Писателят и предците

Част от корицата на романа „Дъщерята на палача и кралят на просяците“.

Свикнали сме вече книгите да ни отвеждат на неочаквани  места и да ни запознават с различни хора. Обаче срещата ми тази седмица с журналиста и писател от Германия Оливър Пьоч - признавам си – изуми и мен самата. Оливър Пьоч представи пред публиката в София и в Пловдив последния си, преведен на български език роман „Дъщерята на палача и кралят на просяците“. Родните читатели вече – оказва се - познават и предишните два романа от този автор, свързани с историята на средновековните палачи Куизъл. Поредицата обаче не свършва дотук, защото свирепата темата не е изчерпана. И романите са всъщност седем. Засега. Те се издадени на над 25 езика. Не зная дали успехът се дължи на необичайния избор на главен герой – палач, наречен Якоб Куизъл или на някакви дефицити в читателската психология. Така или иначе - искреността и повествователският талант на Оливър Пьоч са привлекли определено вниманието вече в Европа, САЩ и Китай. Може би за четенето на „Дъщерята на палача и кралят на просяците“ би било подобаващо да си сложите онези, специалните очила - за четене на Дан Браун? Но всичко изяснява самият автор в своята биографична справка, с която се представя на срещите с публиката.
Ето фрагмент от нея: Въпреки че не ми личи – или поне се надявам, – по майчина линия произхождам от стар род палачи. Четиринадесет от предците ми са практикували кървавия занаят, повечето от тях между ХVІ и ХІХ век в Южна Бавария, близо до Алпите, в известния исторически район Пфафенвинкел. Роден съм в Мюнхен. Баща ми е психотерапевт. Майка ми е детска учителка. От нея съм наследил умението да разказвам интересни и забавни истории. Завърших журналистика в Мюнхен и работех за радиото и телевизията. Правех репортажи, пишех сценарии, пътувах по света и заснемах документални филми…Най-накрая, през 2007 г., „Дъщерята на палача“ беше публикувана. Книгата сложи началото на поредица, чийто успех ми позволява да се препитавам като писател. Вече съм написал над 10 романа, включително и детски четива. И като си помислите само: всичко започна с моя предшественик – палача Якоб Куизъл.




ВИЖТЕ ОЩЕ
Част от корицата на книгата

Нов превод на Константинос Кавафис

Преводът е синтез, в чийто изказ една предположена различеност трябва да бъде снета така, че да удържи в себе си, доколкото е възможно, неповторимата аура, логика и ритъм на оригиналната поетична творба. Така мисли за преводаческото изкуство философът Хараламби Паницидис, в момента професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Той има..

публикувано на 25.11.17 в 10:35
Кадър от филма-приказка „Лили рибката“

Здравей, мой малък супергерой

Във всеки от нас живее по един малък супергерой, твърдо убеден е режисьорът Ясен Григоров. Затова и новият му филмов образ е на едно малко необикновено дете със суперсили. В семейният приказен филм „Лили рибката“, с участието на някои от любимите български актьори, режисьорът Ясен Григоров се фокусира върху погледа, който възрастните отправят към децата...

публикувано на 24.11.17 в 19:10

„Прагът“, след който започва очакването

Днес (24 ноември) в 19 часа в Клуба на репортера в София първият роман на Боян Тончев „Прагът“ ще бъде представен на читателите. Колкото и дълго да е отлагал авторът тази среща – чакането си е заслужавало от първата до последната дума. Боян Тончев не си е спестил онези усилия, за които някои от турбопродуктивните ни съвременни автори дори не подозират, че..

публикувано на 24.11.17 в 17:05
Част от корицата на книгата

Споделени думи

Катерина Стойкова е поет и преводач. Тя има издадени няколко стихосбирки. Помним „Въздухът около пеперудата“, както и „Как наказва Бог“ като литературни събития, но без натрапливата самореклама, която напоследък става уморителна. Тя живее между България и САЩ и мисли на два езика, затова не е изненада, че книгите ѝ излизат билингва. Такава е и последната,..

публикувано на 24.11.17 в 15:06

Елена Феранте и красотата на Неапол

Елена Феранте е една от най-добре продаваните писателки днес – през 2016 година списание Time я нарежда сред 100-те най-влиятелни личности на планетата. Феранте пише под псевдоним, защото смята, че личността на писателя само пречи на литературата и ограничава въображението ни. И може би това ни е много необходимо днес – за да говорим единствено за..

публикувано на 24.11.17 в 13:45