Писателят и предците

Част от корицата на романа „Дъщерята на палача и кралят на просяците“.

Свикнали сме вече книгите да ни отвеждат на неочаквани  места и да ни запознават с различни хора. Обаче срещата ми тази седмица с журналиста и писател от Германия Оливър Пьоч - признавам си – изуми и мен самата. Оливър Пьоч представи пред публиката в София и в Пловдив последния си, преведен на български език роман „Дъщерята на палача и кралят на просяците“. Родните читатели вече – оказва се - познават и предишните два романа от този автор, свързани с историята на средновековните палачи Куизъл. Поредицата обаче не свършва дотук, защото свирепата темата не е изчерпана. И романите са всъщност седем. Засега. Те се издадени на над 25 езика. Не зная дали успехът се дължи на необичайния избор на главен герой – палач, наречен Якоб Куизъл или на някакви дефицити в читателската психология. Така или иначе - искреността и повествователският талант на Оливър Пьоч са привлекли определено вниманието вече в Европа, САЩ и Китай. Може би за четенето на „Дъщерята на палача и кралят на просяците“ би било подобаващо да си сложите онези, специалните очила - за четене на Дан Браун? Но всичко изяснява самият автор в своята биографична справка, с която се представя на срещите с публиката.
Ето фрагмент от нея: Въпреки че не ми личи – или поне се надявам, – по майчина линия произхождам от стар род палачи. Четиринадесет от предците ми са практикували кървавия занаят, повечето от тях между ХVІ и ХІХ век в Южна Бавария, близо до Алпите, в известния исторически район Пфафенвинкел. Роден съм в Мюнхен. Баща ми е психотерапевт. Майка ми е детска учителка. От нея съм наследил умението да разказвам интересни и забавни истории. Завърших журналистика в Мюнхен и работех за радиото и телевизията. Правех репортажи, пишех сценарии, пътувах по света и заснемах документални филми…Най-накрая, през 2007 г., „Дъщерята на палача“ беше публикувана. Книгата сложи началото на поредица, чийто успех ми позволява да се препитавам като писател. Вече съм написал над 10 романа, включително и детски четива. И като си помислите само: всичко започна с моя предшественик – палача Якоб Куизъл.




ВИЖТЕ ОЩЕ
Доц. Вяра Ангелова

Доц. Вяра Ангелова: Радиото е медията на мислещите хора

Доцент Вяра Ангелова е преподавател във Факултета по журналистика и масови комуникации, автор е на книгата „Световното радио - модели на развитие“, както и на много текстове в областта на радиожурналистиката, журналистическата етика, медийната критика. Парадоксален факт е, че българската радиосреда прилича повече на американския модел, отколкото на..

публикувано на 16.02.18 в 19:05
Мая Праматарова по време на откриването на изложбата „Неосветените дворове“ в Москва

Йордан Радичков 50 години по-късно в Русия

За първи път изложбата, която беше показана пред българска публика миналия ноември под заглавие „Неосветените дворове“, напуска България и в момента гостува в Москва. До голяма степен това се дължи на енергията на Мая Праматарова от Българския културен институт в руската столица, която организира среща между потомците на Йордан Радичков и Георги..

публикувано на 16.02.18 в 16:50

Нови инициативи на Португалския културен и езиков център към Посолство на Португалия „Институт Камойнш"

Ана Гординйо е директор на Институт Камойнш в София. Тя е само от шест месеца в България и въпреки краткото време тук, тя е впечатлена от близостта и голямото сходството на нашите народи, а това я кара да се чувства като у дома си. Смята, че все още се намираме в процес на взаимно откриване и сближаване. Но несъмнено за българите португалската култура и..

публикувано на 16.02.18 в 16:25

Новите седмочисленици

Кои са градителите възрожденци, които преди 130 години създадоха първото национално висше училище у нас? И какво ги е водило в това благородно дело – да създадат няколко години след края на войната, току-що излезли от нейните пепелищата национален университет ? Колко прозорливост и кураж са им били нужни? И от къде се е намерил ресурс за това, как са..

публикувано на 16.02.18 в 15:42
Книгата на Антон Ашкерц и проф. Людмил Димитров

Словенският класик Антон Ашкерц за първи път на български език

Макар твърде късно, вече всички произведения, свързани с България от Антон Ашкерц (1856 - 1912) – най-големия епически поет на Словения, са преведени и издадени у нас под заглавие „Рапсодии на българския гуслар“. Това са стихотворения, проза, публицистика и писма, като в началото на книгата има предговор от Иван Димитров, който е и преводач на..

публикувано на 16.02.18 в 10:55