Биохакерството

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Отворен биокод, гражданска наука, гаражна биология, трансхуманизъм – под тези названия през последните 10 години възникна и се оформи едно движение, част от хакерските и мейкърските култури, което набира все по-висока скорост. Какво мотивира убежденията на хората, които се самоопределят като биохакери и твърдят, че всеки е в правото си сам да променя своето тяло в частни лаборатории както с помощта на подкожни чипове, импланти и светодиоди, така и чрез авангардни технологии за редакция на гени като CRISPR? До къде може да стигнат експериментите с тези модификации, които не само се опитват да се справят с нелечими засега заболявания, но и вече преодоляват границите между растения, животни, хора и машини в името на подобряването на естествения потенциал на Хомо Сапиенс? Или всичко това е част от природната еволюция?
Отговорите търсим с помощта на доктора на биологическите науки, проф. Георги Милошев, ръководител на Лабораторията по молекулярна генетика към Института по молекулярна биология при БАН.
• 360 градуса: асистентът в Института за изследване на обществата и знанието при БАН с докторат по философия на технологиите от Токийския университет Невена Иванова – необходима (и възможна) ли е въобще добре работеща регулация при безконтролното смесване на наука и всекидневие чрез биохакерството?
• Вечният двигател: докторът по биоправо Стоян Ставру от СУ „Св. Климент Охридски” – дигиталното, полът и киборгизацията в наши дни.




ВИЖТЕ ОЩЕ

С Емил Коралов по винените пътеки на познанието

Да се говори за вино в този сезон е повече от логично. Онова, което шушне в избите след летните жеги, се очаква с нетърпение да бъде опитано по това време от лозари, винопроизводители, любители – познавачи, както и от съвсем обикновени ценители. Виното е история, култура, обичаи, традиции, граждански ритуали. Но, след толкова изброени неща, знаем ли тази..

публикувано на 16.11.18 в 17:10
Анри Кулев

За морето и изкуството

Често сме гледали морето и сме си мислили, че е като нарисувано. Нерядко сме гледали рисунки и сме се опитвали да се потопим в тях. Но да правят и двете неща умеят малко хора. Дали това е специален талант или може да бъде научено ще се опитаме да разберем в един разговор с Анри Кулев – художник, аниматор, режисьор, преподавател и харпунджия...

публикувано на 16.11.18 в 16:45

Учителят Чавдар Тошков за доверието, което гради личности

Той е единият от наградените тази година от гражданската формация „Тийчинг алфа“ за смелостта да излиза от рамките на методическите стереотипи и да развива у учениците си умения за критично мислене и анализ. Не приема понятието „иновативни методи“, защото още в началото на учителската си кариера преди три десетилетия е разбрал, че по-важна от всички..

публикувано на 16.11.18 в 10:05

Тайнственият живот на бактериите

Техният брой в нас е доста повече от общия брой клетки, от които се състоят телата ни. Откривани са под арктическия лед и в термалните извори на Йелоустоунския парк при температура, близка до температурата на кипене, а има и такива, за които ръждата, петролът и радиацията са се превърнали почти в лакомства. Отгоре на всичко са рекордьори по..

публикувано на 15.11.18 в 17:05

Тялото като послание и провокация

За култа към човешкото тяло през различни епохи е писано и говорено много, но в наши дни този култ добива все по-обсебващи, екзалтирани, понякога дори маниакални варианти – при това далеч не става дума само за преклонение пред красотата, младостта, едната суета или любими пристрастия. Изразът „телесна модификация“ вече трайно навлиза не само в речника на..

публикувано на 15.11.18 в 12:25