Радиосимфониците и Марк Кадин започват новия си творчески сезон – петък, 28 септември, директно от зала "България"

Един от най-реномираните български оркестри – Симфоничният оркестър на БНР, начело със своя главен диригент Марк Кадин, открива новия си творчески сезон на 28 септември от 19.30 часа. Този сезон е по-специален, тъй като е юбилеен – радиосимфониците ще празнуват 70-годишнината от създаването на своя оркестър. 12 концерта, разделени в два концертни цикъла, ще предложат те на своите почитатели, а акцентът в тях ще падне върху младите таланти, които в момента устремно завладяват световните сцени. Нека пожелаем успех на музикантите и техния главен диригент – да се радват на пълни салони и много почитатели!

00:00 / 00:00

Марк Кадин - за Юбилейния сезон на Симфоничния оркестър на БНР

Разбира се, програма „Христо Ботев“ и тази година ще спази хубавата традиция да излъчва директно всички концерти, за да могат онези, които нямат възможност да присъстват в залата, да се насладят на изкуството на радиооркестъра. Програмата на първия за сезона концерт включва три творби, всяка от които е по свой начин забележителна.

Добринка Табакова
Първата от тях е на младата българска композиторка Добринка Табакова и ще бъде изпълнена премиерно в България. Пиесата „Орфеева комета“ беше създадена от Добринка Табакова през 2017 година, когато тя беше композитор-резидент на Би Би Си, по поръчка на Европейския съюз за радио и телевизия, и изпълнена на специалния европейски концерт в Лондон, с който бе отбелязана 50-годишнината на музикалния обмен между европейските радиостанции. Творбата е кратка и е написана върху тема от операта „Орфей“ на Клаудио Монтеверд, която е и сигнал на музикалните излъчвания на EBU. На 27 ноември 2017 тази творба бе изпълнена за първи път в концерта, предаван от 44 радиостанции, 33 от които (включително и програма „Христо Ботев“) излъчваха на живо.

Вторият клавирен концерт на Фредерик Шопен – опус 21, във фа минор – е сред най-забележителните творби, създадени в областта на клавирната музика през периода на романтизма. Всъщност, макар да е известен като № 2, той предхожда първия клавирен концерт на Шопен – започнат е през 1829 година и е завършен през 1830, малко преди концерта в ми минор. Но тъй като през 1830-1831 година партитурата е изгубена и се налага да бъде написана отново, концертът е отпечатан едва през 1836, три години след ми-минорния, и получава пореден номер 2. Премиерата на творбата се е състояла на 17 март 1830 година във Варшава. Солист е бил самият Шопен.
Виртуозното композиторско майсторство на Шопен в тази творба се проявява не само в написването на клавирните каденци, но и в задълбоченото познаване на симфоничния оркестър. Концертът е високо оценен от съвременниците на Шопен. Ференц Лист, например, смята, че в него „има места с поразително величие“, а Шуман възкликва за втората част: „Какво значат десет наградени творби в сравнение с едно-единствено такова Ларгето!“. Самият Шопен казва за тази част: „Ларгетото има романтичен, спокоен и често меланхоличен характер. То трябва да създава впечатление, че виждаш пред себе си любим пейзаж, който събужда в душата скъпи спомени – като например тиха, озарена от лунна светлина пролетна нощ“…
В петък вечер Вторият клавирен концерт на Шопен ще прозвучи в интерпретацията на младата руска пианистка Анна Цибулева.

