Мисля, че трябва да надникнем във вътрешния свят на всички тези жени и те да бъдат пример за хората, които по някаква причина са в тежък момент от живота си - нещастна любов, предателство, загуба на власт, сбогуване с близки. В моя всекидневен живот аз съм всичко: мога да бъда ревнива, да се гневя, да бъда смешна, да бъда тъжна. Животът е като голяма цветна книга. Така че жените от този албум принадлежат към голяма цветнаа книга – казва Елина Гаранча, за ариите, които е записала в диска си.
Започнах с бароков репертоар, последва Моцарт, после белкантовите роли и по-драматичните неща. Никога не съм представяла образ на Верди на сцената или например опера на веристите, така че това е новото за мен. Сега чувствам, че е време да продължа по-нататък, така че сегашният репертоар е новата Елина с нови, вълнуващи предизвикателства. Аз съм много щастлив, че съм готова за тях. В този момент чувствам, че е добре да се променя и да стигна до други върхове!
Миналат година тя изпълни за първи път Сантуца от „Селска чест“ на Маскани. На 2 октомври 2017 дебютира в своята първа голяма вердиева роля – Еболи от „Дон Карлос“ и то на сцената на Парижката гранд опера, и то с партньори Йонас Кауфман – дон Карлос, Соня Йончева-Елизабет и Илдар Абдразаков-Филип II.
За мен не е професионално да изляза на сцената и да изгоря, казва тя, Първата ми цел е да представя гласа си, към това добавям не в конкретния ред, израз, характер, емоция. Но на първо място е гласът. Та нали преди всичко съм певица. Иначе бих била актриса.
Кариера на Елина Гаранча се развива бляскаво от самото начало – след първите спечелени награди на певчески конкурси идват дебютите на световните фестивали и сцени – започва от Залцбургския фестивал през 2003 г., на следващата година вече е във Виенската опера, следва Париж, а през 2008 г. – Метрополитън опера Ню Йорк. Г-жа Гаранча е нещо истинско. Модерна певческа техника адаптирана към трудностите на росиниевия стил от началото на 19 век с изискванията за бързина и блясък. Тя беше единствената, която се чувтваше изцяло комфортно на сцената, пише нюйоркската критика за нейната Розина.
Записите в диска са осъществени с общинския оркестър на Валенсиа, диригент Роберто Абадо.
"Винаги съм смятал, че един артист, примерно в класическата музика, трябва да е земен – казва Емануил Иванов. – Не бива да се самоиздигаме на пиедестал, не трябва да създаваме изкуствена дистанция между себе си и публиката и да се считаме за недосегаеми, само защото свирим или правим музика. Нямаме никакво право на това – трябва да сме близки..
"През тази година стартираме третото издание на "Международния музикален фестивал за класическа музика и изкуства". Подчертавам изкуства и правя това уточнение, защото в предишните издания, фестивалът беше само с класическа музика. Сега разширяваме диапазона ,включвайки различни изкуства, като в бъдеще тенденцията е форумът да обединява всички..
Фънк вечер What the Funk представят на 24 април катедра “Поп и джаз изкуство” към Вокалния факултет на НМА “Проф. Панчо Владигеров” и Общинският културен институт “Надежда”. В концерта участват Джаз формация “София” и студентите от класа по пеене на ас. д-р Адриана Бенова и от класа по саксофон на хон. ас. Апостол Апостолов - Толи. Повече от..
По повод 40 години преподавателска дейност и още повече концертна, пианистката и клавирен педагог Антонина Бонева организира концерт. На сцената заедно с нея ще музицират настоящите и ученици Марина Мравова, Йоанна-Лора Василева, Мартин Цветков и Димитър Михайлов, които са лауреати на десетки награди от международни конкурси. "Реших да отбележа..
Създадена в късния творчески период на италианския композитор Джакомо Пучини, операта "Лястовичката" все още трудно намира път към голямата сцена. Поръчана от Виена, първоначално като оперета, тази рядко поставяна творба интригува с яркия мелодичен талант на автора си и изобилието от модерни за времето танци. Постановката, която излъчваме тази..
Предстои премиерата на музикалния клип "Оставам" на певицата Вили Русева. Сюжетът на клипа представя една история за силната и непреходна любов между човек..
Георги Пенков-Джони не прилича на нищо друго в българската култура и същевременно е направил толкова много за нея, че е трудно делата му да бъдат..
Вместо да стане полицай, какъвто си е представял, че иска да бъде, той избира да е от хората, които могат да изиграят всеки, дори човекa на реда. От..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg