Радиоенциклопедия "Границите на човешкото тяло": Тялото и кутията на Пандора

Живеем във времена, когато успехите на медицината и навлизането на науката и технологиите все по-надълбоко в човешката природа водят до увеличаваща се средна продължителност на човешкия живот. За жалост, спечелените години не означават автоматически повече здраве: житейският път в редица случаи остава белязан от множество болести, някои от които дори „подмладяващи се“. И именно защото здравето и болестта на са „голи“ факти, а реалности, свързани с човешките права, чувствителност и достойнство, новаторски интердисциплинарни науки като биоетиката и биоправото се опитват да прокарат в наши дни нови мостове между факти и ценности, зачитайки нашата уязвимост, лично пространство и отговорност пред бъдещите поколения. Надеждата все още си остава, спотайваща се кой знае къде в мистичната кутия на Пандора, отворена от нездравото любопитство на „дарената с всички дарове“ и захлопната от нея бързешком – уви, твърде късно за злините и болестите, изскочили навън. Как можем да помогнем на тази на обща надежда самите ние?

Коментират юристът и автор на книгата „Видения в кутията на Пандора. Биоправо“ д-р Стоян Ставру, ръководителката на магистърска програма „Интегративна биоетика“ в СУ „Св. Климент Охридски“ доцент д-р Валентина Кънева, докторът по философия и доцент към Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ Ина Димитрова. Своеобразни щрихи по темата добавя художникът Калин Николов.


ВИЖТЕ ОЩЕ
Томас Едисън

От продавач на бонбони и вестници до велик изобретател

„Възможността се пропуска от повечето хора, защото е в работнически дрехи и изглежда като работа“. Това е написал преди повече от век известният изобретател Томас Алва Едисън, с чието име се свързва друга крилата фраза в същия дух: за деветдесет и деветте процента труд и единият процент талант. Резултатът на практика води да рекордните 1093 патента...

публикувано на 18.10.18 в 17:05
Аделина Филева, Митко Новков и Красимир Илиев в студиото на

Изкуство и емиграция – вътрешна и външна

В СГХГ успоредно стоят две изложби – на Александър Добринов, прочутия карикатурист и шаржист, и на Елиезер Алшех – един от най-интересните български художници от 30-40-те години на ХХ век, които сякаш нямат помежду си преплитания и пресечки. Двете експозиции носят две напълно несъотносими една към друга заглавия: неутралното „Александър Добринов...

публикувано на 17.10.18 в 17:10

Как са говорели софиянци през ХVI век

Твърде безотговорно би било да твърдим, че разговорната реч от толкова далечно време може да се възпроизведе напълно, но все пак запазени писмени източници от епохата хвърлят светлина върху някои особености на говоримия език на прапрародителите на най-чистокръвните столичани. Житията и службите на софийските мъченици са тези ценни документи, които,..

публикувано на 16.10.18 в 16:55
Слава Рачева

Със Слава Рачева от Япония до Силистра, фадрома танцува секси в Хаарлем

Няма човек в България, който да не е чувал за гостенката в Покана за пътуване. Мнозина я разпознават само по гласа. Тя самата се шегува, че често я спират на улицата с „Извинете, ужасно много ми приличате на една артистка. Ужасно, чак не, но наистина приличам на… Слава Рачева“. Точно така! В студиото на Покана за пътуване е Педя човек, лакът брада или..

публикувано на 15.10.18 в 12:15
Проф. Чавдар Славов в студиото на

За годините, самолета и други здравни неволи...

Проф. Чавдар Славов е ръководител на Клиниката по урология и андрология на болница „ИСУЛ“. Неговият опит и практика като лекар, мениджър, човек с широк кръгозор, ще ни бъдат безкрайно полезни в една деликатна сфера – урологичното здраве при жени и мъже. За жалост, няма да подминем и детската възраст, защото има не малко малформации и вродени дефекти..

публикувано на 15.10.18 в 10:15