Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Досието „Сабина“ и пропукването на авторитетите

БНР Новини
Снимка: БГНЕС

Темата за досиетата непрекъснато стои в полезрението на общественото внимание. Вярно, на приливи и отливи, но като перманентно присъствие, от което обществото – колкото и да се прави, че сякаш не го засяга, всъщност е непрестанно облъчвано. Проблемът в това облъчване е, че то по-скоро разяжда социалното здраве, отколкото да го пречиства. В известен смисъл това е като натрапчив вирус, който няма-няма и възбуди шарката. Само че – поне доколкото е известно от изказванията на специалисти, експерти, историци, интелектуалци, общественици, политици и политолози, психолози и социолози – идеята е не темата да отравя обществената кръв, а да я оздрави. Тъкмо тази е причината предаването „Премълчаната история“ да сложи в центъра си в поредица от три предавания през месец май – 2, 16 и 30, посветени на бившата Държавна сигурност: да се погледне към досиетата не през куриозния и някак обиден факт, че този бил сътрудник, че друг бил сътрудник, а да се види как тя въздейства днес върху нашите мисли, чувства, постъпки, действия. Намерението е да се погледне отвъд конкретния известен случай – обявяването на една или друга значима обществена фигура за сътрудник на бившата Държавна сигурност, и да се разкрие доколко това влияе върху нейния авторитет, върху мястото ѝ в съзнанието на публиката. Разкриването на досието „Сабина“ – Юлия Кръстева като информатор на службите дава добър повод за подобно виждане, тъй като в един момент се оказва, че имената, които биват съобщавани, сякаш прикриват с големината на своя престиж хората, осъществявали натиска, за да се съгласят последните да сътрудничат. Недостатъците на закона обаче правят така, че всички тези хора минават под един знаменател, не се отчита доколко са „топили“ свои приятели и познати, или по-скоро са симулирали дейност от немай къде. Не са малко казусите, които осветяват тези пропуски и тъкмо в тези пукнатини ще бъдат съсредоточени посветените на темата предавания. Първи наши гости бяха: Христо Христов – един от най-компетентните и задълбочени изследователи на досиетата на Държавна сигурност и изобщо на комунистическия тоталитарен режим, и Тони Николов – публицист, философ, общественик, главен редактор на портал „Култура“.




Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Вълнуващите истории на музикалните инструменти

Как да привлечем децата към четенето и да ги спечелим, като представяме по нетрадиционен начин малко познати факти за тях? На този въпрос отговаря "Енциклопедия на музикалните инструменти" на Щепанка Секанинова. За значението ѝ при обучението за децата е разговорът в предаването "Следобед за любопитните" с музикалния педагог Адриана Бенова. Щурчето..

публикувано на 07.05.24 в 15:05

Литературно пътешествие през еволюцията

Човешкият вид е прекарал 95% от съществуването си в праисторията. Може да се каже, че тъкмо кацаме в ерата на писмеността. Поне така твърдят авторите на научно-популярния бестселър "Животът, разказан от един хомо сапиенс на един неандарталец" , който Паулина Мичева представя в "Нашият ден". Писателят Хуан Хосе Миляс в ролята на неандерталец..

публикувано на 07.05.24 в 12:16
Доц. Ангел Кунчев

Революция – на прогреса или на отрицанието?

По темата "ваксини" и тяхното епохално значение за оцеляването на човечеството, разговаряхме с доц. Ангел Кунчев – главен здравен държавен инспектор. Твърде много аспекти бяха обсъдени: задължителният имунизационен календар, доброволните ваксини, опитът на другите държави, негативното отношение на българите, което води до изключително ниско..

публикувано на 07.05.24 в 08:52

Пътища към устойчивостта

"Пътища към устойчивостта" е изследване на Атанаска Станчева от Института по етнология и фолклористика с етнографски музей към БАН с подзаглавие "Нови културни перспективи във взаимодействието човек – околна преда през призмата на две природозащитни движение в България". Един от важните за "Изгрев" и за мен аспекти на изследването на д-р..

публикувано на 06.05.24 в 09:15
Музеят на килима в Баку отвън

Чипровски мотиви в Музея на килима в Баку

Няма начин да сбъркате Музея на килима в Баку, дори да не подозирате за съществуването му. Просто австрийският архитект Франц Янц, който печели конкурса за построяването му, го проектира във формата на навит на руло килим. Отбих се там случайно, а после в телефона си надиплих повече от 100 снимки! Някои с доста чипровски мотиви. Оказва се, че също..

публикувано на 06.05.24 в 08:38