Или докато смъртта ни раздели…

Автор:

„Или докато смъртта ни раздели“ е подзаглавието на „Юлия и нейният лейтенант“ от унгареца Акош Немет.

Авторът, който през 2010 г. произнесе слово при представянето на сборника със съвременни български пиеси в театър „Мерлин”, Будапеща, и го нарече „Защо не обичаме българска драма?“.

Според него унгарците не я обичат, защото не я познават, и тя е обвита в тъмнина, точно както преди години самият Немет пътувал към България. Но самолетът му дълго кръжал над софийската мъгла и накрая пилотът казал: „Драги пътници, няма да направим опит за кацане, София е скрита в мъгла, ще се върнем в Будапеща“.

Все пак на следващия ден капитанът на самолета се врязал в мъглата и кацнал право в целта, пътниците му изръкопляскали, а Акош Немет твърди, че си заслужава да кацнеш в София, заслужава си да се приземиш в непознатото, без страх, с ръкопляскане или не, да потънеш в този сборник с български пиеси.

Така че светът не обича българска драма, защото не е наясно коя е тя, а съвсем друг е въпросът защо е така и още по-друг е въпросът къде са корените на този проблем - те вече не са работа на Акош Немет, нито на когото и да е друг извън България, тъй като се намират тъкмо вътре в нея.

За разлика от хумора на Акош Немет във въпросното слово, пиесата му „Юлия и нейният лейтенант или докато смъртта ни раздели“ чертае болезнени бразди във времето ни 0 бразди самотни и отчаяни, из които хората се лутат и все не живеят живота, който биха искали да живеят и все не са там, където им се ще да са. Ярка симптоматика на съвремието ни, талантливо пресъздадена от автора и създателите на радиопостановката.

Превод: Габриела Хаджикостова.

Участват артистите: Веселин Мезеклиев, Катя Иванова, Лидия Стефанова, Ириней Константинов, Николай Николов, Николай Антонов, Димитър Иванов.

Режисьор: Емил Манасиев.


ВИЖТЕ ОЩЕ

Храна за обич

Имаше време, когато прекрасната Таня Шахова – актриса, писателка – разностранна, странна, та имаше време, когато Таня активно сътрудничеше на Радиотеатъра. И така, ние съхранихме нейните очарователни и светли истории във фонда си. Днес ви предлагаме да чуете една от тях, създадена през 2002 година „В кухнята“. Какво може да става там? Докато бързаме,..

публикувано на 16.11.18 в 13:40

Да заминем за Москва…

"Драматургията на Чехов е живопис върху стъкло, през което се виждат безкрайно далечни перспективи."                                                                                                                                                            Леонид Андреев Те са три сестри, които се опитват да стигнат до своята Обетована..

публикувано на 10.11.18 в 16:25

Как радиотеатърът изпревари киното

В минутите, отредени за неделен радиотеатър в неделя (4 ноември. 2018), имате възможността да чуете пиесата „А лъже, че е водна лилия“ от Никола Русев. Нека загадъчното заглавие да не ви обърква, този драматургичен текст вероятно е познат на повечето любители на българските комедии от втората половина на миналия век, само че под друго заглавие и друга,..

публикувано на 03.11.18 в 08:35

Абсурд, гъст като овчо руно

Представете си човек, който иска да си подстриже сакото, защото търпи подигравки от приятелите си. Скоро обаче се оказва мним собственик на овца, а преди да успее да ѝ плати данъка, тя се превръща във водоплаваща птица. Така започва пиесата, която можете да чуете тези неделя, 30 минути след полунощ. Много от вас вече са се досетили, че става дума за „Сако..

публикувано на 02.11.18 в 16:10

Един български фичър от Топ 5 на Европа

За да не стане заглавието много дълго, тук ще добавя – ненадминат до сега от останалите творения в крехката поредица фичъри, появили се през последните 15 години. Наблягам на думата крехката, защото когато раждането на едно толкова сложно и нуждаещо се от грижи аудиотворение е изключителна рядкост, направо изключение, започва да липсва редицата, липсва..

публикувано на 26.10.18 в 14:52