Отворен биокод, гражданска наука, гаражна биология, трансхуманизъм – под тези названия през последните 10 години възникна и се оформи едно движение, част от хакерските и мейкърските култури, което набира все по-висока скорост. Какво мотивира убежденията на хората, които се самоопределят като биохакери и твърдят, че всеки е в правото си сам да променя своето тяло в частни лаборатории както с помощта на подкожни чипове, импланти и светодиоди, така и чрез авангардни технологии за редакция на гени като CRISPR? До къде може да стигнат експериментите с тези модификации, които не само се опитват да се справят с нелечими засега заболявания, но и вече преодоляват границите между растения, животни, хора и машини в името на подобряването на естествения потенциал на Хомо Сапиенс? Или всичко това е част от природната еволюция?
Отговорите търсим с помощта на доктора на биологическите науки, проф. Георги Милошев, ръководител на Лабораторията по молекулярна генетика към Института по молекулярна биология при БАН.
• 360 градуса: асистентът в Института за изследване на обществата и знанието при БАН с докторат по философия на технологиите от Токийския университет Невена Иванова – необходима (и възможна) ли е въобще добре работеща регулация при безконтролното смесване на наука и всекидневие чрез биохакерството?
• Вечният двигател: докторът по биоправо Стоян Ставру от СУ „Св. Климент Охридски” – дигиталното, полът и киборгизацията в наши дни.
Електричество, данни, метал – вените, невроните и коститена едно ново същество, което не принадлежи нито на природата, нито на човечеството. Една и съща реалност ли виждат човекът и изкуственият интелект? Kъде са аналогиите с човешките сетива? Освен да му дадем сетива, можем ли да го приучим и на чувства – разговор във "Време за наука" с..
Владислава Георгиева е асистент в катедра "Комуникационни мрежи и системи" към факултет "Артилерия", противовъздушна отбрана и компютърни и информационни системи във ВВУ - Шумен. По време на следването си в Шуменския университет"Епископ Константин Преславски” през 2016 година печели именната стипендия "Акад. Димитър Мишев", която фондация "Еврика"..
Първият профилактичен преглед се прави, когато детето е на 6 месеца, след това на 3,6 години и след това в предучилищна възраст, разказва в предаването "Следобед за любопитните" проф. Александър Оскар – ръководител на Катедрата по офталмология към Медицинския университет в София, началник на Клиниката по очни болести към УМБАЛ "Александровска" и..
В първото за новата година издание на предаването "За думите" с доц. Мая Влахова от Секцията по ономастика на Института за български език коментираме имената на първите бебета за 2025 г. и тенденциите, които се очертават в избора на младите родители. Крум е наречено първото момченце, сред останалите два пъти се появява името Самуил, което потвърждава..
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В рубриката "Архивите са живи", обръщаме поглед към един от най-ярките символи на българската литература – Пейо Яворов. На днешния ден по нов стил, преди..
В рубриката "Разговорът" ви срещаме с Лида Тенева – опитен изследовател, който посвещава професионалния си живот на изучаването на океанските екосистеми и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg