Изкуството не е огледало, изправено срещу реалността, а чук, с който да бъде оформена.
Тези думи на Брехт дават добро начало на една седмична панорама от немски заглавия на автори, които в широк смисъл можем да наречем съвременни.
Първият от тях, Волфганг Борхерт, е най-малко познатият в България от цялата предизвикателна петорка. Той живее само 26 години, от 1921 г., Хамбург, до 1947 г., клиника в Базел, където умира поради блокирали функции на черния дроб. Едновременно поет, белетрист, пътуващ актьор и драматург, преживял Втората световна война във всичките й политически, фронтови и военнопленнически безумия, Борхерт пише усилено в тези няколко години живот след войната и малкото му по обем творчество става емблематично за онова толкова трудно за обобщение и толкова неразбрано „поколението на завърналите се“ от Втората световна война, които не могат и не намират мястото си в новата действителност.
Пиесата По дългата, дългата улица, която в буквален превод би звучала Дълго по дългата, дългата улица, е последната му пиеса, написана през 1947 г. Българската постановка на този умопомрачителен текст е направена от режисьора Юри Статков през 1989 г. с актьорите Георги Новаков, Жени Делчева, Пламен Сираков, Живко Гарванов, Александър Притуп, Петър Гюров, Милена Гераскова и др. Когато в понеделник в 2.00 посред нощ решите да чуете този запис, си спомнете думите на Брехт за чука и огледалото. Това е една изключително интересна и качествена постановка.
Оценката, заложена в предишното изречение, важи и за останалите 6 продукции. Началната точка е толкова добър текст, с толкова неподозирани на пръв поглед дълбочини, смисли, нюанси на ирония, послания и предизвикателства за аудио решение, че режисьорите на тези записи правят чудеса от професионализъм и изобретателност, за да останат на нивото на авторите и ги преведат добросъвестно на езика на радиото за българска аудитория.
Във вторник Бертолт Брехт е представен с 4 от общо 27-те несвързани пряко помежду си сцени от пиесата Страх и мизерия в Третия райх. Това са Шпионинът, Съпругата еврейка, Проповедта на планината и Часът на работника, поставени от Радиотеатъра през 1995 и 1996 година.
За разлика от Борхерт, творчеството на Брехт е необятно. Тук влизат много текстове за сцена, богато наследство от поезия и проза, теоретични трудове. С налагането на национал социалистическата диктатура в Германия емигрира в Дания. Немското му гражданство е отнето, а творбите му са изгорени. През 1941 се преселва в Съединените щати, където няколко години по-късно е обявен за комунист и едва се отървава от затвора. През 1948 се установя в Източна Германия, където заедно със съпругата си, актрисата Хелене Вайгел, създават световноизвестния театър Берлинер ансамбъл. Умира в Берлин, Митте, през 1956.
Тъй като нещата са такива, каквито са, нещата няма да останат така, както са. Бертолт Брехт
Поръчението, спомен за една революция/ Der Auftrag: Erinnerungen an eine Revolution, пиеса написана през 1979 г. от Хайнер Мюлер, (бивш източно) германски драматург, ще чуете в сряда, отново от 2.00 през нощта. Тази постмодерната драма е режисирана съвместно от Хайнер Мюлер и съпругата му Гинка Чолакова през 1980 г. в камерния Театър на 3 етаж на Volksbühne в Берлин. През 1982 г. Мюлер поставя самостоятелно този текст в Западна Германия. Конструирана като колаж, пиесата се развива чрез сложно преплитане на класически театрални образци с модели от съвременния театър, като всяка от малките драматургични съставни единици интерпретира стратегическите варианти и етиката на революционното действие. Тук са включени и чисто биографични събития като едно пътуване на Хайнер Мюлер до Мексико, което той самият намира за особено важно. В пиесата често, като че ли изневиделица, пробиват и лирически и повествователни елементи.
В четвъртък е Свобода в Бремен или Хубавата Клара, буржоазна трагедия от Райнер Вернер Фасбиндер. Това е театралната пиеса, написана от Фасбиндер през 1971 и поставена в Бремен, с бременска театрална трупа. Освен подзаглавието Една буржоазна трагедия, има и още едно подзаглавие: Фрау Геше Готфрид, по името на главната героиня. Пиесата разказва истински случай. Бременската гражданка Геше Готфрид, която всички бременски граждани почитали като почтена и дълбоко набожна жена, убива 15 човека, между които своята майка, баща, децата си, двамата си съпрузи и още близки. През 1831 г. тази история завършва с публична екзекуция в Бремен. Но Фасбиндер не разказва трилър. Изследването на мотивацията е основната цел на този текст и около това е върти целият драматизъм на постигането на свободата, онази свобода, свободата от заглавието, Свободата в Бремен.
Нашата постановка е направена през 1992 от Петър Дамянов с актьорите Петя Силянова, Петър Петров, Юри Яковлев, Таня Масалитинова, Веселин Мезеклиев, Атанас Атанасов, Любомир Младенов.
Последният текст в петък е пиесата Мерцедес на Томас Браш, един експериментален текст от 1983 година. Томас Браш е немски поет, писател и филмов режисьор, роден в Англия, в семейството на еврейски емигранти в изгнание, и както и останалите драматурзи през седмицата, има бурна съдба. През 1947 г. семейството му се премества в съветската окупационна зона и тогава започва политическата кариера на баща му Хорст Браш, който стига до поста заместник-министър на културата на ГДР, докато Томас се препитава като ключар, градинар, сервитьор и строител на пътища, опитва се да учи журналистика, но е изключен. През 1968, когато разпространява в Берлин протестни писма срещу съветската окупация на Прага, баща му го предава на полицията и е арестуван. По късно успява да избяга в ГФР, където получава стипендии и награди за своите литературни творби, през 80 те прави няколко много силни филма, а след падането на стената изпада в продължително мълчание, злоупотреба на наркотици и алкохол за дълги години. Постановка ни е от 1991 година на режисьора Петър Дамянов с участието на Веселин Мезеклиев, Катя Иванова, Димитър Иванов и Мариана Димитрова.
Георги Пенков-Джони не прилича на нищо друго в българската култура и същевременно е направил толкова много за нея, че е трудно делата му да бъдат обхванати. "През 1960 Рангел Вълчанов реши да направи един филм – без хонорари и без пари, с лента, останала от продукции, и по сценарий на Иван Стоянович. На мен ми дадоха една Награ и станах..
На 21 април 2024 г. Радиотеатърът излъчва премиерата на радиопиесата на Петър Маринков "Последната нощ". Написан специално за радио, драматургичният текст на известния наш писател и драматург поставя наболели и горчиви въпроси, пред които се изправяме всеки ден и на които ни е трудно да намерим отговор. Например: Как да не сме сами в..
През последните две години програма "Христо Ботев" на Българското национално радио излъчи стиховете на стотина наши съвременни поети. Необходимостта да звучи български стих в националните ни програми е явна и наложителна. Защото заедно с техническия напредък на века вкусът на публиката към прекрасното се променяше, слизаше надолу към чалгата и още..
Всяка нощ сънувах война. Сънувах дома си... Сънувах войници, нищо че не съм ги виждала, но всяка нощ сънувах война. Тя сънува войната от нейното начало на 24 февруари 2022. Тя е Алла, украинката, която избяга с дъщеря си в София от руските ракети над Киев и Украйна. Документалната аудиопоредица "Украйна: сцени от един отложен живот"..
Радиотеатърът е подготвил за своите почитатели три произведения на полския драматург Славомир Мрожек: "Лисан кандидат", "Лисан философ" и "Вода". Идеята за миниатюрите с главен герой Лисан идва на Мрожек от знаменития средновековен пародиен епос "Роман за Лисан", в който главни герои за животни – лисица, вълк, мечка… Мрожек обаче обръща нещата:..
Георги Пенков-Джони не прилича на нищо друго в българската култура и същевременно е направил толкова много за нея, че е трудно делата му да бъдат..
В разговора с проф. Румен Кастелов акцентирахме върху многообразието, което предлага самата тема: новите стари автомобили, "придобивките" на века –..
Художникът Радослав Мъглов представя новите си творби в изложбата "Резервно око" в столичната галерия "Аросита". Кураторът Викенти Комитски споделя за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg