Среща на Европейския археологически съвет (ЕАС) и Международен симпозиум за Управление на културното наследство в София

Людмил Вагалински
Снимка: БГНЕС

Как да се постигне баланс между инвеститорите, археологическото наследство и интересите на обществото? Кои са добрите примери? И къде крехкото равновесие е на път да бъде нарушено, в ущърб на културното наследство?

От 21 до 23 март София е домакин на среща на Европейския археологически съвет (ЕАС) и на Международен симпозиум на тема „Управление на културното наследство“. В основата на инициативата е Националният археологически институт с музей (НАИМ) към БАН. По време на срещата на ЕАС, България ще бъде приета за пълноправен член на съвета, което е безспорно признание за авторитета на родната археология. Конференцията е естествено продължение на деловата програма, която събира у нас учени от 14 държави. Интересно е да се чуят и съпоставят български и чуждестранни практики, споделен опит по управление и опазване на културното наследство. Дискутираните теми обхващат широк спектър от всички етапи на археологическата работа, като качеството на спасителната археология, свързана с инвестиционните проекти. Холандските специалисти представят примери от взаимоотношенията на терен между археолози и фермери. Изключително важен акцент е оценяването на археологическия принос, като добавяща стойност към обществено-икономическото и културно развитие.

Как с тази сложна и от юридическа гледна точка материя се справят страни като Австрия, Великобритания, Естония, Швеция, Унгария, Холандия, Чехия и други? От българска страна докладите са на доц. д-р Людмил Вагалински и на Надежда Кечева от Националния археологически институт с музей към БАН.



ВИЖТЕ ОЩЕ

На фото-сафари по мистичните пътеки на дивите коне в Източни Родопи

Има места в Източни Родопи, из които препускат диви коне от породата „коник“. Силни, диви, независими, свободни, те носят едновременно мистика и реалност. Откъде се появяват? – На полски език думата „коник“ означава малко конче. Идеята тръгва от полски проект, започнал още през 1936 г. за възстановяване на древния евразийски див кон тарпан, изчезнал..

публикувано на 20.07.18 в 17:35

Проверка на мерника преди сезона

Лятото е време преди всичко за подготовка за новия ловен сезон, който скоро ще започне. В събота на стрелбището край Плевен ще бъде проведено голямо състезание по ловна стрелба между майсторите на пушката от този край, а ние ще поговорим за него и за надеждите с ловци от Кнежа. Гостуваме им и ги разпитваме за тънкостите на стрелбата, на лова и на грижата..

публикувано на 20.07.18 в 16:35

Луна, звезди, съзвездия

Какво е мястото на Луната, звездите и съзвездията в народната космогония? Как в древността хората си обяснявали фазите на лунните затъмнения, връзката с приливите и отливите? Какво означава изразът „на хандак“? Защо най- често Луната приема образа на жена? Кои са позволените и кои са забранените неща в потайна доба? Етнографи, етнолози, фолклористи,..

публикувано на 20.07.18 в 12:25

На гости при берберите и звездите в Южното полукълбо

Камили, сприятелили се от хилядолетия с пясъчните дюни на Сахара и извисяващите се наоколо Атласки планини. Живописни килими, цветове и аромати, оживели сякаш от приказните страници на „1001 нощ“. Странни на пръв поглед джамии, увенчани неслучайно с три различни по големина топки в името на религиозната толерантност... Това е само бегли щрихи от една..

публикувано на 19.07.18 в 17:05

Обезлюдяващи села със стряскащи имена

Близо 600 български села са изчезнали от картата на страната. Това сочи статистиката. Цифрите показват, че 571 села от общо 5 000 са или напълно обезлюдени или с по един жител. По този път вървят и селата Вещица, Краводер, Кривонос, Ребро, Гърло, Непразненци, Държава, Углярци, Мишеморков хан, Недоклан, Дупините и още много други. Тези села също имат..

публикувано на 19.07.18 в 14:10