„Златното петле“ от Николай Римски-Корсаков – фантастична приказна опера в пролог, 3 действия и епилог (съдържание)

Либрето: Василий Белски (по едноименната приказка на Пушкин)
Музика: Николай Римски-Корсаков

Първо изпълнение: 24 септември 1902 г., Москва
Първо изпълнение в България: 12 януари 1973 г., Варна

Действащи лица:
• Цар Додон – бас
• Царевич Гвидон – тенор
• Царевич Афрон – тенор
• Воеводата Полкан – бас
• Амелфа, икономка – мецосопран
• Звездоброецът – тенор алтино
• Шемаханската царица – сопран
• Златното петле – сопран

Място и време на действието: Русия, приказно време

Пролог
Пътуваща трупа комедианти се готвят да изнесат спектакъла „Златното петеле“. Пред завесата излиза беловласият мъдрец Звездоброец, който се обръща към публиката с думите: Туй е басня и поука, носи тя за стар и млад... тук пред вас от стари песни маски смешни ще разбудя. Те лъжа са, но намек смел съзира в тях човек...

Първо действие
Зала в двореца на стария цар Додон. Заседава болярската Дума. Царят – глупав, безгрижен самодържец, който обича да си поспива и да похапва, е свикал болярите, за да се посъветва как да се спаси царството от нападенията на злите съседи. Царевич Гвидон съветва да се прибере войската от границата и да се разположи около столицата. Царят и болярите са възхитени от умното решение, но не и воеводата Полкан. Той, макар и груб и недодялан, съобразява, че така ще стане по-зле. Царевич Афрон предлага да се разпусне войската и месец преди да ги нападнат съседите ще се тръгне срещу тях и ще се завърже жесток бой. Отново всички са възхитени от този съвет с изключение на Полкан. Ами откъде ще се разбере кога ще ги нападнат съседите? Като не стигат до никакво решение болярите предлагат да се обърнат към изпитаното средство в трудните моменти на държавния живот – гадаенето. Разгаря се спор как по-вярно се гадае – на боб или на утайка от квас. Всичко бързо утихва при пристигането на Звездоброеца. Той е донесъл на царя подарък – едно златно петле, което притежава чудно свойство: наближи ли война, петленцето със своето кукуригане предупреждава за опасността. Царят не знае как да благодари на мъдрия старец и му обещава да изпълни първото негово желание. Уповавйки се на верния страж, цар Додон заспива. Заедно с него потъва в сън и целия царски двор.
Изведнъж петлето закукуригва. Настъпва шумна суетня. Царят изпраща войската на война, начело с двамата си сина и отново си ляга да спи. Събужда го второ тревожно кукуригане на петлето. Що да се прави – този път, стиснал зъби, тръгва сам Додон на поход заедно с воеводата Полкан.

Второ действие
Тъмна нощ. Тесният проход в планината е покрит с телата на убитите, между тях и на двамата царевичи. Със своя воевода и войниците царят ужасен се спира пред страшната картина. Но къде се крие жестокият враг?
Изведнъж изникват очертанията на пъстра шатра. С първите лъчи на изгряващото слънце от шатрата излиза лъчезарна като зората красавица – Шемаханската царица. Сякаш нищо не забелязала, тя се обръща с вдъхновена песен към ясното слънце. Додон и воеводата приближават към царицата. Тя приема приветливо гостите, поднася им вино и пее песни. Увлечен от съблазнителната красавица, царят бързо забравя своето нещастие и гибелта на синовете си. Царицата се подиграва с Додон, с неговата духовна нищета, глупост и тромавост. Той обаче е очарован и заслепен, готов на всичко и дори предлага на красавицата престола на царството си. Докарват златна колесница и цар Додон заедно с годеницата си радостно потеглят към двореца.

Трето действие
Улица пред двореца. Застанало нависоко, гордо се пери Златното петле. Наближава буря. Народът тревожно очаква царското шествие. И ето, то се задава тържествено – вървят стражите, а след тях и пъстрата и чудновата свита на Шемаханската царица. Пристига и златната колесница, в която важно седят царят и царицата. Появява се Звездоброецът. Като напомня на царя за неговото обещание, мъдрецът иска да му подарят Шемаханската царица. Напразно Додон иска да го вразуми, напразно обещава половината от царството си – Звездоброецът настоява на своето. Разгневеният цар удря стареца с жезъла по главата, а бездушната царица отбелязва: „Ний затуй сме със слуги – щом не слушат, удряй ги!“. Звездоброецът пада мъртъв.
Слънцето се скрива, разнася се гръм. Шемаханската царица се смее. Цар Додон се опитва да я прегърне, но тя го отблъсква с гняв и отвращение. Изведнъж Златното петле се спуща и клъвва царя по главата. Додон пада мъртъв. За миг настъпва тишина и тъмнина. Когато пак става светло, няма ни царица, ни петле.

Епилог
От дъното на сцената се появява отново Звездоброецът и произнася загадъчния епилог на приказката: ...Живите лица ний двама тук с царицата сме само. Всичко друго бе блян, мечта, призрак блед и пустота...