Конкурсът „Аз готвя най-добре“ – кулинарно предизвикателство и шанс за любознателни млади таланти

Деляна Монева в студиото на програма „Христо Ботев“
Снимка: Василена Мирчева

Пъдпъдъчи яйца с балсамов хайвер; чипс от хляб и пяна от коприва; крем от биволско прясно сирене с мед и сладко от люти чушки; студена супа от домати и зеленчуци с чипс от магданоз; мус от кисело мляко с мед от лавандула и карамелизирани лешници – всичко това се приготвя у нас в ресторант, чийто екип са студенти от Кулинарна академия HRC. Тя е създадена през 2008 година. В нея се обучават млади хора от много страни, избрали тъкмо у нас да получат престижно образование в една от най-вкусните, но и много тежки професии. Как да бъдат спечелени за каузата младите таланти от професионалните гимназии? Академията и българо-швейцарският проект ДОМИНО за дуално образование си поставят за задача да ги открият чрез конкурса „Аз готвя най-добре“. Той се провежда в Добрич, Бургас, Стара Загора, Перник и Сандански. Етапите включват направа на видео на тема „Вкусно, здравословно и красиво“, в което до три минути да бъдат показани или разказани интересни рецепти за ястия, виждания за авторско меню или дори мечтите за собствен ресторант. Жури от членове на Академията и проекта трябва да определят десетимата финалисти до 10 май. На финалната права ще застане още един участник, който ще бъде избран чрез онлайн-гласуване между 10 и 25 май в социалните канали на Академията и проекта ДОМИНО.
Същинският финал ще е кулинарна надпревара с истинско готвене на 1 юни в кухнята, където шеф-готвачи на Академията и ръководителят на ДОМИНО ще определят най-добрите трима в конкурса „Аз готвя най-добре“.
Неговото първо издание се провежда през 2017 година. Победителката – Десислава Кирилова от Професионална гимназия по облекло и туризъм „Свети Иван Рилски“ – Перник, получава възможността да отиде на едноседмичен курс „Въведение в кулинарното изкуство“ в Кулинарната академия на брега на Женевското езеро в Швейцария. Повече информация за инициативата ще научим от Деляна Монева, директор на Академията. В разговора се включи и победителката от конкурса през 2017 година, десетокласничката Десислава Кирилова.



ВИЖТЕ ОЩЕ
Кърджали

21 октомври – Ден на град Кърджали

Кърджали e първият град в България, в който се представя изложба за 7- годишната реставрация на Желязната църква „Св. Стефан” в Истанбул. Изложбата е част от богатата на събития празнична програма по случай 21 октомври, когато се чества Денят на града. По време на Балканската война на този ден през 1912 година Кърджали, останал в пределите на Османската..

публикувано на 19.10.18 в 17:35
Георги Мамалев

Театър и лов в ефира

Гост на предаването е актьорът Георги Мамалев, който нито е рибар, нито е ловец, но все пак има едно злополучно участие в лов на диви прасета. Благодарение на неговото участие нито едно животно не е пострадало. За този изключителен ловен излет Георги Мамалев разказва с неподражаемото си чувство за хумор и прилагайки целия си артистичен чар.

публикувано на 19.10.18 в 17:05
Томас Едисън

От продавач на бонбони и вестници до велик изобретател

„Възможността се пропуска от повечето хора, защото е в работнически дрехи и изглежда като работа“. Това е написал преди повече от век известният изобретател Томас Алва Едисън, с чието име се свързва друга крилата фраза в същия дух: за деветдесет и деветте процента труд и единият процент талант. Резултатът на практика води да рекордните 1093 патента...

публикувано на 18.10.18 в 17:05
Аделина Филева, Митко Новков и Красимир Илиев в студиото на

Изкуство и емиграция – вътрешна и външна

В СГХГ успоредно стоят две изложби – на Александър Добринов, прочутия карикатурист и шаржист, и на Елиезер Алшех – един от най-интересните български художници от 30-40-те години на ХХ век, които сякаш нямат помежду си преплитания и пресечки. Двете експозиции носят две напълно несъотносими една към друга заглавия: неутралното „Александър Добринов...

публикувано на 17.10.18 в 17:10

Как са говорели софиянци през ХVI век

Твърде безотговорно би било да твърдим, че разговорната реч от толкова далечно време може да се възпроизведе напълно, но все пак запазени писмени източници от епохата хвърлят светлина върху някои особености на говоримия език на прапрародителите на най-чистокръвните столичани. Житията и службите на софийските мъченици са тези ценни документи, които,..

публикувано на 16.10.18 в 16:55