Среща на Европейския археологически съвет (ЕАС) и Международен симпозиум за Управление на културното наследство в София

Людмил Вагалински
Снимка: БГНЕС

Как да се постигне баланс между инвеститорите, археологическото наследство и интересите на обществото? Кои са добрите примери? И къде крехкото равновесие е на път да бъде нарушено, в ущърб на културното наследство?

От 21 до 23 март София е домакин на среща на Европейския археологически съвет (ЕАС) и на Международен симпозиум на тема „Управление на културното наследство“. В основата на инициативата е Националният археологически институт с музей (НАИМ) към БАН. По време на срещата на ЕАС, България ще бъде приета за пълноправен член на съвета, което е безспорно признание за авторитета на родната археология. Конференцията е естествено продължение на деловата програма, която събира у нас учени от 14 държави. Интересно е да се чуят и съпоставят български и чуждестранни практики, споделен опит по управление и опазване на културното наследство. Дискутираните теми обхващат широк спектър от всички етапи на археологическата работа, като качеството на спасителната археология, свързана с инвестиционните проекти. Холандските специалисти представят примери от взаимоотношенията на терен между археолози и фермери. Изключително важен акцент е оценяването на археологическия принос, като добавяща стойност към обществено-икономическото и културно развитие.

Как с тази сложна и от юридическа гледна точка материя се справят страни като Австрия, Великобритания, Естония, Швеция, Унгария, Холандия, Чехия и други? От българска страна докладите са на доц. д-р Людмил Вагалински и на Надежда Кечева от Националния археологически институт с музей към БАН.