„Българска душа на Святата земя” – Дни на българската култура в Израел

| обновено на 17.05.17 в 17:06
Участниците във фестивала с българския флаг пред Стената на плача в Йерусалим. Сред гостите на Дните на българската култура в гр. Бат Ям бе и адвокат Моше Алони, по чиято идея Българската православна църква е номинирана с Нобеловата награда за мир за спасяването на българските евреи
Снимка: личен архив

Фестивалът „Израел, моят възлюбен”, който вече седем години се провежда в Пазарджик, тази година стана част от международния проект „Българска душа на святата земя”. Домакин на този проект е израелският град Бат Ям, а организатор и продуцент - журналистката Весела Райчинова. Сега тя обедини усилията си с Екатерина Тодорова от българския фестивал „Израел, моят възлюбен”. Крайният резултат - от 8 до 12 май в Израел се проведоха Дните
на българската култура под егидата на Йоси Бахар - кмет на гр. Бат Ям и на Н. Пр. Димитър Михайлов - посланик на Република България в Израел.
Българските участници във фестивала посетиха най-популярните дестинации на Светите земи: Йерусалим, река Йордан, Мъртво море, Тел Авив и старо Яфо.
По традиция, в навечерието на  празника на светите братя Кирил и Методий, всяка година българските евреи в Израел почитат българската азбука и култура.
Този път представители на няколко държави се включиха в тържествата, за да поздравят участниците. Гости от Англия, Норвегия, Южна Корея, Швеция, Украйна, Холандия, Полша, Гърция, България и Израел изпълниха сцената на зала „Ейхал Атарбут” в гр. Бат Ям, където се развяха националните им знамена. Прозвучаха единствено химните на Република България и на Държавата Израел.
Публиката аплодира изпълненията на вокална група „Камертон” от Казанлък, танците на група „Менора” от София, участниците от Несебър и Русе. Зрителите се запознаха с творчеството на Анжела Димчева - литературен критик и поетеса, чуха стиховете на Малинка Цветкова - авторка на 4 книги, пристигнала на фестивала от Испания. Във фоайето на залата бе подредена атрактивната изложба „Четки по пясъка на светите земи” на българската журналистка и художничка Райна Дамяни. Режисьорът Искрен Красимиров, основател на проекта „Незабравимата България” представи документалните си филми за Ботев и Вазов. Композиторът Кирил Милчев от Норвегия участва със специално написана пиеса за пиано, която имаше световна премиера на фестивала „Израел, моят възлюбен”. В „Българска душа на святата земя” беше представена израелската писателка Бети Леон, авторка на няколко книги на български език и член и на Съюза на българските писатели. Изключително талантливата поетеса Александра от Бат Ям, чиито български корени са в Пловдив, прочете свои стихове на български и иврит. Популярният  изпълнител Миро вдигна залата на крака с „Питат ли ме де й зората”, а Юлия, пристигнала в Израел от Южна Корея, ни поднесе китка от обичани родопски песни.
Сред почетните гости в залата бяха Светлана Йорданова - консул на българското посолство в Израел, Йоси Бахар- кмет на израелския град Бат Ям, а също и адвокат и нотариус Моше Алони, по чиято идея Българската православна църква тази година беше номинирана за Нобелова награда за мир заради спасяването на българските евреи.
Чуйте репортажите от Българските дни на културата в гр. Бат Ям, Израел.
Репортажите се излъчват с участието и подкрепата на Национален фонд „Култура” към Министерството на културата


ВИЖТЕ ОЩЕ
Изпращане на доброволците от Търново,1885 г. (вляво) и портрет на княз Александър Батенберг, 1886 г. – (фрагмент от картините на художника Антони Пиотровски)

Двама полски художници – основоположници на новото българско изобразително изкуство

Изложбата „Антони Пиотровски и Тадеуш Айдукевич“ от колекцията на Националната художествена галерия за първи път така цялостно и разнопосочно представя двамата полски художници, свързани с България. Нещо повече тези големи полски живописци имат особена роля за утвърждаването и приобщаването на българското изобразително изкуство към европейските..

публикувано на 22.09.17 в 14:05
Павел Койчев и Скулптурната група „Водна паша“ (2009 г.), разположени в малко езеро край с. „Осиковица”.

Среща с мъдреца на глобалната култура

Той взема участие на първото издание на Празниците на изкуствата „Аполония“, а сега – 33 години по-късно – се върна отново в Созопол, при това с награда. Мъдрецът на глобалната култура, както го нарича артистичния директор на фестивала Маргарита Димитрова, Павел Койчев получи наградата на Фондация „Аполония“ за изключителен принос в развитието на..

публикувано на 22.09.17 в 08:25
 Един от роботите-наблюдатели в българския пълнометражен анимационен филм

Влезте в „Зоотроп“

13-ото издание на Световния фестивал на анимационния филм във Варна тази година открои 13 български филма. Един от тях беше „Зоотроп“ – пълнометражната анимация на братята Сотир и Пенко Гелеви, която спечели наградата на Съюза на българските филмови дейци. В основата на анимацията лежи движението – физическо, социално и емоционално. Главни герои..

публикувано на 21.09.17 в 15:30
Част от корицата на книгата „Агресията”

Йеспер Юл с книга за агресията

Да се помъчиш да oтĸpиeш ĸaĸвo пopaждa ядa, гнeвa, нacилиeтo и oмpaзaтa и дa пoлoжиш ycилия дa ce cпpaвиш c бypнитe чyвcтвa в ceмeйcтвoтo, в дeтcĸaтa гpaдинa и нa yлицaтa, ca двe ĸopeннo paзлични нeщa. Блaгoдapeниe нa чeтиpидeceт гoдини ĸлиничeн и пeдaгoгичecĸи oпит, aз cтигнax дo няĸoи пpaĸтичecĸи oтгoвopи, ĸoитo щe излoжa тyĸ. – пише Йеспер Юл..

публикувано на 21.09.17 в 09:35

Потомците на Мойсей посрещат новата 5778 година

Довечера (20 септември 2017) настъпва Еврейската Нова година Рош аШана. По традиция тя ще бъде посрещната не само в Израел, но и навсякъде по света, където има еврейски общности. Празникът започва вечерта, тъй като в еврейския календар дните се отброяват не от настъпването на утрото и не от полунощ, а от залез слънце. „Рош аШана“ се превежда като „главата..

публикувано на 20.09.17 в 16:52