Радиотеатърът с премиера: световноизвестната пиеса „Звезда без име“ от Михаил Себастиан

неделя, 7 октомври от 16 часа
Автор:
Валентин Ганев, Силвия Лулчева, Михаил Михайлов, Пламен Пеев и Христо Симеонов - Риндо (от ляво надясно)
Снимка: Михаил Михайлов

Радиотеатърът с удоволствие ви представя премиерата на „Звезда без име“ от Михаил Себастиан. Всички участници в радиопроекта работиха с истинска творческа радост и вдъхновение. Представям ви екипа:

Превод – Огнян Стамболиев.

Адаптация – Яна Добрева.

Участват артистите: Силвия Лулчева, Веселин Ранков, Валентин Ганев, Пламен Пеев, Николай Антонов, Милена Кънева и Митко Новков.

Звукорежисьор – Теменужка Маринова.

Звукооператор – Михаил Михайлов.

Музикално оформление – Валя Бояджиева.

Режисьор – Христо Симеонов - Риндо.

„Срещата ми с този интересен автор стана през далечната 1966 година, когато на нашите екрани се появи френско-румънската екранизация на най-известната му пиеса „Звезда без име”. Филмът имаше голям успех заради участието на звездата Марина Влади, бих казал идеалната изпълнителка на главната роля – на безгрижната светска красавица Мона, която среща, макар и за кратко, истинската любов. След десетина години видях руската екранизация на актьора Михаил Козаков с прелестната Анастасия Вертинския, а след това и сръбската с известната Милена Дравич. През 80-те години имах възможността на видя и другите две пиеси на Себастиан – „Игра на ваканция” и „Последният час” на сцената на Националния театър в Букурещ. Така се влюбих в неговия театър и реших да преведа пиесите му. А за мен преводът е „родство по избор”. Нещо повече – през 1985 година написах либрето за опера по „Звезда без име” и го предложих на най-значимия ни оперен автор, Парашкев Хаджиев, който се въодушеви от лириката и поезията в него и написа опера със същото име, която бе представена с успех от Софийската опера на 26 ноември 1985 година под музикалното ръководство на големия оперен маестро Борис Хинчев. Трийсет години след това се обърнах и към белетристиката на Михаил Себастиан.

Кой е Михаил Себастиан? Истинското му име Йосиф Хехтер и е роден под знака на Везните на 18 октомври 1907 година в крайдунавската Браила в еврейско семейство. Често е казвал, че е „дунавски евреин от Браила”. Завършва гимназия в родния град, после право и философия в Букурещкия университет. След това прави неуспешен опит да защити докторантура по юриспруденция в Парижката Сорбона. Завръща се в Румъния, в Букурещ и работи като секретар в голяма адвокатска кантора. Започва да пише за печата. Открит е и насърчен от своя преподавател, прочутия през годините между двете войни, философ и публицист, Нае Йонеску (1890-1940). Отначало монархист, а след това легионер, започва да сътрудничи активно на седмичника за култура, философия и политика „Кувънтул” (“Дума”), където се среща с Мирча Елиаде, един от бъдещите си приятели, а също и с поета Лучиан Блага и белетриста и драматурга Камил Петреску. Пише за творчеството на Марсел Пруст, Джеймс Джойс, Андре Жид. Става известен със своите статии, коментари, рецензии, но с приемането на антиеврейските закони в Румъния му бива забранено да публикува под своето име и да работи и като адвокат. Първата му пиеса – „Игра на ваканция” (1938) е забранена,`а втората – „Звезда без име” (1944) е представена с псевдоним. Третата вижда светлините на рампата през 1946 г., след смъртта му.

На 29 май 1945 година, в Букурещ, по пътя за залата на Фондацията за култура, където е поканен да изнесе публична лекция за Балзак, тридесет и седемгодишният Михаил Себастиан загива, прегазен от камион.

Неголямо по обем, но силно и интересно е литературното творчество на този автор. Дебютира двадесет и петгодишен, през 1932 г., с малка книга – „Фрагменти от една намерена тетрадка”. След нея, през същата година публикува малкия роман „Жени”.

Огнян Стамболиев

Снимки в галерията: Михаил Михайлов


ВИЖТЕ ОЩЕ

Руска седмица на шедьоври в Запазена марка Радиотеатър

През декември отново ще можете да проследите нощната театрална програма на БНР - всеки делничен ден, 30 минути след полунощ, включваща преимуществено класически произведения и, по класически начин, неостаряващи постановки. В понеделник (3 декември) , от 0.30 часа , е „Дамата с кученцето“, една прекрасна и много стара постановка с актьорските гласове..

обновено на 05.12.18 в 12:13

„Великденско вино“ в ефира на програма „Христо Ботев“

В неделния следобед на 2 декември ще чуете 59 минути и 24 секунди дълъг запис на текст, който няма да ви остави равнодушен и безучастен и за една от 3576-те секунди времетраене. Иван Добчев, Асен Аврамов, Майя Динева, Боян Сталев, Димитър Василев са хората, които са го сътворили през 2010 година, а преди това Константин Илиев е написал текста на..

публикувано на 01.12.18 в 10:10

Времето е най-голямото разстояние между две места

И тази известна мисъл на Тенеси Уилямс ни върши много конкретна работа в случая, когато ще представим негова едноактна пиеса със заглавие Нещо неизречено в първите минути на започващата неделна нощ на 2 декември. Нещо неизречено дори звучи като продължение на тази идея за разстоянието като време и дължината на времето. Текстът на пиесата е написан през..

публикувано на 01.12.18 в 09:05

Историята на радиото и Радиото като аудио роман

Наближаващият край на календарната година отново ни напомня за наближаващия край на една поредна година от всички изтичащи калкулирани възрасти на нещата и хората наоколо, така че в седмиците преди точната годишнина отново се връщаме към историята на историите за радиото. От утре, всяка събота от 19.30 можете да чуете по една епизодична история от онова..

публикувано на 30.11.18 в 17:08

Допуснати за реализация български пиеси за 2019 г.

На свое заседание Художествената комисия при Екип „Драматургични форми“ (Радиотеатъра) на програма „Христо Ботев“ на Българското национално радио в състав: председател – Кирил Калев, и членове – Майя Динева, Теодора Димова, Юри Статков и Митко Новков, разгледа постъпилите за обсъждане 12 (дванадесет) пиеси и допусна за реализация през 2019 г...

публикувано на 26.11.18 в 14:59