„Българска душа на Святата земя” – Дни на българската култура в Израел

| обновено на 17.05.17 в 17:06
Участниците във фестивала с българския флаг пред Стената на плача в Йерусалим. Сред гостите на Дните на българската култура в гр. Бат Ям бе и адвокат Моше Алони, по чиято идея Българската православна църква е номинирана с Нобеловата награда за мир за спасяването на българските евреи
Снимка: личен архив

Фестивалът „Израел, моят възлюбен”, който вече седем години се провежда в Пазарджик, тази година стана част от международния проект „Българска душа на святата земя”. Домакин на този проект е израелският град Бат Ям, а организатор и продуцент - журналистката Весела Райчинова. Сега тя обедини усилията си с Екатерина Тодорова от българския фестивал „Израел, моят възлюбен”. Крайният резултат - от 8 до 12 май в Израел се проведоха Дните
на българската култура под егидата на Йоси Бахар - кмет на гр. Бат Ям и на Н. Пр. Димитър Михайлов - посланик на Република България в Израел.
Българските участници във фестивала посетиха най-популярните дестинации на Светите земи: Йерусалим, река Йордан, Мъртво море, Тел Авив и старо Яфо.
По традиция, в навечерието на  празника на светите братя Кирил и Методий, всяка година българските евреи в Израел почитат българската азбука и култура.
Този път представители на няколко държави се включиха в тържествата, за да поздравят участниците. Гости от Англия, Норвегия, Южна Корея, Швеция, Украйна, Холандия, Полша, Гърция, България и Израел изпълниха сцената на зала „Ейхал Атарбут” в гр. Бат Ям, където се развяха националните им знамена. Прозвучаха единствено химните на Република България и на Държавата Израел.
Публиката аплодира изпълненията на вокална група „Камертон” от Казанлък, танците на група „Менора” от София, участниците от Несебър и Русе. Зрителите се запознаха с творчеството на Анжела Димчева - литературен критик и поетеса, чуха стиховете на Малинка Цветкова - авторка на 4 книги, пристигнала на фестивала от Испания. Във фоайето на залата бе подредена атрактивната изложба „Четки по пясъка на светите земи” на българската журналистка и художничка Райна Дамяни. Режисьорът Искрен Красимиров, основател на проекта „Незабравимата България” представи документалните си филми за Ботев и Вазов. Композиторът Кирил Милчев от Норвегия участва със специално написана пиеса за пиано, която имаше световна премиера на фестивала „Израел, моят възлюбен”. В „Българска душа на святата земя” беше представена израелската писателка Бети Леон, авторка на няколко книги на български език и член и на Съюза на българските писатели. Изключително талантливата поетеса Александра от Бат Ям, чиито български корени са в Пловдив, прочете свои стихове на български и иврит. Популярният  изпълнител Миро вдигна залата на крака с „Питат ли ме де й зората”, а Юлия, пристигнала в Израел от Южна Корея, ни поднесе китка от обичани родопски песни.
Сред почетните гости в залата бяха Светлана Йорданова - консул на българското посолство в Израел, Йоси Бахар- кмет на израелския град Бат Ям, а също и адвокат и нотариус Моше Алони, по чиято идея Българската православна църква тази година беше номинирана за Нобелова награда за мир заради спасяването на българските евреи.
Чуйте репортажите от Българските дни на културата в гр. Бат Ям, Израел.
Репортажите се излъчват с участието и подкрепата на Национален фонд „Култура” към Министерството на културата


print Отпечатай
ВИЖТЕ ОЩЕ
Момент от награждаването на Георги Джаров.

Българският студент Георги Джаров спечели специалната награда на конкурс по архитектура в Италия

Българският студент Георги Джаров спечели специалната награда на международен конкурс по архитектура организиран от Италианската асоциация за осветление с подкрепата на италиански университети по архитектура, областни и общински управи,сдружения на архитекти и водещи индустрии. Под надслов Riprenditi la città (Възвърни града) в смисъла на светлината и..

публикувано на 26.05.17 в 19:05
Владо Даверов

Атентатът срещу „Кенеди“ – романа „Кенеди“

Помните ли, че допреди четвърт век светът в представите ни не се делеше на изток-запад-север-юг, а на „тук“ и „там“. И в зависимост от това какво Тук липсваше, гадаехме какво има Там – зад Желязната завеса. Доста си бяхме навъобразявали, както се разбра впоследствие, когато Тук и Там се сляха и стана възможно да опознаваме липсите и излишъците си до..

публикувано на 26.05.17 в 17:45

С „Одисей пътува за Итака“ Пазарджишкият театър гостува в София

Със спектакъла „Одисей пътува за Итака“ Драматичният театър „Константин Величков“ в Пазарджик гостува днес на софийската публика. Постановката е на Владлен Александров по една от най-известните пиеси на Константин Илиев, който на 24 май беше удостоен с Голямата награда „Аскеер“ за цялостен принос към театралното изкуство. Пиесата има постановки в..

публикувано на 26.05.17 в 16:03
Проф. Светлана Стойчева

Боян Магесника – най-силната мистификация на българския гений

Боян Магесника – най-силната мистификация на българския гений. Така го определя поетът Гео Милев. Боян Магесника е литературен и културен митичен герой, той е от ония противоречиви и трудносмилаеми културни фигури, които не могат да имат единна знакова същност, не могат да бъдат превръщани в герои на общонационалната епика и на нацията като цяло, (...)..

публикувано на 26.05.17 в 14:03

Бащите са тук

Това е особена книга. Тя събира текстове, писани за бащите, за бащите, които не си отиват, които остават тук, до нас, макар отдавна да ги няма на този свят. „Бащите не си отиват“ е книга, съставена от Невена Дишлиева-Кръстева, която пише в първия текст „Ние, оцелелите“: „Това е книга, събрала разкази за двайсет и четирима бащи. Уж двайсет и четирима, а..

публикувано на 26.05.17 в 13:40