Симфония № 8 в сол мажор, опус 88, от Антонин Дворжак е създавана през 1889 година. Краят на 80-те години на 19-и век е изключително плодотворен период за Антонин Дворжак – по онова време композиторът вече е достигнал европейска слава. Немалко време той прекарва в своя дом в село Високо, разположено в планините на Южна Чехия – за него е изключително важно да се любува на красотата на родната природа. Там Дворжак общува с местните жители – прости чешки планинци, от които чува немалко народни песни и легенди, запознава се с техните обичаи. Сред произведенията, които създава по това време, са хоровете „Сред природата“, Славянските танци, клавирните сюити. По същото време композиторът работи и над своята Осма симфония. Ескизите на творбата са написани от 6 до 23 септември 1889 година, а според надписите в партитурата симфонията е завършена на 8 ноември в Прага. Премиерата е на 2 февруари следващата година в залата на Рудолфинума, под диригентството на автора, а по-късно през същата година композиторът я дирижира и в Лондон и Франкфурт на Майн. Творбата прозвучава и в Кеймбридж на 16 юни 1891, когато най-старият университет на Англия удостоява Дворжак с почетното звание Доктор по музика: изпълнението на симфонията и на „Стабат Матер“ заменя изложението на тезиси от дисертацията, която всеки докторант бил длъжен да представи в навечерието на тържествената церемония. На следващата година лондонската фирма „Новело“ издава симфонията под номер 4, тъй като до този момент издателството Зимрок е публикувало само три от написаните по-рано седем симфонии на композитора. Едва през втората половина на 20-и век симфонията става известна под номер Осем.

Симфонията в сол мажор е един от върховете в творчеството на Дворжак. В нея явно се усеща националното начало. В симфонията няма драматизъм и остри стълкновения, тя се отличава с изключително светло светоусещане. Обръщайки се към традиционния четиричастен цикъл, композиторът оригинално интерпретира всичко, което го изгражда. Това произведение пленява слушателите както със своето мелодическо богатство и стройността на формата си, така и с ярко изразения чешки национален колорит и зряло майсторство. Макар четиричастният цикъл да изглежда традиционен, при внимателно слушане се забелязва известна свобода на трактовката на класическите традиции, която отличава Осмата от другите симфонии на композитора. В нея няма драматични взривове и напрегната борба – навсякъде се разлива ярка светлина. Само понякога безметежните настроения се засенчват от моменти на размисъл, а картините на народното веселие – от елегични епизоди.

Анна Цибульова

Анна Цибульова е родена през 1990 г. в Първомайск, Украйна. Заниманията си по музика започва най-напред под ръководството на своята майка. През 1996 г. постъпва в Детската музикална школа в Нижни Архиз, след това – от 2000 до 2003 учи в музикалното училище „Дмитрий Шостакович“ във Волгодонск, (в класа по пиано на Елена Воробьова) и при проф. Людмила Рошчина – Централното музикално училище при Московската консерватория, където завършва през 2009 година със златен медал, а впоследствие и в самата Московска консерватория.

Анна Цибульова е лауреат на редица международни конкурси в Русия, Италия, Германия и други страни. През 2012 става лауреат на Международния конкурс на името на Емил Гилелс в Одеса, където е удостоена с първа награда, както и на международния конкурс за пианисти в Хамаматцу, Япония. През 2015 г., на 18-о издание на един от най-престижните конкурси за пианисти – в град Лийдс, Великобритания, Анна Цибульова завоюва първа награда и 20 000 британски лири. По този повод Председателката на журито на конкурса – Фани Уотърмен – каза: „Това беше наистина забележителен конкурс, а участниците му – измежду най-добрите млади пианисти в целия свят. Да се чуе талант от ранга на този на Анна – това означава, че можем да бъдем сигурни, че конкурсът още дълги години ще продължи да открива за света велики пианисти“.

Макар и все още много млада, Анна Цибульова има обширен и разнообразен репертоар, включващ творби на Скарлати, Бах, Моцарт, Бетовен, Менделсон, Шуман, Лист, Шопен, Брамс, Сен-Санс, Чайковски, Рахманинов, Метнер, Прокофиев и много други. Освен като солист, тя участва и в състава на редица камерни ансамбли (дуети, триа, квартети и квинтети). Гастролира в много градове на Русия със солови рецитали и участия в концерти с оркестър, свири редовно и в залата на Московската консерватория.

В звуковия файл чуйте разговора на Светлана Димитрова с Марио Ангелов - продуцент Симфонична музика в БНР, за звукозаписните планове на оркестъра.