През 2017 музикалният свят отбелязва подобаващо две годишнини свързани с едно име – Артуро Тосканини. Звучи почни като заклинание! Великият италиански местро е роден на 25 март 1867 година в Парма. Земният му път завършва в Ривърдейл – Ню Йорк през януари 1957 година.
60 години оттогава, а магията Тосканини действа безотказно! Записите на диригента се появяват преди ерата на стереозвука, но без съмнение принадлежат към най-ценните съкровища на ХХ век. Споровете около музикалното наследство на Тосканини не секват и днес. Дали е обективен интерпретатор, дори предшественик на идеята за автентичното изпълнение или набляга на романтичния подход в дешифрирането на нотните знаци? Някои критици са склонни да затворят Тосканини в тесните рамки на канона – свръхперфекционизмът отнемал кислорода и музицирането ставало сухо и сковано, твърдят те. Но пределната точност и преданост към авторовите идеи не лишават сценичните изяви и записи от свежест и вдъхновение. Усещат се във всеки звук и фраза! Записите на Тосканини са безценни!, уверява Джордж Шолти. Свидетелство за стил на интерпретация, който смайва и ни подсеща да сведем глави. Без великия маестро от Парма никой от нас не би бил това, което е…
Артуро Тосканини – дребен на ръст, с непоносим характер и очи, от които хвърчат искри. Ето още от биографа на диригента Харви Сакс: Тосканини бе трудно обяснима амалгама от блестящ талант и избухлив нрав. Затворен в себе си, той се отнасяше с подозрение към изобилието от хвалебствия.Съчетанието на свирепа гордост и унизително смирение подхранваше почти вманячения му стремеж към съвършенство в близо 70-годишната кариера, уточнява Сакс в книгата си за Тосканини появила се през 1978.
Питат ме, казва маестрото, за тайната на онова, което правя. Съвсем просто е: изпълнявам музиката така, както е написана. И още: никога не хвалете оркестрантите! Не произнасяйте bravo или bene. Никога – чувате ли?! Казвайте, че все още не свирят съвсем добре. Така може би ще постигнете желаното, уверява Артуро Тосканини. Той самият най-често произнасял non e male(не лошо), което явно давало резултат…
Особено, когато бил на диригентския пулт на оркестъра на NBC – Национална корпорация за радиоразпръскване. Любимият оркестър на маестрото! Създаден впрочем специално за него през 1937 година в Ню Йорк, в който свирят едни от най-добрите музиканти на Америка. Тосканини ръководи този състав 17 години – изключително успешни и с особена значимост в кариерата му. Чрез преките излъчвания на NBC на концерти и оперни спектакли, маестрото се превръща в медийна знаменитост.
В съботната вечер ще почетем век и половина от рождението на легендарния диригентс един от тези записи. Годината е 1950, а заглавието – „Фалстаф“ . Последният оперен шедьовър на Верди бил любим на Тосканини. През 1936 година друг знаменит маестро – Бруно Валтер кани своя италиански колега на фестивала в Залцбург. Артуро трябва да избира между оперите на Моцарт и Вагнер, които традиционно се поставят там. Той обаче категорично настоява това да бъде „Фалстаф“, а успехът се превърнал в триумф. Верди без съмнение е голямата любов на Тосканини. Негова пътеводна звезда, извор на откровение, мъдрост, обсебваща преданост… Сдобива се и с талисман: едно листче с почерка на гениалния композитор, пъхнато в партитурата на „Фалстаф“: Всичко свърши… Върви, върви стари Джон – по пътя, колкото ти позволи животът…
Сър Джон Фалстаф в трактовката на Тосканини е необикновено ярък, запомнящ се: безскрупулен циник, сладострастник, гуляйджия. Природата го е дарила обаче с проницателен ум и остър език – надсмива се не само над другите, но и над себе си, което му придава особен чар. А и умението да се измъква от заплетени ситуации, не винаги сух от водата разбира се… Затова пък бързо възвръща доброто си настроение, обикновено с чаша вино.
В записа от 1950 година ще се насладите на великолепното преобразяване на баритона Джузепе Валденго в главната роля. Негови партньори са: Ерва Нели, Тереза Щих-Рандал, Клое Елмо, Нан Меримън, Антонио Мадаси, Габор Карели, Франк Гуарера, хорът на Робърт Шоу и оркестърът на NBC обединени от диригентската плака на Артуро Тосканини.
събота, 25 март, от 21.30 часа
Съдържание на операта „Фалстаф“
"Винаги съм смятал, че един артист, примерно в класическата музика, трябва да е земен – казва Емануил Иванов. – Не бива да се самоиздигаме на пиедестал, не трябва да създаваме изкуствена дистанция между себе си и публиката и да се считаме за недосегаеми, само защото свирим или правим музика. Нямаме никакво право на това – трябва да сме близки..
Либрето: Виктор Жозеф Етиен и Иполит Луи Би (по едноименната драма на Фридрих Шилер) Първо изпълнение: 3 август 1829 г. в Париж. Действащи лица: • Вилхелм Тел – баритон • Мелхтал – бас • Арнолд, негов син – тенор • Валтер Фюрст – бас • Лайтхолд – бас • Геслер, австрийски императорски наместник в Швейцария – бас • Рудолф, негов адютант – тенор..
"През тази година стартираме третото издание на "Международния музикален фестивал за класическа музика и изкуства". Подчертавам изкуства и правя това уточнение, защото в предишните издания, фестивалът беше само с класическа музика. Сега разширяваме диапазона ,включвайки различни изкуства, като в бъдеще тенденцията е форумът да обединява всички..
Фънк вечер What the Funk представят на 24 април катедра “Поп и джаз изкуство” към Вокалния факултет на НМА “Проф. Панчо Владигеров” и Общинският културен институт “Надежда”. В концерта участват Джаз формация “София” и студентите от класа по пеене на ас. д-р Адриана Бенова и от класа по саксофон на хон. ас. Апостол Апостолов - Толи. Повече от..
По повод 40 години преподавателска дейност и още повече концертна, пианистката и клавирен педагог Антонина Бонева организира концерт. На сцената заедно с нея ще музицират настоящите и ученици Марина Мравова, Йоанна-Лора Василева, Мартин Цветков и Димитър Михайлов, които са лауреати на десетки награди от международни конкурси. "Реших да отбележа..
Георги Пенков-Джони не прилича на нищо друго в българската култура и същевременно е направил толкова много за нея, че е трудно делата му да бъдат..
В разговора с проф. Румен Кастелов акцентирахме върху многообразието, което предлага самата тема: новите стари автомобили, "придобивките" на века –..
Художникът Радослав Мъглов представя новите си творби в изложбата "Резервно око" в столичната галерия "Аросита". Кураторът Викенти Комитски споделя за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg