Либрето: Петър Филчев – по едноименната творба на Йордан Йовков.
Премиера: 2 ноември 1962 г. Варненска опера, диригент Недялко Недялков, режисьор Николай Николов.
Операта е поставяна още през 1970 г. отново във Варна този път с диригент Влади Анастасов и режисьор Стефан Трифонов, а след това и в София – на 11 октомври 1970 – диригент Борис Хинчев, режисьор николай Николов. Играе се и в Русе същата година. През 1971 е поставена в Плевен, а праз 1974 в Нордхаузен, Германия. Постановката в Пловдив е през 1975, в Бургас през 1979, а във Варна през 1980. През 1981 операта се играе в Чехословакия.
Действащи лица:
• Куцар, мелничарски работник – бас
• Албена, негова съпруга – сопран
• Нягул, мелничар – баритон
• Сенебирски, син на богат чифликчия – тенор
• Ханджията, кмет – бас
• Дядо Власю – тенор
• Савка, приятелка на Албена – мецосопран
• Първа махленка – сопран
• Втора махленка – мецосопран
Място на действието – сило в Добруджа, 20-те години на 20 век, през Страстната седмица.
Първа картина
На мелницата. Мливари от съседни села са дошли да смелят житото си. Посреща ги мелничарят Нягул, а Куцар пренася чувалите. Всички се удивляват на огромната сила на Куцар.
Иде Албена и носи обяд на мъжа си. Сенебирски я издебва, говори й за любовта си, увещава я да дойде при него в Сенебир. Не помагат и заплахите – Албена го отблъсква. Влезлият Куцар изпраща жена си вкъщи,
а Сенебирски се опитва да го привлече на работа в своя чифлик. Отказът разгневява Сенебирски и той разкрива пред Куцар, че Албена го мами с Нягул. Вечер, когато Куцар отива при конете, те се срещат в стаята зад мелницата. Куцар е потресен – той не може да повярва и се нахвърля върху Сенебирски, който уплашен избягва.
Втора картина
Същата вечер. В стаята зад мелницата. Нягул очаква Албена. Любов изпълва сърцето му. Но мисълта за Куцар не му дава покой. Нягул не намира сили в себе си да направи решителна крачка, за да бъде Албена само негова…
Албена иде. Тя с тревога разказва за срещата си със Сенебирски. Нягул я предупреждава да бъде предпазлива, за да спрат из селото лошите приказки за нея.
Албена замечтано рисува бъдещия им общ дом… В този момент влиза Куцар. Разярен, той изгонва жена си. В душата му се надига вълна от гняв и ярост, обида и горчива болка – как може така да постъпи с него Нягул, онзи Нягул, комуто е бил предан като куче, когото е слушал покорно като роб и в когото тъй сляпо е вярвал…
Трета картина
След няколко дни. В селската кръчма. Куцар влиза мрачен. Отказва да се присъедини към шумната и пияна компания на Сенебирски.
Иде Хаджията, който заплашва селяните с „мор по добитъка” и „град по нивите”, загдето пиянстват през Страстната седмица. Дядо Власю, подкрепян от останалите, отвръща с подхвърляния и подигравки. Влезлият Нягул изпъжда Сенебирски заедно с компанията му от кръчмата. Хаджията анатемосва „безбожниците”.
Останал сам с Куцар, Нягул се опитва да го подчини отново на своята воля. Обаче Куцар отказва да пренася чувалите и да иде при конете. Той се хвърля върху Нягул, готов да го убие. Нягул изпъжда от работа Куцар, който си тръгва със сурови закани.
Четвърта картина
Същия ден. В дома на Албена. След случката в мелницата Куцар е забранил на Албена да излиза от къщи.
Две махленки са дошли да споходят Албена и да поклюкарстват. Савка която идва по-късно, ги упреква загдето одумват Албена. Останала сама с нея, тя се опитва да я разтуши, но при вида на мрачния Куцар бързо си отива.
Куцар е дълбоко развълнуван след свадата с Нягул в кръчмата. Той заплашва Албена с убийство, заканва се да обади Нягул за това, че тайно продава крадено жито, и да разкрие пред всички измяната на Албена. Албена заплаква, а Куцар се опитва да я успокои – тя не бива да плаче, ето, утре двамата ще заминат за Сенебир, там ще работят, там ще живеят и ще бъде хубаво.
Уморен от всичко преживяно, Куцар тръгва към стаята си. Останала сама, Албена прозира безизходността, в която се намира.
Незабелязано е влязъл Нягул. Албена с безпокойство му съобщава за заканите на Куцар.
Нягул, загубил контрол над разума си, се спуска към стаята където спи Куцар.
Албена не намира сили да го спре…
Пета картина
След един ден. Селска улица. Привечер. След убийството на Куцар Нягул се е предал. За да предпази Албена от подозрение, той е обяснил престъплението си със страха, че ще бъде издаден за житото, което е крал…
Албена придружена от Савка, се връща от погребението на Куцар. Напразни са усилията на Савка да я утеши. Сенебирски, който се крие наблизо, изчаква Албена да остане сама и отново й предлага любовта си. Тя с презрение го отблъсква и се прибира у дома.
Разярен от нейния отказ, Сенебирски разкрива пред всички истинската причина за смъртта на Куцар. Насъбралият се народ, подстрекаван от Хаджията, сипе клетви срещу Албена. Тя излиза, цяла излъчваща хубост, и признава вината си. Селяните занемяват.
В този момент стражарите водят Нягул. Албена се спуска към своя любим. Тя иска да тръгне с него, да сподели участта му.
Сега всички – мъже, жени, стари и млади, са обзети от една мисъл – Албена не е виновна, не я даваме, оставете ни я, какво е нашето село без Албена!
Трогната от обичта на хората, Албена се прощава с тях и тръгва след своя единствен любим.
"Винаги съм смятал, че един артист, примерно в класическата музика, трябва да е земен – казва Емануил Иванов. – Не бива да се самоиздигаме на пиедестал, не трябва да създаваме изкуствена дистанция между себе си и публиката и да се считаме за недосегаеми, само защото свирим или правим музика. Нямаме никакво право на това – трябва да сме близки..
Либрето: Виктор Жозеф Етиен и Иполит Луи Би (по едноименната драма на Фридрих Шилер) Първо изпълнение: 3 август 1829 г. в Париж. Действащи лица: • Вилхелм Тел – баритон • Мелхтал – бас • Арнолд, негов син – тенор • Валтер Фюрст – бас • Лайтхолд – бас • Геслер, австрийски императорски наместник в Швейцария – бас • Рудолф, негов адютант – тенор..
"През тази година стартираме третото издание на "Международния музикален фестивал за класическа музика и изкуства". Подчертавам изкуства и правя това уточнение, защото в предишните издания, фестивалът беше само с класическа музика. Сега разширяваме диапазона ,включвайки различни изкуства, като в бъдеще тенденцията е форумът да обединява всички..
Фънк вечер What the Funk представят на 24 април катедра “Поп и джаз изкуство” към Вокалния факултет на НМА “Проф. Панчо Владигеров” и Общинският културен институт “Надежда”. В концерта участват Джаз формация “София” и студентите от класа по пеене на ас. д-р Адриана Бенова и от класа по саксофон на хон. ас. Апостол Апостолов - Толи. Повече от..
По повод 40 години преподавателска дейност и още повече концертна, пианистката и клавирен педагог Антонина Бонева организира концерт. На сцената заедно с нея ще музицират настоящите и ученици Марина Мравова, Йоанна-Лора Василева, Мартин Цветков и Димитър Михайлов, които са лауреати на десетки награди от международни конкурси. "Реших да отбележа..
Предстои премиерата на музикалния клип "Оставам" на певицата Вили Русева. Сюжетът на клипа представя една история за силната и непреходна любов между човек..
Георги Пенков-Джони не прилича на нищо друго в българската култура и същевременно е направил толкова много за нея, че е трудно делата му да бъдат..
Вместо да стане полицай, какъвто си е представял, че иска да бъде, той избира да е от хората, които могат да изиграят всеки, дори човекa на реда. От..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg