Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

За едно парче пластмаса

БНР Новини

Голямо говорене се завъртва тези дни и около новите пластмасови арки на амфитеатъра в Несебър. Неоконструкцията беше заклеймена и от мастити и непрекъснати медийни присъственици. Част от които, между впрочем са и днешните гуровци на кича в археологията по нашите земи. Но това е друга приказка.
За новостите в реконструкцията на несебърското съоръжение не били известени нито Министерството на културата, нито дори местния музей. Обществеността като културно изострена общност е засегната не затова, че е доправено нещо, а че е направено от пластмаса. От дърво или камък щяло да е друго. Пак не истинско, ама друго.
Но никой не каза, че т. нар. „Античен амфитеатър” е правен преди шейсетина години. С цимент от държавния тогава Девненски завод, с тухли от държавните тогава Буновски поточни линии и вар от държавните тогава Каспичански предприятия, например. Вярно, времето лети, някои дори казват, че било наше. Лети, лети, ама колко да лети за толкова време.
И през тези шейсетина години измамата като внушение е била приветствана, налагана, утвърждавана и ръкопляскана. Като животът ни и днес. Ако ти трябват пари, отиваш до строго охраняваната от обучени органи Благоевградска полиция и си набавяш петнайсетина хиляди лева заедно с касата. Ако искаш да пратиш детето си навреме в детска градина, плащаш за да го пишат бавноразвиващо се. Или хронично болно. Някъде на това му казват възпитание през първите седем години. След това учиш за ерзац диплома, ядеш оприличени храни, дишаш втвърден въздух, пиеш обогатена вода, работиш уморно срещу подобие на заплата и накрая получаваш парична помощ, която някъде има еднодневен еквивалент. Пенсия.
Затова не мога да разбера естетическия гняв на осторожни медийни постоянници за едно „пластмасово подобрение” на един „античен амфитеатър” от доскорошно време. За което и през което и те активно са допринасяли. Защото когато си измислял откровено немислимото през годините, накрая идва гипсокартона. Може и други трайни материали.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Стара семейна рецепта за козунак от село Габра

В софийското село Габра тази събота навсякъде мирише на козунак, защото тамошното Народно читалище "Стоян Богданлийски 1931" организира кулинарният конкурс "Най-вкусен домашен козунак". Целта му е съхраняване и насърчаване на традицията за домашно приготвяне на празничните хлябове. 83-годишната баба Гергана споделя стара рецепта за козунак,..

обновено на 04.05.24 в 16:03

Храна за нечовеци

Храните за животни са също толкова важни, колкото храните за човеци – не само защото кучето е най-добрият приятел на човека, а и защото човекът може да направи избор в полза на своите четирикраки питомци. Иван Бенин от Банско е потомък на Неофит Рилски и цял живот е обичал животните. Някак естествено е той да започне да се занимава с храни за..

публикувано на 03.05.24 в 15:22

Спомен за Иван Андонов

Снимки: Уикипедия, БНТ

публикувано на 03.05.24 в 13:21

Богословът Мария Касабова: Бог е с нас, ако ние сме с него!

В един от най-вълнуващите епизоди на предаването "Нашият ден" гостува богословът Мария Касабова, чиято родова линия се свързва с братя Миладинови, а нейните деди са свещеници. Тя представя в разговора своето семейство, неговите корени и ценности, които го определят. Мария споделя, че нейният съпругът, Андрей, е диригент на Църковния мъжки..

обновено на 03.05.24 в 13:14

Светлина и символика: Вярата през погледа на иконите с доц. Стефка Попова

В предаването "Нашият ден" на Разпети петък, наш гост е доц. д-р Стефка Попова , известен иконописец и преподавател в Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. В разговор за вярата, духовността и изобразителното изкуство, тя сподели дълбоки мисли и вълнения от своята художествена практика и преподавателска дейност...

обновено на 03.05.24 в 11:46