Среща на Европейския археологически съвет (ЕАС) и Международен симпозиум за Управление на културното наследство в София

Людмил Вагалински
Снимка: БГНЕС

Как да се постигне баланс между инвеститорите, археологическото наследство и интересите на обществото? Кои са добрите примери? И къде крехкото равновесие е на път да бъде нарушено, в ущърб на културното наследство?

От 21 до 23 март София е домакин на среща на Европейския археологически съвет (ЕАС) и на Международен симпозиум на тема „Управление на културното наследство“. В основата на инициативата е Националният археологически институт с музей (НАИМ) към БАН. По време на срещата на ЕАС, България ще бъде приета за пълноправен член на съвета, което е безспорно признание за авторитета на родната археология. Конференцията е естествено продължение на деловата програма, която събира у нас учени от 14 държави. Интересно е да се чуят и съпоставят български и чуждестранни практики, споделен опит по управление и опазване на културното наследство. Дискутираните теми обхващат широк спектър от всички етапи на археологическата работа, като качеството на спасителната археология, свързана с инвестиционните проекти. Холандските специалисти представят примери от взаимоотношенията на терен между археолози и фермери. Изключително важен акцент е оценяването на археологическия принос, като добавяща стойност към обществено-икономическото и културно развитие.

Как с тази сложна и от юридическа гледна точка материя се справят страни като Австрия, Великобритания, Естония, Швеция, Унгария, Холандия, Чехия и други? От българска страна докладите са на доц. д-р Людмил Вагалински и на Надежда Кечева от Националния археологически институт с музей към БАН.



ВИЖТЕ ОЩЕ
На 23 септември по случай 110-годишнината от обявяването на независимостта на България, община Велико Търново, Регионален исторически музей и „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД организират историческа възстановка „Посрещане на Княз Фердинанд I  в Търново и обявяване Независимостта на България“ и атракционно пътуване с „Корона експрес“ – ретро влак с парен локомотив.

По стъпките на българската държавност във Велико Търново

Регионалният исторически музей във Велико Търново поднася празнична изненада за жителите и гостите на града. По случай 110 години от обявяването на независимостта на България екипът на музея предлага тематични обиколки „По стъпките на българската държавност“. Маршрутът преминава по знакови историческите места, свързани с българската държавност..

публикувано на 21.09.18 в 16:45

Да подгоним дивото

За мнозина е безсмислено занятие да бъдат броени дивите зайци и другите животни в ловните полета. Таксациите обаче дават важни сведения за състоянието на природата и на дивеча, който живее в нея. Казано по научному – за биоразнообразието и неговото значение за успешния лов – за тези неща си говорим със Стоян Николов, Герасим Герасимов и Росен Мирчев,..

публикувано на 21.09.18 в 16:35

Огледалните неврони

Понятието „огледални неврони“ се появява за първи път след изследванията на италианеца Джакомо Ризолати и един негов колега в невробиологичната лаборатория на университета в Парма, когато е регистрирана специфичната дейност на нервни клетки в предните дялове на мозъчната кора, свързани с двигателната активност и езиковите умения. По-късно се оказва, че те..

публикувано на 21.09.18 в 09:00

Виртуалната реалност – между магия и мания

Обичайно свързваме термина „виртуална реалност“ с някакъв нереален свят, роден и управляван с помощта на информационните технологии, въпреки че напоследък редица изследователи в тази област предпочитат да го заместват с по-неутралните „виртуална среда“ и „виртуален свят“, за да избегнат свръхочакванията, създавани от него като алтернатива. Но кога се..

публикувано на 20.09.18 в 17:05
Иван Николов, Румен Леонидов и проф. Лизбет Любенова (отляво надясно) в студиото на програма „Христо Ботев“

Премълчаната история на Охридската архиепископия

В предаването участват историците проф. Лизбет Любенова и Иван Николов, главен редактор на сп. „Македония – България“. Двамата познават в детайли както историческите подробности около появата на Охридската ерхиепископия, така и скритите моменти с драмата около нейното не/признаване като Македонска православна църква. Новият момент е, че след като писмото..

публикувано на 19.09.18 в 17:25