В средата на миналата седмица, на първо четене бе приет законът за медиите, внесен през февруари тази година от депутатите Делян Пеевски, Йордан Цонев, Хамид Хамид и Велислава Кръстева. Тази сряда Законопроектът бе подкрепен от ГЕРБ и „Обединени патриоти“, а срещу него гласуваха едва 12 депутати от левицата, останалите 28 от БСП и "Воля" се въздържаха. Какви промени предвижда законът и до колко тези промени са необходими? – коментираме с адвокат Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на Програма „Достъп до Информация“ и председател на Комисията за журналистическа етика; доц. Георги Лозанов и политологът Георги Киряков.
Александър Кашъмов: „Това беше един законопроект, роден в мрак, в една демонична утроба, без дължимата прозрачност и обществено обсъждане, които трябва да съпътстват всеки един законопроект съгласно българското законодателство. И това не е единственият такъв. В сегашния Парламент се родиха доста демонични произведения в нарушение на основни демократични принципи. Разбира се, връзката на този законопроект с депутата г-н Пеевски е това, че той оповести в собствените си медии, някои от които дори не съществуват в сегашния регистър на печатните издания, че ще се разправи с конкурентните му медии, това също е крайно смущаващ фактор. В разрез е и с етиката на НС – някой да внася законопроекти, през които да се саморазправя със свои конкуренти. Но най-важният въпрос е какво съдържа този законопроект. Този законопроект по никакъв начин няма да разкрие източниците на финансиране на медиите, нито техните собственици. Въпросът за източниците на финансиране на една медия и има ли тя връзки с по-широки корупционни процеси в държавата е изключително важен и той въобще не се засяга от този проектозакон. И идеята, че у нас медиите са разделени едва ли не на две групи, които воюват, съвсем не е обективен контекст. Тук има една медийна група, която се е организирала да не спазва закона и етичните стандарти, същевременно е обвързана с едни неясни, непрозрачни и вероятно опасни връзки с икономически групи и политически фактори, поради което се създава една корупционна схема, която заплашва да се оформи като чудовище, което може да завземе цялото държавно и обществено управление. Тази стигматизация е насочена към желанието група медии да бъдат финансирани от сенчест бизнес и в същото време да се поддържат политически фактори, които тласкат България вероятно извън Европа и демократичните ценности“.
Георги Киряков: „Вотът при гласуването на този проектозакон е обясним. Тези, които гласуваха против него, са го направили, защото са против вносителя му г-н Пеевски. Това е лично отношение към него. Що се отнася до това, което каза г-н Кашъмов, иска ми се да използвам една метафора – законът може да е вкаран през задната врата, но всъщност тази задна врата е предната врата, защото знаете, че в Парламента работната врата, през която влизат депутатите, е отзад… Що се отнася до това, че законопроектът е внесен „на тъмно“, имайте предвид, че в България всичко е осветлено, щом се говори за това, че законът е на Делян Пеевски, че с него се защитават определени интереси, след като го коментираме днес, тук,при вас, това значи, че всичко се знае. Знае се кои са медиите на г-н Пеевски, ясно е и кой говори през тези медии. Въпросът е обаче доколко голямо е влиянието на тези медии на г-н Пеевски, че да им се обръща толкова голямо внимание. Ние знаем кой говори и през неговите медии, и кой говори през медиите на г-н Прокопиев, например. Въпросът е, че тази борба не винаги е коректна, в нея има пропаганда и опит за влияние върху умовете и сърцата на хората. Гласуването на този проектозакон е въпрос на политическа договорка от типа – вие сега ще приемете този медиен закон, след време ние ще потърсим подкрепа от вас за някой друг закон“.
Кампанията за зелените арбитражи изразява необходимостта от намаляване на въглеродния отпечатък върху околната среда в дейността на арбитражните съдилища посредством мерки, предвидени в Зелените протоколи, за да гарантира, че въглеродният отпечатък и въздействието върху околната среда от арбитражната практика са сведени до минимум. Проф. Таня..
Зорница Петрова, известна със своите изящни танцови продукции с балета "DIVA", обяви предстоящия си благотворителен проект "Temptation in Black", който ще бъде представен на 27-и април в столичния клуб "Joy Station". Този спектакъл обещава да впечатли публиката със своя колоритен и разнообразен подход към танца, обединяващ различни стилове и..
Юридическото предаване "Законът и Темида" дава начало на своята нова рубрика "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз", която се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз. Рубриката на програма "Христо Ботев" можете да слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа. В първото издание на рубриката Марияна..
Станислава Рашева от Фондация "Благотворител", която е организатор на конкурса "Млад благотворител", споделя за важността на този инициатива. Вече от седем години конкурсът вдъхновява и обучава учениците от осми до дванадесети клас да бъдат активни и съпричастни към обществото още от млада възраст. Тя посочва, че идеята за конкурса възниква през..
Събитието "Гласувам, следователно съм!" се проведе наскоро, с цел да насърчи гражданското участие и пряката демокрация, предвид предстоящите избори за Европейски парламент. Участниците имаха възможност да споделят успешни практики и стратегии за активно участие в изборния процес, като един от подходите, които бяха разгледани, беше..
Георги Пенков-Джони не прилича на нищо друго в българската култура и същевременно е направил толкова много за нея, че е трудно делата му да бъдат..
В разговора с проф. Румен Кастелов акцентирахме върху многообразието, което предлага самата тема: новите стари автомобили, "придобивките" на века –..
Художникът Радослав Мъглов представя новите си творби в изложбата "Резервно око" в столичната галерия "Аросита". Кураторът Викенти Комитски споделя за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg