Художникът Лъчезар Бояджиев: На София ѝ трябва мъдрост

Снимка: night.bg
През месец февруари известният български художник Лъчезар Бояджиев ще зарадва почитателите си с две изложби. Едната в Пловдив се открива на 2 февруари в галерия „Сариев“ с името „Уютни дистопии“, която е посветена на темите за градовете и териториите, вълнуващи художника от средата на 90-те години. Самият Лъчезар Бояджиев казва, че в артистичната му биография винаги е била по-важна идентификацията с града, в който живее, отколкото с държавата, в която живее, защото държавата е нещо много по-комплексно, националната идентичност е нещо много по-проблематично, което се формира  по по-различни начини. Ако се идентифицираш с града, има достатъчно различия дори в рамките на България, има достатъчно основания да градиш собствената си артистична идентичност въз основа на тези урбанистични идентификации. Ако сме достатъчно грамотни и уважаващи себе си да пазим спомена за възникналите спорове по повод едно или друго нещо в града, в тези места се трупа мъдрост и всеки следващ път може да стане малко, малко по-лесно и малко по-уютно, защото не можеш да промениш миналото. Можеш да преформулираш историята, но миналото няма как да промениш. 

В изложбата можем да видим, какво им липсва на някои известни градове като Париж или Венеция, за да станат те малко „по-уютни“. На София, според Лъчезар Бояджиев, ѝ липсва мъдрост.

На 14 февруари в Софийската градска галерия се открива ретроспективната изложба на Лъчезар Бояджиев – „Лъчезар Бояджиев. Sic Transit Media Mundi (Настоящето е прекалено късо и доста тясно)“. В нея ще има малко градска тематика и много тематика от началото на 90-те години, когато художникът се занимава с това, че една система, в която не сме вярвали, е колабирала, а другата система, която трябва да я замести и да вярваш в нея, не ти дава достатъчно основания за тази вяра.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Довиждане, братко квадратко

„Авторът няма вина и не поема отговорност за написаното от него. Съществува твърдението, че изкуството/изкуствата приковавали човека изцяло, изисквали (боже опази!) всеотдайност, трудолюбие, характер и пр. Тези приказки са калугерски, по-точно старомоминско-вдовишки.“ Това са думи на отишлия си от нас тези дни поет Велизар Николов, писани по повод..

публикувано на 19.04.18 в 15:50

Румен Денев представя книга с есета

"Мисля си, че зрелостта на човечеството не е дошла“, пише в едно от есетата си, наречено „Желанието за щастие“, поетът Румен Денев и продължава: „Всички са тийнейджъри по душа...“ Най-новата му есеистична книга се нарича „Белият гарван“. В нея темите са разнообразни – от големия въпрос „Откъде идваме, накъде отиваме“, та до „Кръгът „Блумсбъри“ или..

публикувано на 19.04.18 в 14:45
Ася Тихинова, Стеван Тонтич и Рада Шарланджиева (отляво надясно) в студиото на предаването.

Стеван Тонтич: поезията и любовта ме спасиха от войната

Стеван Тонтич (р. 1946 в Сански мост, Западна Босна и Херцеговина) е едно от най-ярките имена в съвременната сръбска и босненска поезия. „Преди да ме е отнесъл дяволът” е първата му поетична книга на български език, която излиза в превод на проф. Александър Шурбанов и Рада Шарланджиева. Тя представлява подбор от цялото му поетическо творчество,..

публикувано на 18.04.18 в 16:10
На работната маса от ляво надясно: водещият Весел Цанков, Божидар Томов, актьорите Емил Емилов, Добриела Попова и Симеон Викторов. На заден план авторите: Димитър Бежански, Данаил Константинов и Любомир Методиев.

Цялата истина за любовта и политиката

В творческия клуб „Дядовата ръкавичка“ на редакция „Хумор и сатира” за пореден път авторите и артистите обменят мисли, опит и шеги, за да поговорят за сериозното по смешен начин. Актуални теми и злободневни сюжети се превръщат в литература, в театрални зарисовки и в драматизирани скечове. Дали това е фантазията на автора или пък последните новини...човек..

публикувано на 18.04.18 в 14:05

„Българи от старо време“ събира няколко изкуства на една сцена в Плевен

Театрално-музикалният спектакъл „Българи от старо време“ е най-новото заглавие в афиша на Плевенския драматичен театър „Иван Радоев“. Постановката по едноименната повест на Любен Каравелов е дело на режисьора Димо Дешев. „Понеже сме българи, трябва да поставяме „Българи от старо време“ и трябва да гледаме „Българи от старо време“, за да видим как ние,..

публикувано на 18.04.18 в 14:00