„Нямата от Портичи” - опера в пет действия от Даниел Франсоа Обер (съдържание)

„Нямата от Портичи” (наричана още „Фенела” или „Мазаниело”) - опера в пет действия с музика на Даниел Франсоа Обер и либрето на Жермен Дьолавин - преработено от Йожен Скриб.
Световна премиера - 29 февруари 1828, Опера Пелтие, Париж.
В България операта не е изпълнявана.
   
Действащи лица:
Мазаниело, неаполитански рибар - тенор
Алфонс, син на граф Аркос, вицекраля на Неапол - тенор
Елвира, годеница на Алфонс - сопран
Фенела, сестра на Мазаниело - няма роля, танцьорка
Пиетро, приятел на Мазаниело - бас   
Борела, приятел на Мазаниело - бас
Морено, приятел на Мазаниело - бас
Лоренцо, доверен приятел на Алфонс - тенор
Селва, офицер на вицекраля - бас
Придворна дама на Елвира - сопран
   
Място и време на действието - Неапол и Портичи, 1647 година.

Първо действие:
Синът на вицекраля на Неапол - Алфонс, се готви за сватба с испанската принцеса Елвира. Всичко е готово за тържествената церемония, но Алфонс не е щастлив - мъчат го угризения на съвестта. Благородникът разкрива тайната на своя верен приятел Лоренцо: преди време той е съблазнил красива млада девойка на име Фенела. Тя е сестра на беден рибар и е няма. Малко след като Алфонс я е излъгал и изоставил, Фенела е изчезнала. Сега синът на вицекраля се опасява, че девойката е сложила край на живота си. Лоренцо недоумява - струва ли си човек толкова да се тревожи заради някаква селянка? Но Алфонс е все така тъжен и замислен, а в това време приближава сватбеният кортеж на годеницата му.
Елвира е весела и щастлива, но внезапна суматоха привлича вниманието й. В градините на вицекраля се е промъкнала бедна девойка, преследвана от стражите. Това е Фенела, която се хвърля в краката на Елвира и я моли за помощ. Офицерът Селва обяснява на принцесата, че по височайше нареждане това момиче е било задържано в затвора, но днес е успяло да избяга. Елвира е трогната от мъката на Фенела, започва да я разпитва и от жестовете й разбира, че девойката търси непознат мъж, който я е съблазнил, заклел се е да обича само нея, а после я е изоставил. Очарована от грациозното и простодушно момиче, Елвира обещава да се застъпи. Кортежът се приближава към църквата, тълпата се моли в очакване на финала на сватбения обред. Но едва младоженците излизат от храма, Фенела познава Алфонс и припада на стълбите. Когато девойката се свестява, тя гневно показва на принцесата пребледнелия й съпруг - той е измамникът, който се е клел във вечна любов и я е измамил! Стражите се опитват да отблъснат Фенела, но Алфонс ги спира - да, тя е права! Пред всички принцът признава вината си. Фенела незабелязано изчезва.
   
Второ действие:
На брега на морето рибарите от селцето Портичи подготвят мрежите си за поредния работен ден. Италианците са недоволни от управлението на испанския вицекрал и се събират около младия рибар Мазаниело, който с песен ги призовава на бунт и обещава - скоро ще дойде денят на свободата! Мазаниело се безпокои за сестра си Фенела, изчезнала от цял месец. Рибарят подозира, че беззащитната девойка е станала жертва на някой от наглите чужденци, окупирали родината му. Идва приятелят на Мазаниело - Пиетро, но и той няма никакви новини за Фенела - следите й се губят. Внезапно на върха на една стръмна скала рибарите забелязват Фенела, която гледа втренчено вълните. Мазаниело вика сестра си. Потрепервайки, девойката слиза от скалата и със знаци обяснява на брат си, че е искала да се хвърли в морето. Приятелите засипват Фенела с въпроси и тя признава, че е била прелъстена и изоставена от знатен господин. „Испанец ли е?” - пита брат й. Фенела тъжно кимва с глава. Тя се опитва да укроти яростта на Мазаниело - все пак измамникът я е обичал и тя също го е обичала. Но неаполитанецът вече разказва всичко на приятелите си и ги призовава да престанат да търпят униженията и да въстанат против произвола. Възмутените неаполитанци пълнят рибарските си кошници с оръжия и тръгват към Неапол.
   
Трето действие:
Алфонс моли Елвира за прошка, но принцесата е неумолима - още днес тя ще напусне Неапол и ще се върне в родината си. Принцът нежно и страстно й говори за любовта си: ако Елвира го отхвърли, той ще умре в краката й. Принцесата е трогната и прощава на съпруга си, но при условие, че той веднага намери нещастната девойка, която е прелъстил. Алфонс заповядва на офицера Селва да потърси Фенела и да я доведе в двореца.
Пазарен площад в Неапол. Появява се Селва, съпроводен от испански войници. Когато го вижда, Фенела закрива лицето си, но късно - офицерът я е познал. Войниците грубо хващат девойката и я повличат, но в това време идват Мазаниело и приятелите му: „Как? Посред бял ден испанските негодници нападат неаполитанки?” - с един удар на ножа предводителят на рибарите убива водача на стражата. Селва заплашва дръзкия селянин с жестока разправа, но неаполитанците вадят оръжията от кошниците с риба и бързо разоръжават офицера и всичките му войници. Пада мрак, пронизван от заплашителните факли на въстанието.

Четвърто действие:
Възмутен от безчинствата на неаполитанците, които се държат дори по-жестоко от победените тирани, Мазаниело се прибира в рибарската си хижа и внимателно приспива уморената Фенела. Идват неговите приятели начело с Пиетро, които жадуват за кръвта на Алфонс и настояват, че принцът е някъде наблизо, около Портичи. Мазаниело напразно се опитва да ги усмири, те са непреклонни. За да не събуди спящата си сестра, рибарят извежда приятелите си от хижата. В същия момент там влизат Алфонс и Елвира, бягащи от преследвачите си. Фенела, трогната от молбите на Алфонс и от красотата на младата му съпруга, сдържа жаждата си за отмъщение и им предоставя убежище. Когато Мазаниело се връща, сестра му обяснява, че е приютила двама заблудени пътници, избягали от озверялата тълпа в Неапол. Братът смята, че законите на гостоприемството трябва да се спазват, но подозрителният Пиетро нахлува в хижата и разпознава Алфонс. Синът на тирана трябва да бъде екзекутиран незабавно - настоява Пиетро, но Мазаниело не иска да проявява жестокост. Той защитава бегълците и дори им дава своята лодка, за да могат да се скрият по-далеч. Приятелите на Мазаниело са недоволни и смятат, че той е изменник, предал делото им.
Именити граждани на Неапол идват, за да връчат на Мазаниело ключовете на града. Бедният рибар е спасил древния град от разрушение и жителите му от разорение и смърт, затова неаполитанците искат да го провъзгласят за вицекрал. Младежът се прощава със скромния си дом, но отмъстителният Пиетро и неговите съучастници решават да убият Мазаниело.
   
Пето действие:
В двореца на вицекраля Пиетро пее весела песничка, акомпанирайки си на китара. Един от бившите рибари го пита решена ли е участта на новия тиранин. Злият Пиетро отвръща утвърдително: той е дал на Мазаниело бавнодействаща отрова. В този момент пристига лоша вест - принц Алфонс е оглавил голяма армия, с която се приближава към Неапол. Метежниците са отчаяни, само смелият Мазаниело би могъл да спаси положението, но отровата е помрачила разума на младия вицекрал, а и тялото му постепенно отслабва. Фенела с огромни усилия успява да свести брат си и със знаци му обяснява надвисналата опасност. Макар и смъртно болен, Мазаниело събира всичките си сили и оглавява въстаниците, повеждайки ги срещу армията на Алфонс. Останала сама, Фенела се моли за брат си. Внезапно се появява Елвира, която разказва на девойката, че Мазаниело току-що я е спасил от гнева на бунтовниците, а после е загинал, подкосен от внезапна болест. Фенела е отчаяна - сега тя е съвсем сама. Под звуците на фанфари в двореца влиза принц Алфонс, който с искрен възторг разказва за последните мигове от живота на самоотвержения Мазаниело. Въстанието на неаполитанците обаче е потопено в кръв. Фенела внимателно слуша принца, но после изведнъж се спуска към перилата на високия балкон. Девойката не може да понесе вестта за смъртта на любимия си брат и се хвърля върху острите камъни на скалистия бряг.