„Българска душа на Святата земя” – Дни на българската култура в Израел

| обновено на 17.05.17 в 17:06
Участниците във фестивала с българския флаг пред Стената на плача в Йерусалим. Сред гостите на Дните на българската култура в гр. Бат Ям бе и адвокат Моше Алони, по чиято идея Българската православна църква е номинирана с Нобеловата награда за мир за спасяването на българските евреи
Снимка: личен архив

Фестивалът „Израел, моят възлюбен”, който вече седем години се провежда в Пазарджик, тази година стана част от международния проект „Българска душа на святата земя”. Домакин на този проект е израелският град Бат Ям, а организатор и продуцент - журналистката Весела Райчинова. Сега тя обедини усилията си с Екатерина Тодорова от българския фестивал „Израел, моят възлюбен”. Крайният резултат - от 8 до 12 май в Израел се проведоха Дните
на българската култура под егидата на Йоси Бахар - кмет на гр. Бат Ям и на Н. Пр. Димитър Михайлов - посланик на Република България в Израел.
Българските участници във фестивала посетиха най-популярните дестинации на Светите земи: Йерусалим, река Йордан, Мъртво море, Тел Авив и старо Яфо.
По традиция, в навечерието на  празника на светите братя Кирил и Методий, всяка година българските евреи в Израел почитат българската азбука и култура.
Този път представители на няколко държави се включиха в тържествата, за да поздравят участниците. Гости от Англия, Норвегия, Южна Корея, Швеция, Украйна, Холандия, Полша, Гърция, България и Израел изпълниха сцената на зала „Ейхал Атарбут” в гр. Бат Ям, където се развяха националните им знамена. Прозвучаха единствено химните на Република България и на Държавата Израел.
Публиката аплодира изпълненията на вокална група „Камертон” от Казанлък, танците на група „Менора” от София, участниците от Несебър и Русе. Зрителите се запознаха с творчеството на Анжела Димчева - литературен критик и поетеса, чуха стиховете на Малинка Цветкова - авторка на 4 книги, пристигнала на фестивала от Испания. Във фоайето на залата бе подредена атрактивната изложба „Четки по пясъка на светите земи” на българската журналистка и художничка Райна Дамяни. Режисьорът Искрен Красимиров, основател на проекта „Незабравимата България” представи документалните си филми за Ботев и Вазов. Композиторът Кирил Милчев от Норвегия участва със специално написана пиеса за пиано, която имаше световна премиера на фестивала „Израел, моят възлюбен”. В „Българска душа на святата земя” беше представена израелската писателка Бети Леон, авторка на няколко книги на български език и член и на Съюза на българските писатели. Изключително талантливата поетеса Александра от Бат Ям, чиито български корени са в Пловдив, прочете свои стихове на български и иврит. Популярният  изпълнител Миро вдигна залата на крака с „Питат ли ме де й зората”, а Юлия, пристигнала в Израел от Южна Корея, ни поднесе китка от обичани родопски песни.
Сред почетните гости в залата бяха Светлана Йорданова - консул на българското посолство в Израел, Йоси Бахар- кмет на израелския град Бат Ям, а също и адвокат и нотариус Моше Алони, по чиято идея Българската православна църква тази година беше номинирана за Нобелова награда за мир заради спасяването на българските евреи.
Чуйте репортажите от Българските дни на културата в гр. Бат Ям, Израел.
Репортажите се излъчват с участието и подкрепата на Национален фонд „Култура” към Министерството на културата


ВИЖТЕ ОЩЕ
Доц. Вяра Ангелова

Доц. Вяра Ангелова: Радиото е медията на мислещите хора

Доцент Вяра Ангелова е преподавател във Факултета по журналистика и масови комуникации, автор е на книгата „Световното радио - модели на развитие“, както и на много текстове в областта на радиожурналистиката, журналистическата етика, медийната критика. Парадоксален факт е, че българската радиосреда прилича повече на американския модел, отколкото на..

публикувано на 16.02.18 в 19:05
Мая Праматарова по време на откриването на изложбата „Неосветените дворове“ в Москва

Йордан Радичков 50 години по-късно в Русия

За първи път изложбата, която беше показана пред българска публика миналия ноември под заглавие „Неосветените дворове“, напуска България и в момента гостува в Москва. До голяма степен това се дължи на енергията на Мая Праматарова от Българския културен институт в руската столица, която организира среща между потомците на Йордан Радичков и Георги..

публикувано на 16.02.18 в 16:50

Нови инициативи на Португалския културен и езиков център към Посолство на Португалия „Институт Камойнш"

Ана Гординйо е директор на Институт Камойнш в София. Тя е само от шест месеца в България и въпреки краткото време тук, тя е впечатлена от близостта и голямото сходството на нашите народи, а това я кара да се чувства като у дома си. Смята, че все още се намираме в процес на взаимно откриване и сближаване. Но несъмнено за българите португалската култура и..

публикувано на 16.02.18 в 16:25

Новите седмочисленици

Кои са градителите възрожденци, които преди 130 години създадоха първото национално висше училище у нас? И какво ги е водило в това благородно дело – да създадат няколко години след края на войната, току-що излезли от нейните пепелищата национален университет ? Колко прозорливост и кураж са им били нужни? И от къде се е намерил ресурс за това, как са..

публикувано на 16.02.18 в 15:42
Книгата на Антон Ашкерц и проф. Людмил Димитров

Словенският класик Антон Ашкерц за първи път на български език

Макар твърде късно, вече всички произведения, свързани с България от Антон Ашкерц (1856 - 1912) – най-големия епически поет на Словения, са преведени и издадени у нас под заглавие „Рапсодии на българския гуслар“. Това са стихотворения, проза, публицистика и писма, като в началото на книгата има предговор от Иван Димитров, който е и преводач на..

публикувано на 16.02.18 в 10:55