Или докато смъртта ни раздели…

Автор:

„Или докато смъртта ни раздели“ е подзаглавието на „Юлия и нейният лейтенант“ от унгареца Акош Немет.

Авторът, който през 2010 г. произнесе слово при представянето на сборника със съвременни български пиеси в театър „Мерлин”, Будапеща, и го нарече „Защо не обичаме българска драма?“.

Според него унгарците не я обичат, защото не я познават, и тя е обвита в тъмнина, точно както преди години самият Немет пътувал към България. Но самолетът му дълго кръжал над софийската мъгла и накрая пилотът казал: „Драги пътници, няма да направим опит за кацане, София е скрита в мъгла, ще се върнем в Будапеща“.

Все пак на следващия ден капитанът на самолета се врязал в мъглата и кацнал право в целта, пътниците му изръкопляскали, а Акош Немет твърди, че си заслужава да кацнеш в София, заслужава си да се приземиш в непознатото, без страх, с ръкопляскане или не, да потънеш в този сборник с български пиеси.

Така че светът не обича българска драма, защото не е наясно коя е тя, а съвсем друг е въпросът защо е така и още по-друг е въпросът къде са корените на този проблем - те вече не са работа на Акош Немет, нито на когото и да е друг извън България, тъй като се намират тъкмо вътре в нея.

За разлика от хумора на Акош Немет във въпросното слово, пиесата му „Юлия и нейният лейтенант или докато смъртта ни раздели“ чертае болезнени бразди във времето ни 0 бразди самотни и отчаяни, из които хората се лутат и все не живеят живота, който биха искали да живеят и все не са там, където им се ще да са. Ярка симптоматика на съвремието ни, талантливо пресъздадена от автора и създателите на радиопостановката.

Превод: Габриела Хаджикостова.

Участват артистите: Веселин Мезеклиев, Катя Иванова, Лидия Стефанова, Ириней Константинов, Николай Николов, Николай Антонов, Димитър Иванов.

Режисьор: Емил Манасиев.