Писателят и предците

Част от корицата на романа „Дъщерята на палача и кралят на просяците“.

Свикнали сме вече книгите да ни отвеждат на неочаквани  места и да ни запознават с различни хора. Обаче срещата ми тази седмица с журналиста и писател от Германия Оливър Пьоч - признавам си – изуми и мен самата. Оливър Пьоч представи пред публиката в София и в Пловдив последния си, преведен на български език роман „Дъщерята на палача и кралят на просяците“. Родните читатели вече – оказва се - познават и предишните два романа от този автор, свързани с историята на средновековните палачи Куизъл. Поредицата обаче не свършва дотук, защото свирепата темата не е изчерпана. И романите са всъщност седем. Засега. Те се издадени на над 25 езика. Не зная дали успехът се дължи на необичайния избор на главен герой – палач, наречен Якоб Куизъл или на някакви дефицити в читателската психология. Така или иначе - искреността и повествователският талант на Оливър Пьоч са привлекли определено вниманието вече в Европа, САЩ и Китай. Може би за четенето на „Дъщерята на палача и кралят на просяците“ би било подобаващо да си сложите онези, специалните очила - за четене на Дан Браун? Но всичко изяснява самият автор в своята биографична справка, с която се представя на срещите с публиката.
Ето фрагмент от нея: Въпреки че не ми личи – или поне се надявам, – по майчина линия произхождам от стар род палачи. Четиринадесет от предците ми са практикували кървавия занаят, повечето от тях между ХVІ и ХІХ век в Южна Бавария, близо до Алпите, в известния исторически район Пфафенвинкел. Роден съм в Мюнхен. Баща ми е психотерапевт. Майка ми е детска учителка. От нея съм наследил умението да разказвам интересни и забавни истории. Завърших журналистика в Мюнхен и работех за радиото и телевизията. Правех репортажи, пишех сценарии, пътувах по света и заснемах документални филми…Най-накрая, през 2007 г., „Дъщерята на палача“ беше публикувана. Книгата сложи началото на поредица, чийто успех ми позволява да се препитавам като писател. Вече съм написал над 10 романа, включително и детски четива. И като си помислите само: всичко започна с моя предшественик – палача Якоб Куизъл.




print Отпечатай
ВИЖТЕ ОЩЕ
Момент от награждаването на Георги Джаров.

Българският студент Георги Джаров спечели специалната награда на конкурс по архитектура в Италия

Българският студент Георги Джаров спечели специалната награда на международен конкурс по архитектура организиран от Италианската асоциация за осветление с подкрепата на италиански университети по архитектура, областни и общински управи,сдружения на архитекти и водещи индустрии. Под надслов Riprenditi la città (Възвърни града) в смисъла на светлината и..

публикувано на 26.05.17 в 19:05
Владо Даверов

Атентатът срещу „Кенеди“ – романа „Кенеди“

Помните ли, че допреди четвърт век светът в представите ни не се делеше на изток-запад-север-юг, а на „тук“ и „там“. И в зависимост от това какво Тук липсваше, гадаехме какво има Там – зад Желязната завеса. Доста си бяхме навъобразявали, както се разбра впоследствие, когато Тук и Там се сляха и стана възможно да опознаваме липсите и излишъците си до..

публикувано на 26.05.17 в 17:45

С „Одисей пътува за Итака“ Пазарджишкият театър гостува в София

Със спектакъла „Одисей пътува за Итака“ Драматичният театър „Константин Величков“ в Пазарджик гостува днес на софийската публика. Постановката е на Владлен Александров по една от най-известните пиеси на Константин Илиев, който на 24 май беше удостоен с Голямата награда „Аскеер“ за цялостен принос към театралното изкуство. Пиесата има постановки в..

публикувано на 26.05.17 в 16:03
Проф. Светлана Стойчева

Боян Магесника – най-силната мистификация на българския гений

Боян Магесника – най-силната мистификация на българския гений. Така го определя поетът Гео Милев. Боян Магесника е литературен и културен митичен герой, той е от ония противоречиви и трудносмилаеми културни фигури, които не могат да имат единна знакова същност, не могат да бъдат превръщани в герои на общонационалната епика и на нацията като цяло, (...)..

публикувано на 26.05.17 в 14:03

Бащите са тук

Това е особена книга. Тя събира текстове, писани за бащите, за бащите, които не си отиват, които остават тук, до нас, макар отдавна да ги няма на този свят. „Бащите не си отиват“ е книга, съставена от Невена Дишлиева-Кръстева, която пише в първия текст „Ние, оцелелите“: „Това е книга, събрала разкази за двайсет и четирима бащи. Уж двайсет и четирима, а..

публикувано на 26.05.17 в 13:40