христо Ботев“, но от 2017 година вече не се излъчва по нито една от програмите (Рубриката „Ранобудно петленце“ по програма „Христо Ботев“ временно не се излъчва поради проблемите с авторските права на музиката – бел. ред.).
• Аз и моите деца живеем далеч от града (където е тяхното училище и детска градина) и всяка сутрин слушахме приказките и песните по „Добро утро, мили деца!“. Децата с радост ставаха рано с мисълта, каква ли ще бъде новата приказка по радиото.
• Виждам, че ръководството на БНР е създало отделно Детско радио, но то е онлайн и за да се слуша от децата, те трябва да използват компютър, таблет или смартфон. Ние, родителите, всячески се стараем да ограничим използването на подобни устройства, поради негативният ефект върху детската психика и въображение.
• Виждам, че Детско радио (става дума за „Хлапета.БНР“, „Златната ябълка“, детски радиотеатър – бел.ред.) се излъчва в събота и неделя от 8.10 до 9 часа по програма „Христо Ботев“. Събота и неделя е времето, когато децата си почиват и спят до по-късно. Този интервал е крайно неподходящ за детско предаване и не може да замести „Добро утро, мили деца!“ през седмицата.
• Излъчването на повече детски радиопредавания (в случая кратки приказки) формира в децата модел на поведение, въображение, изразително четене, уважение и дори привързаност към радиото като медия и институция. В тази връзка, моля ви ако е възможно, да подновите излъчването на „Добро утро, мили деца!“.

Иван Алтъпармаков:
• Сегашното положение, при което се пуска предимно класическа музика напълно ме удовлетворява. Аз харесвам класическа барокова музика. Понеже класическата музика е предимно инструментална, може би малко липсват човешки гласове. Затова ако има повече опери и арии, ще е по-добре.
• Много ми е приятно да слушам радиопиеси, но от по-старите, защото по-новите се опитват да прикрият недостатъците на изпълнението с някакви непоносими звукови ефекти, които ефекти водят до главоболие.
• Харесват ми хумористичните предавания, би било добре ако може да са повече.
• Също харесвам научно-популярни и образователни предавания. Сега също има такива предавания, но сякаш няма някаква система в тях. Всяко отделно предаване си е за себе си – нещо като радио списание с много широк и разнообразен кръг от интереси. Научно популярните предавания не са в особено удобно за мен време.
• Кои събеседници искам да поканите? Това е труден въпрос. Аз например харесвам научна фантастика и бих искал да чуя разговор с автори и любители на научна фантастика и евентуално представяне на някои нови или класически произведения на научната фантастика. Това би могло да се обобщи за цялата съвременна българска и световна литература. Или дори театрално и кино изкуство.


Станимир Георгиев:
 Бих желал да слушам класическа музика. Интересуват ме изобразителното изкуство, науките за вселената, мореплаването, науката и младите хора. Какво да ни предложите? Изненадайте ни!

Методи Захариев:
 Случи се наистина чудо! В културната програма „Христо Ботев“ се добави още малко културна, нормална музика през деня, дори и малко камерна. Ако сега включите и поезията, и театъра, както и записите на нашите певци и музиканти, а също новините за култура не само от София, но и от страната, вече ще ви бъда до гроб благодарен! Скандалът с „Мюзикаутор“ за щастие роди нещо добро…
print Отпечатай
ВИЖТЕ ОЩЕ

Посетете ни и във Фейсбук

 Фейсбук страници на някои от предаванията:  Програма „Христо Ботев”   „Нашият ден”  „Артефир”   „Законът и Темида”  „За здравето”    „Аларма”   „Нашият ден - практично”   „Познати и непознати”  „Премълчаната история”  „Маестро, музика“ „Кантате юбилате“..

обновено на 27.02.17 в 09:18

Годишни награди „Сирак Скитник“ на БНР за 2016 година

На 25 януари Българското национално радио празнува Деня на радиото. По традиция на този ден се връчват Годишните награди „Сирак Скитник“. Тази година церемонията по награждаването се състоя от 19.00 часа в Първо студио на БНР и беше излъчвана директно в ефира на националната програма „Христо Ботев“. Вижте наградените за 2016 г.

обновено на 25.01.17 в 23:03

На 5 септември от 17 часа българска популярна музика в „Арт студио БНР“ на „Аполония 2016″

Гледайте на живо по Бинар каква е била българската поп и рокмузика от 60-те и 70-те години. Музикалният редактор Здравко Петров ще ви представи най-доброто от тези десетилетия в избрана компилация.

публикувано на 05.09.16 в 11:25

Трети випуск на Майсторския клас на БНР Академия

Днес на официална церемония генералният директор на БНР Александър Велев връчи на участниците в третия випуск на Майсторския клас на БНР Академия сертификати за преминалото обучение и успешно положения изпит.  11 са тазгодишните редактори и репортери от БНР от общо 35 участници за трите майсторски класа на БНР Академия от 2014 г. досега: София Златанова -..

публикувано на 10.06.16 в 12:18

2 юни - Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България

Яко е да слушаш програма "Христо Ботев" на БНР. Яко е да слушаш и български произведения” е кампания на Bulgarian Audio Books , показваща един по различен поглед над българската литературна класика.

публикувано на 02.06.16 в 08:20