„Или докато смъртта ни раздели“ е подзаглавието на „Юлия и нейният лейтенант“ от унгареца Акош Немет.
Авторът, който през 2010 г. произнесе слово при представянето на сборника със съвременни български пиеси в театър „Мерлин”, Будапеща, и го нарече „Защо не обичаме българска драма?“.
Според него унгарците не я обичат, защото не я познават, и тя е обвита в тъмнина, точно както преди години самият Немет пътувал към България. Но самолетът му дълго кръжал над софийската мъгла и накрая пилотът казал: „Драги пътници, няма да направим опит за кацане, София е скрита в мъгла, ще се върнем в Будапеща“.
Все пак на следващия ден капитанът на самолета се врязал в мъглата и кацнал право в целта, пътниците му изръкопляскали, а Акош Немет твърди, че си заслужава да кацнеш в София, заслужава си да се приземиш в непознатото, без страх, с ръкопляскане или не, да потънеш в този сборник с български пиеси.
Така че светът не обича българска драма, защото не е наясно коя е тя, а съвсем друг е въпросът защо е така и още по-друг е въпросът къде са корените на този проблем - те вече не са работа на Акош Немет, нито на когото и да е друг извън България, тъй като се намират тъкмо вътре в нея.
За разлика от хумора на Акош Немет във въпросното слово, пиесата му „Юлия и нейният лейтенант или докато смъртта ни раздели“ чертае болезнени бразди във времето ни 0 бразди самотни и отчаяни, из които хората се лутат и все не живеят живота, който биха искали да живеят и все не са там, където им се ще да са. Ярка симптоматика на съвремието ни, талантливо пресъздадена от автора и създателите на радиопостановката.
Превод: Габриела Хаджикостова.
Участват артистите: Веселин Мезеклиев, Катя Иванова, Лидия Стефанова, Ириней Константинов, Николай Николов, Николай Антонов, Димитър Иванов.
Режисьор: Емил Манасиев.
Георги Пенков-Джони не прилича на нищо друго в българската култура и същевременно е направил толкова много за нея, че е трудно делата му да бъдат обхванати. "През 1960 Рангел Вълчанов реши да направи един филм – без хонорари и без пари, с лента, останала от продукции, и по сценарий на Иван Стоянович. На мен ми дадоха една Награ и станах..
На 21 април 2024 г. Радиотеатърът излъчва премиерата на радиопиесата на Петър Маринков "Последната нощ". Написан специално за радио, драматургичният текст на известния наш писател и драматург поставя наболели и горчиви въпроси, пред които се изправяме всеки ден и на които ни е трудно да намерим отговор. Например: Как да не сме сами в..
През последните две години програма "Христо Ботев" на Българското национално радио излъчи стиховете на стотина наши съвременни поети. Необходимостта да звучи български стих в националните ни програми е явна и наложителна. Защото заедно с техническия напредък на века вкусът на публиката към прекрасното се променяше, слизаше надолу към чалгата и още..
Всяка нощ сънувах война. Сънувах дома си... Сънувах войници, нищо че не съм ги виждала, но всяка нощ сънувах война. Тя сънува войната от нейното начало на 24 февруари 2022. Тя е Алла, украинката, която избяга с дъщеря си в София от руските ракети над Киев и Украйна. Документалната аудиопоредица "Украйна: сцени от един отложен живот"..
Радиотеатърът е подготвил за своите почитатели три произведения на полския драматург Славомир Мрожек: "Лисан кандидат", "Лисан философ" и "Вода". Идеята за миниатюрите с главен герой Лисан идва на Мрожек от знаменития средновековен пародиен епос "Роман за Лисан", в който главни герои за животни – лисица, вълк, мечка… Мрожек обаче обръща нещата:..
Георги Пенков-Джони не прилича на нищо друго в българската култура и същевременно е направил толкова много за нея, че е трудно делата му да бъдат..
В разговора с проф. Румен Кастелов акцентирахме върху многообразието, което предлага самата тема: новите стари автомобили, "придобивките" на века –..
Художникът Радослав Мъглов представя новите си творби в изложбата "Резервно око" в столичната галерия "Аросита". Кураторът Викенти Комитски споделя за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg