Радиотеатърът с премиера: световноизвестната пиеса „Звезда без име“ от Михаил Себастиан

неделя, 7 октомври от 16 часа
Автор:
Валентин Ганев, Силвия Лулчева, Михаил Михайлов, Пламен Пеев и Христо Симеонов - Риндо (от ляво надясно)
Снимка: Михаил Михайлов

Радиотеатърът с удоволствие ви представя премиерата на „Звезда без име“ от Михаил Себастиан. Всички участници в радиопроекта работиха с истинска творческа радост и вдъхновение. Представям ви екипа:

Превод – Огнян Стамболиев.

Адаптация – Яна Добрева.

Участват артистите: Силвия Лулчева, Веселин Ранков, Валентин Ганев, Пламен Пеев, Николай Антонов, Милена Кънева и Митко Новков.

Звукорежисьор – Теменужка Маринова.

Звукооператор – Михаил Михайлов.

Музикално оформление – Валя Бояджиева.

Режисьор – Христо Симеонов - Риндо.

„Срещата ми с този интересен автор стана през далечната 1966 година, когато на нашите екрани се появи френско-румънската екранизация на най-известната му пиеса „Звезда без име”. Филмът имаше голям успех заради участието на звездата Марина Влади, бих казал идеалната изпълнителка на главната роля – на безгрижната светска красавица Мона, която среща, макар и за кратко, истинската любов. След десетина години видях руската екранизация на актьора Михаил Козаков с прелестната Анастасия Вертинския, а след това и сръбската с известната Милена Дравич. През 80-те години имах възможността на видя и другите две пиеси на Себастиан – „Игра на ваканция” и „Последният час” на сцената на Националния театър в Букурещ. Така се влюбих в неговия театър и реших да преведа пиесите му. А за мен преводът е „родство по избор”. Нещо повече – през 1985 година написах либрето за опера по „Звезда без име” и го предложих на най-значимия ни оперен автор, Парашкев Хаджиев, който се въодушеви от лириката и поезията в него и написа опера със същото име, която бе представена с успех от Софийската опера на 26 ноември 1985 година под музикалното ръководство на големия оперен маестро Борис Хинчев. Трийсет години след това се обърнах и към белетристиката на Михаил Себастиан.

Кой е Михаил Себастиан? Истинското му име Йосиф Хехтер и е роден под знака на Везните на 18 октомври 1907 година в крайдунавската Браила в еврейско семейство. Често е казвал, че е „дунавски евреин от Браила”. Завършва гимназия в родния град, после право и философия в Букурещкия университет. След това прави неуспешен опит да защити докторантура по юриспруденция в Парижката Сорбона. Завръща се в Румъния, в Букурещ и работи като секретар в голяма адвокатска кантора. Започва да пише за печата. Открит е и насърчен от своя преподавател, прочутия през годините между двете войни, философ и публицист, Нае Йонеску (1890-1940). Отначало монархист, а след това легионер, започва да сътрудничи активно на седмичника за култура, философия и политика „Кувънтул” (“Дума”), където се среща с Мирча Елиаде, един от бъдещите си приятели, а също и с поета Лучиан Блага и белетриста и драматурга Камил Петреску. Пише за творчеството на Марсел Пруст, Джеймс Джойс, Андре Жид. Става известен със своите статии, коментари, рецензии, но с приемането на антиеврейските закони в Румъния му бива забранено да публикува под своето име и да работи и като адвокат. Първата му пиеса – „Игра на ваканция” (1938) е забранена,`а втората – „Звезда без име” (1944) е представена с псевдоним. Третата вижда светлините на рампата през 1946 г., след смъртта му.

На 29 май 1945 година, в Букурещ, по пътя за залата на Фондацията за култура, където е поканен да изнесе публична лекция за Балзак, тридесет и седемгодишният Михаил Себастиан загива, прегазен от камион.

Неголямо по обем, но силно и интересно е литературното творчество на този автор. Дебютира двадесет и петгодишен, през 1932 г., с малка книга – „Фрагменти от една намерена тетрадка”. След нея, през същата година публикува малкия роман „Жени”.

Огнян Стамболиев

Снимки в галерията: Михаил Михайлов


ВИЖТЕ ОЩЕ

В края на лятото Радиотеатърът представя "Вино от глухарчета" от Рей Бредбъри

Самите думи ухаеха на лято. Виното беше лято, хванато и запушено с тапа. А сега, след като Дъглас вече знаеше, наистина знаеше, че е жив, и неспирно се движеше из този свят, за да го докосва и да го проучва от край до край, струваше му се съвсем редно и уместно част от новото му познание, една частица от този особен жътвен ден да бъде запечатана, за да я..

публикувано на 13.10.18 в 08:45

Напред-назад в годините

Не съвсем от самото начало. Но от 1988 година. Ина Вълчанова създава документалната си радиопиеса „От самото начало“ през 1997 г., стъпвайки върху записи от 1988 г. и 1990 г., направени в Русе по време на големите химически обгазявания, както и върху записи от първия голям митинг пред „Свети Александър Невски“ през 1989 година. Самата авторка се опитва..

публикувано на 12.10.18 в 09:25

И въпреки това аз продължавам да пиша

Всеки пътува за някъде и се връща от някъде. Всеки. Освен Емили. Емили винаги е тук. Винаги тук. В Амхърст. Емили Дикинсън (1830-1886). Четеш поезията й и недоумяваш, че светът не я е открил навреме - едва доста години след смъртта й научава, че е пропуснал живота на световноизвестна поетеса. Но сякаш самата Емили Дикинсън се е отнасяла с недоверие към..

публикувано на 06.10.18 в 09:30

Колорит в събота или...

"Мога ли да се изпикая и на другата жаба?" Това е една от ключовите фрази, казани от героите на фичъра, който ще чуете в събота от 18.30. Тя обхваща не само централна ситуация в сюжета, но и цели директно в авторския маниер – просто се доближи до хората ненатрапчиво и нелешоядно и бъди добросъвестен подслушвач и кротък подстрекател в името на цeлостта и..

публикувано на 20.09.18 в 10:46

Една небуквална радиодрама от онези, които са на изчезване

Подслушан разговор е едно 28-минутно непрекъснато експериментиращо аудио, което, и това е най-голямото му постижение, успя да не превърне феномена експеримент в глуповата претенция, полираща фалш, а в засмукваща артистична действителност. Два женски гласа на Мая Новоселска и Вяра Коларова направо изтъкават като черга една история, която не..

публикувано на 14.09.18 в 09:00